IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Изкуствен интелект и по-екологични материали - теми вече не табу за строителния сектор у нас

Конкретни проекти в тези направления и в областта на енергийната ефективност бяха представени в първия ден на Архитектурно-строителната седмица

21:00 | 03.04.24 г.
Снимка: Pixabay.com
Снимка: Pixabay.com

Внедряването на изкуствения интелект в производствените процеси, създаването на по-екологични строителни материали и повишаването на енергийната ефективност на сградите са сред актуалните теми в строителния сектор не само на европейско ниво, а и в България с конкретни проекти във всяко от трите направления. Те бяха представени в първия ден на Архитектурно-строителната седмица, която се провежда до събота в Интер Експо Център в София.

Проектът AIRISE, финансиран по програма „Хоризонт Европа“, цели да интегрира изкуствения интелект в производствените процеси, а основният му фокус е да увеличи устойчивостта и ефективността, най-вече в малките и средни предприятия като цехове, производствени бази, текстилни и дървообработваеми предпрприятия, съобщи Димитър Коларов, директор „Организационна политика, управление на проекти и международни дейности“ в Камарата на строителите в България (КСБ).

„Проектът ще даде нов хоризонт от възможности за предприемачите“, счита Коларов.

Той е стартирал на 1 януари 2023 г. и е с продължителност 42 месеца. Фокусът му е върху намаляването на отпадъците и на въглеродния отпечатък.

КСБ е избрана за посланик на проекта, по който работи с европейска мрежа от 14 партньори. Задачата ѝ е да подкрепи бизнеса чрез организиране на събития, разяснителни и информационни кампании, провеждане на работни срещи, предоставяне на лични консултации на потенциални кандидати, извършване на предварителна оценка на проектите и подкрепа за конкретизиране и оформяне на целите им.

Предприятията, които се интересуват от интегриране на изкуствен интелект в производствените си процеси, имат срок до 14 юни т. г. да кандидатстват по проекта. Одобрените кандидати могат да получи до 70% от финансирането и максимум до 40 хил. евро, като допустимите разходи, включени в тази сума, са за заплати на служителите, консултиране, пътувания и външни услуги до 15%.

„КСБ помага в целия процес – от проектната идея до реализирането ѝ, включително при необходимост от свързване с партньори“, каза Коларов.

Създаване на стандарти, свързани с устойчивия цимент и бетоновите продукти, е в основата на проектът AFCOS, чийто координатор е „Клийнтех България“. Самият проект цели да подпомогне процеса по стандартизация на строителните материали в подкрепа на зеления преход. Той комбинира експертизата на седем партньори от четири европейски страни – България, Румъния, Италия и Белгия. Участниците от Румъния са избрали да се съсредоточат върху изследване на нови изолационни материали.

„Целта на Българския институт по стандартизация е да направи проучване на съществуващите стандарти на международно, европейско и национално ниво в областта на нисковъглеродния цимент и продукти на неговата основа. Надяваме се с тях да уточним какво е въздействието на стандартизацията в зеления преход в строителния сектор и да установим дали стандартите възпрепятстват или подпомагат използването на по-екологични, кръгови материали в строителния сектор“, каза Десислава Георгиева от института.

За да се случи една иновация, трябва да има иноватори, които да я създадат, а също и нормативна база, за да може тези продукти да излязат на пазара – да бъдат безопасни и с доказано съответствие с изискванията, стандартизацията помага това да се случи по-лесно, каза доц. Георги Станчев от Техническия университет в София.

Задачата на университета по проекта е да направи анализ на законодателството в областта на строителните продукти. Станчев отбеляза, че са избрани циментовите продукти, тъй като те съставляват огромен обем от строителните обекти под формата на бетони, мазилки, замазки. „Ако помогнем за разрешаването на проблема с въглеродните емисии от циментовите продукти, това ще окаже по-съществен ефект върху постигането на крайната цел да строим по-зелени сгради“, смята той.

След анализа на законодателството ще бъдат разработени две пътни карти – за очертаване на насоките за развитие на стандартизацията, така че да подпомага процесите по въвеждане на иновативни продукти, и за разработване на съвременни обучителни програми за студенти и бизнеса с цел да бъдат информирани за бъдещето и да станат участници в изграждането му, отбеляза още Станчев.

Проектът е стартирал през ноември м. г. и трябва да завърши в края на октомври 2025 г. Той също се финансира по програма „Хоризонт Европа“.

Три проекта в областта на енергийната ефективност, подкрепени от „Клийнтех България“, бяха представени от представителя на компанията Йордан Здравков.

Проектът EENOVA изследва как може да бъде оптимизирана енергийната ефективност на ниво верига за създаване на стойност. Фокусът е върху енергийна ефективност в хранителни вериги за създаване на стойност, като проектът обединява усилията в пет държави – Австрия, Румъния, Литва, Словения и България, и разглежда пет различни сектора на производство – хлебопекарство, производство и обработка на месни продукти, вода и безалкохолни напитки, млечни продукти и винопроизводство.

„В рамките на проекта ще бъдат извършени енергийни одити на определени компании във всяка от петте вериги. Одитите ще бъдат фокусирани върху начините, по които компаниите могат да направят енергийни спестявания и оптимизации в своята работа, а също и върху това как могат да работят заедно, за да получат енергийна оптимизация на ниво самата верига. За целта фокусът е върху сградите, процесите и логистиката“, каза Здравков.

При енергийните одити се минава през четири нива, след което се извеждат мерките и се дава приоритет на тези, които могат да работят на ниво верига. Мерките се оформят в планове за действие, които са свързани с потенциални източници на финансиране, за да бъдат приложени. Осигурява се подкрепа на предприятията, които въвеждат тези мерки в своята дейност, и след това моделът се валидира на европейско ниво въз основа на най-добрите практики, изведени от петте държави. Целта е да бъде повторен и в други вериги, не само в хранитерния сектор, обясни Здравков.

Освен в производствения сектор „Клийнтех България“ подпомага проект и на ниво граждани, свързан със създаването на енергийни общности. Проектът ENCOMHUB има за цел да разработи услуги „на едно гише“ за нови и вече съществуващи в начален етап инициативи за енергийни общности във Франция, Испания и Италия, като ще подкрепи 22 пилотни проекта и когато те се изпълнят успешно, най-добрите резултати ще бъдат оформени в документ, който ще бъде готов за прилагане и в България, съобщи Здравков.

За целта с приети в края на миналата година законови поправки беше позволено създаването на енергийни общности у нас. „Проектът има за задача да създаде инструмент, който да подкрепя бизнеса и хората в техния процес по създаване на енергийни общности. Целта е да се обезпечат конкретни планове за бизнес развитие, така че след приключването им 22-та финансирани проекта да бъдат самоустойчиви, да нямат нужда от външно финансиране и да продължат да създават добавена стойност“, отбеляза Здравков.

В края на проекта трябва да бъдат привлечени инвестиции за почти 16 млн. евро в устойчива енергия и да бъдат генерирани почти 9 гигаватчаса възобновяема енергия.

Третият проект INSPIRenov е подкрепен от пет български институции, включително МРРБ и Столична община, а целта му е да създаде работещ модел за финансиране на енергийна ефективност, която не разчита на грант. Предвижда се той да стъпи на финансови инструменти и банкови продукти, които да направят финансирането устойчиво и възможно, така че да се запълни дупката между средствата, които държавата предоставя като грант, и необходимите средства, за да може България да изпълни стратегическата цел за енергийно обновяване на съществуващия сграден фонд, каза Здравков.

Приоритетът е върху многофамилните жилищни сгради. „Инициативата е важна, тъй като в България липсва развит пазар на финансови инструменти и частното финансиране не може да бъде привлечено“, коментира той.

„Целта е да работим съвместно с участниците в процеса, затова екипът обединява държавата, гражданите и частните институции, но ще се стремим да работим и директно с банки и финансови институции, така че да подпомогнат разработването на проект, който да бъде приложен и тестван“, отбеляза Здравков.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 20:29 | 03.04.24 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Новини виж още

Коментари

Финанси виж още