Около 60 млрд. евро са нужни за енергийното обновяване на сградния фонд у нас

По груба сметка около 60 млрд. евро са нужни за енергийното обновяване на българския сграден фонд. Ако всяка година отделяме по 1 млрд. евро публичен ресурс, ще обновим сградния фонд в страната след 60 години. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов на конференцията „Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход“, организирана от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и Министерството на енергетиката с подкрепата на Коалиция „Да обновим България“ (Renovate Bulgaria).

„Но след 30 години пак ще трябва да обновим вече обновените сгради, и то при положение, че първия път сме го направили добре“, изтъкна Попов и допълни, че ако страната продължи да се придържа към подхода на 100% публичен ресурс за обновяването на сгради, българският сграден фонд „ще остане вечно в Народна република България“. „Това не само ще доведе до високи разходи за енергия и сбогуване с въглеродната неутралност, а и ще има огромен социален ефект“, изтъкна министърът.

„Необходимо е да се замислим сериозно как да наберем необходимите 60 млрд. евро и как да бъдат изхарчени не за 60, а за 15 години, така че цикълът на обновяване на сградния фонд да бъде по-бърз от разпада му“, каза Попов и допълни, че държавните ресурси трябва да се използват единствено за иновации или като „лостове“, които могат да мобилизират реалния ресурс, а именно частните финанси на гражданите и бизнеса.

Трябва да се помисли и по какъв начин да въведем иновациите в сградния фонд, препоръча Попов. „Строителството е може би най-консервативният сектор, но от друга страна е и един от най-иновационните, но тези иновации не могат да бъдат видени в България“, каза министърът и допълни, че е нужно не само да се говори за иновации, а и да се отдели ресурс за тях. „Когато един фонд за подпомагане се насочва към обновяването на сградите, той трябва да отделя процент за иновации, обучение и въвеждане на нови технологии, включително всички IT технологии, които могат да обслужват сградния сектор“, счита Попов.

Той изтъкна също значението на електронизирането на договорите в строителството, което определи като „сектор на подизпълнителите“. Само електронизирането и проследимостта на тези договори може да тласне сградния сектор напред, счита Попов.

„За да можем да разрешим проблема със сградния фонд, трябва да дадем различни финансови инструменти, които да мобилизират огромния финансов ресурс, който не е в държавата, а в хората и компаниите, и да насочим значителен публичен ресурс към стимулиране на иновациите и иновационните подходи в обновяването на сградите“, отбеляза министърът.

Надграждане на опита

Енергийната ефективност е ясен приоритет на Министерството на енергетиката, който е записан и в представения в края на миналата година проект на стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Това е хоризонтален приоритет, който касае голяма амбиция по отношение на всички сектори – сгради, индустрия, транспорт услуги и енергетика, допълни тя.

„Залагаме като амбиция и като конкретни инструменти за подкрепа надграждането на опита и резултатите от прилаганите до момента мерки“, отбеляза Петрова.

Министерството на енергетиката съвместно с Министерството на околната среда и водите работят по актуализиран и интегриран план „Климат-енергетика“, където амбициите трябва да бъдат остойностени, каза Петрова. Промените в плана бяха обект на обществено обсъждане до 22 януари, а сега министерството анализира получените предложения.

Според началните индикации българската цел за енергийна ефективност в новия план ще бъде близка до тази на цялата европейска общност. До 2030 г. в страната ни може би ще е възможен дял на възобновяемата енергия от 30%, каза още заместник-министърът на енергетиката.

Сред механизмите за подкрепа на инвестициите в енергийната ефективност е и Националният декарбонизационен фонд, който е в процес на проектиране и се очертава като основния инструмент за подкрепа на изпълнението на националната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г., отбеляза Петрова. Очаква се фондът да бъде създаден чрез трансформацията на сегашния Фонда за енергийна ефективност и ВЕИ.

Министерството на енергетиката подкрепя внедряването на енергоефективни системи за външно осветление в общините със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като в момента в процес на изпълнение са 64 договора и е отворена втора покана за подаване на нови предложения до всички заинтересовани общини.

В частта RеPowerEU министерството подкрепя обновяването на сгради публична собственост и трансформирането им в сгради с близко до нулево енергийно потребление, а съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) е разработен съвместният проект „Слънцето на България“, който предвижда подкрепа за обследване и картографиране на слънчевия потенциал в градовете, за да могат в бъдеще домакинствата улеснено да разработват и внедряват проекти за оползотворяване на ВЕИ, съобщи Петрова.

Сред скорошните реформи е и въвеждането на дефиницията за енергийна бедност и уязвимост в Закона за енергетиката. Заместник-министърът изтъкна, че при всички програми и мерки трябва да се осигури адекватна подкрепа за уязвимите клиенти и енергийно бедните, за да се стигне до социална справедливост и да се насърчи по-равномерно разпределение на ползите.

Паралелни реформи

Обновяването на сградния фонд в България се случва трудно и върви бавно, защото страната ни трябва да направи няколко паралелни реформи, каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева.

 Първата и най-важна според нея реформа е тази във финансирането – от 100% грантово фанансиране трябва да се премине към самоучастие, посочи тя. "Само с публични пари няма да стане“, допълни Бонева. Според нея публичните средства все повече трябва да се насочат към привличане на частен капитал и към подпомагане на енергийно бедните.

Втората реформа е нормативно-административната, свързана с необходими промени в законите и изграждане на капацитет, който да се разпростре и по места, а не само в София, каза заместник-министърът на регионалното развитие. Като примери за такива промени тя посочи въвеждането на обслужване на едно гише, промените в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), изработването на дефиницията за енергийна бедност.

Третата реформа е в културата на притежание и тя е много трудна, изтъкна Бонева. „Собствеността е право, но и отговорност. Правата и отговорностите вървят ръка за ръка и това се вижда в част от сградния фонд и неговото състояние“, изтъкна Бонева.

Политиката по енергийна ефективност до момента се характеризираше с кампанийност, каза заместник-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Радослав Рибарски. „Въпросът, който всички задаваха, беше колко пари ще се отделят за саниране“, допълни той.

Сега, когато публичният ресурс за енергийното обновяване на сградите идва от европейски средства, той ще трябва да се вмести в изискванията за постигане на конкретни декарбонизационни цели и те да бъдат реално остойностени и доказани, изтъкна Рибарски. Хората трябва да осъзнаят, че тяхното благосъстояние и среда е техен ангажимент, досега те очакваха държавата да ги води в този процес, добави Рибарски.

Според него ролята на държавата трябва да се сведе до разяснителни кампании и подпомагане на самоучастието на гражданите в програми за енергийна ефективност, а в същото време да се търси по-голямо участие на гражданите и осъзнаване на ефектите от енергийната ефективност.

„Добра стъпка беше преформатирането на Фонда за енергийна ефективност и ВЕИ в Национален фонд за декарбонизация, сега въпросът е как ще се набират средства и как ще се разходват те“, каза Рибарски. „Мисля, че сме на прав път, координацията между изпълнителна и законодателна власт е от основно значение“, отбеляза той и изтъкна, че трябва да се заложат ясни цели, които да се следват, независимо кой е в министерствата. „Тези цели трябва да станат национални, всички да се ангажираме с тях и те да не търпят промяна“, счита Рибарски.