Без климатици, но най-зелените игри: Добре дошли в Олимпийското село в Париж

Когато Париж е домакин на Летните олимпийски игри преди сто години, организаторите толкова искат да съберат спортистите под един покрив, че изграждат първото в историята Олимпийско село, пише CNN.

Условията в него са спартански, то се състои от мебелирани дървени бараки и е сринато до основи малко след това.

Спортното събитие се завръща в Града на светлините един век по-късно, но този път френските власти правят нещо съвсем различно. Като част от усилията им да превърнат Олимпийските игри в Париж 2024 г. „най-отговорните и устойчиви игри в историята“, те градят нещо, което трябва да се запази за дълго време.

„Това село беше замислено като квартал, в който ще има живот след това“, казва Жоржина Гренон, директор по устойчивото развитие на Олимпийските игри в Париж. „Париж 2024 г. го наема за няколко месеца“, допълва тя.

Вместо да обитават апартаменти, направени специални за тях, спортистите в Олимпийско село това лято ще живеят на места, които след това ще се превърнат в нечий дом или работно място.

След края на Параолимпийските игри на 8 септември селото, което се състои от 82 сгради, ще бъде превърнато в офис пространство за 6000 служители и апартаменти за още 6000 души.

Организаторите се надяват, че проектът ще предостави модел за облекчаване на жилищната криза във френската столица, където растящите лихви и цени и недостатъчното предлагане затрудняват повече от всякога покупката или наемането на дом. Търсенето на достъпни жилища е толкова голямо, че когато малък апартамент с площ от едва 10 кв. м в 10-и район на Париж излезе на наемния пазар миналата година на цена от 610 евро, той привлече цели 76 кандидати за по-малко от седмица.

Мястото на Олимпийското село е избрано с надеждата, че ще съживи някои от исторически бедните северни предградия на града. Селото се намира на кръстопътя на три предградия – Сен-Дени, работнически квартал, който дълго време беше свързван с престъпност и несигурност, бързо разслояващия се Сен-Куен и Ил-Сен-Дени и Сен-Куен. 48% от жилищата в Ил-Сен-Дени, построени за Игрите, ще бъдат заделени за общински жилища.

Но има риск местните жители да бъдат изключени от пазара. Сходни обещания за изграждане на достъпни жилища в източната част на Лондон бяха дадени преди Олимпиадата през 2012 г., по повечето от тях в крайна сметка бяха разрушени. ВВС съобщи през 2022 г., че от 9000 жилища, построени в Олимпийския парк, под 200 са били предложени на най-ниските нива на наемите.

Огромен експеримент

Подобно на самата Олимпиада, която според организаторите ще бъде захранвана от 100% възобновяема енергия, всички изградени обекти за селото са замислени по устойчив начин. За да минимизират строителството, организаторите временно или за постоянно преустроиха редица съществуващи структури на място, включително стар електрически завод, който бил превърнат в „жилищен център“. Те също така наеха съществуващи кино студиа в района, които ще бъдат използвани за тренировъчни центрове за спортистите вместо да градят нови, както направиха организаторите на някои други Игри.

Новопостроените сгради са от дърво и рециклирани материали, с използването на процеси, които според Гренон намалили въглеродния отпечатък на проекта с 30% на квадратен метър, повече от изискванията във френските екологични регулации.

Една трета от покривите са оборудвани със соларни панели, а друга една трета имат градини, които трябва да намаляват температурите вътре, казва Гренон. Между сградите са оставени големи пространства, водещи до Сена, те трябва да образуват вятърни тунели, пренасящи свежия въздух от реката колкото се може по-надалеч във вътрешността. Температурите това лято се очаква да бъдат по-високи от обичайното, съобщава френската Национална метеоролотична служба, и има посвеместни притеснения, че жегата може да застраши сигурността на спортистите.

Но не само сградите ще бъдат рециклирани.

Селото ще разполага с около 3000 апартамента с общо 14 250 легла, създадени от рециклируеми материали по подобие на тези в Токио. Матраците са произведени от повторно използвани материали, а табуретките са направени с картон, което означава, че могат лесно да бъдат рециклирани след Олимпиадата.

„Това е огромен експеримент“, казва Гренон.

Един от тротоарите е направен от черупки на миди. Теоретично те трябва да абсорбират дъждовна вода. В горещи дни складираната вода трябва да се изпарява и да помага за охлаждане на минувачите.

Най-наблюдаваната иновация вероятно ще бъде геотермалната система за охлаждане, тъй като спортистите в Париж може да се сблъскат със същите жеги и влажност като в Токио по време на Летните олимпийски игри преди три години.

„Изменението на климата трябва все повече да се възприема като екзистенциална заплаха“, казва Себастиан Ко, председател на World Athletics, в доклад от миналата седмица, в който изследва рисковете от жегата за тази Олимпиада.

Макар че приземните етажи на някои сгради в Олимпийското село са снабдени с традиционни климатици, тъй като ще бъдат превърнати в магазини след Олимпиадата, апартаментите на спортистите ще използват геотермално охлаждане вместо климатизация.

Системата взема вода, охладена до 4 градуса по Целзий от кладенци с дълбочина 70 метра под земята от близка геотермална централа, и я пренася по тръби под подовете на всеки апартамент. Тази студена вода трябва да може да охлади сградата с 6 до 10 градуса по Целзий в сравнение с температурите навън, казва Лоран Мишо, директор на Олимпийското и Параолимпийското село в Париж. Макар че системата ще бъде контролирана на нивото на сградата, всеки апартамент има терморегулатор, който позволява понижаването или повишаването на температурата с два градуса по Целзий. Системата също така ще затопля жилищата през зимата.

Организаторите ще дадат възможност на делегациите, които са притеснени от ефективността на системата при горещини, да наемат индивидуални климатици.

В отговор на въпрос за липсата на климатизация в селото през март кметът на Париж Ан Идалго заяви, че то е „проектирано, за да избягва нуждата от климатизация дори при много, много високи температури“.

„Намираме се на ръба на пропаст. Всички, включително спортистите, трябва да съзнават това. Трябва да се доверим на учените, когато те ни помагат да градим сгради по разумен начин, който ни позволява да го правим без климатизация“, допълни тя.