ЕЦБ е централната банка с най-големите главоболия

Голяма част от щетите върху цените на облигациите и акциите, които очаквахме тази година, са нанесени. Пазарите се приспособяват бързо към новия свят на по-висока инфлация в повечето развити страни. Те свикват с необходимостта лихвените проценти да се повишават, за да се борят с повишаването на цените чрез забавяне на икономиките, пише за Financial Times сър Джон Редууд, главен глобален стратег на Charles Stanley.

Пазарите се управляват от водещите централни банки. Изучаването им е от решаващо значение за погледа в бъдещето към икономиките и финансовите активи.

Азиатските пазари са водени от Китай и Япония, които успяха да управляват добре инфлацията, поддържайки я на около 2,5%, въпреки че бяха изложени на големи скокове в цените на енергията и храните. И двете страни упражниха разумен контрол върху паричното си предлагане и кредитирането по време на блокиранията заради коронавируса, като Народната банка на Китай поддържаше монетарната си цел.

За разлика от тях, водещите западни централни банки – Федералният резерв (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) – не таргетираха и не се тревожеха за парите и кредита, като същевременно активно насърчаваха голяма монетарна експанзия, за да компенсират въздействието на блокиранията и прекъсванията във веригата за доставки върху икономическата активност. Всяка от тях продължи да създава пари доста навътре във възстановяването и в крайна сметка получи почти двуцифрена инфлация.

Федералният резерв беше дал най-големия тласък на своята икономика и от второто тримесечие на тази година реши да прекрати създаването на пари, да намали своя раздут баланс и да повиши агресивно лихвените проценти от ултра ниски нива, за да покаже решимостта си да овладее инфлацията. Това доведе до рязка разпродажба на облигациите и на много акции, особено тези, които бяха най-успешни по време на дългия бичи пазар.

АЦБ беше първата, която прекрати създаването на пари, като го спря миналия декември. Сега тя се опитва да балансира необходимостта от по-високи лихви за справяне с инфлацията с риска да бъде толкова твърда, че да предизвика рецесия през следващата година, избирайки миналия четвъртък да повиши основния си лихвен процент с 0,5 процентни пункта.

Централната банка с най-големите главоболия обаче е ЕЦБ.

Поддържах виртуалния портфейл на FT извън европейските акции по различни причини, освен малката, непряка експозиция чрез държане на световния индекс, пише Джон Редууд. Икономиката на ЕС страда от недостиг на енергия, влошен още повече от войната на Русия срещу Украйна и от необходимостта да се премахне руската енергия от източниците на доставки за Европа.

Еврозоната бе засегната по-директно от войната и санкциите, отколкото САЩ. Що се отнася до изменението на климата, тя пое по енергичен път към нулеви нетни емисии, което означава закриване или адаптиране на много от по-традиционните й индустрии.

Еврозоната все още е разделена между страните с излишък, генериращи повече евро от търговски и икономически успех, и страните с дефицит, които нямат валута и се нуждаят от повече заеми. Първоначалната евро схема имаше силни германски елементи. Всяка държава членка трябваше да държи собствения си бюджетен дефицит под контрол и отговаряше за собствените си заеми. Централната банка няма право да подпомага страните членки при финансирането на прекомерни дефицити. Държавите с дефицит трябваше да намалят разходите или да увеличат данъците.

Днес има много желаещи да облекчат тези строги правила. Преустановена е необходимостта държавните дефицити да се поддържат до 3 на сто, а държавният дълг - до 60 на сто от БВП. Излишъците на Германия и някои други се депозират в ЕЦБ, която ги заема на страните с дефицит при нулеви лихвени проценти, за да се осигури гладко функциониране на еврозоната.

ЕЦБ обсъжда как може да осигури предаването на своята политика в цялата еврозона. Това е модерно говорене за опитите да се поддържат по-ниски лихвени проценти за по-дългосрочни и по-краткосрочни заеми във всички държави членки.

ЕЦБ определя една и съща краткосрочна лихва за цялата еврозона, но не определя лихвените проценти, при които физически лица и компании могат да вземат заеми от търговските банки в различните страни, и не може да определя лихвите, които държавите трябва да плащат, за да покрият собствените си сметки чрез вземане на заеми за по-дълги периоди.

ЕЦБ е притеснена от начина, по който цената на заемите на Италия е доста над тази на Германия. Тя иска да избегне силно задлъжнялата италианска държава да плаща твърде много за нови заеми и да изпадне във финансови затруднения с големите си лихви.

През двете десетилетия, през които Италия е в еврозоната, тя не успя да намали държавния си дълг и той остава много по-висок от необходимото ниво. Сега ЕС се опитва да помогне на Италия, като насочи към нея голяма част от централизираните фондове на ЕС за възстановяване, за да намали необходимостта самата Италия да взема заеми. Тези фондове се набират като дългове на ЕС.

ЕЦБ продължи да създава пари и да купува облигации до края на юни, като едва тогава прекрати своите програми за закупуване на облигации. Сега има пет страни в еврозоната с инфлация над 10 на сто.

ЕЦБ обаче е притеснена от сегашното слабо представяне на много от националните икономики и иска да може да купува облигациите на обременените с дефицит държави, за да попречи на лихвите им да станат твърде високи. Това вероятно ще удължи бъркотията относно политиките в стремежа й да постигне почти невъзможната задача за предотвратяване на рецесия, спиране на инфлацията и поддържане на еднакви лихвени проценти по държавните облигации.

Продължавам да търся начини да спечеля по-добра възвръщаемост на значителния кеш, който фиктивният фонд на FT управлява, сега, когато пазарите осъзнават по-голяма част от предстоящия стрес, заключава Джон Редууд.