Съдът на ЕС отмени забраната граждани на съюза да купуват земеделска земя в България

17 години след членството в България в ЕС съдът в Люксембург отмени ограничението граждани на съюза да придобиват земеделска земя в България. То трябваше да отпадне още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в нарушение на европейското право страната ни наложи законови забрани, които станаха причина за наказателна процедура от Европейската комисия.

Решението на съда на ЕС влиза в сила незабавно и отменя пречките граждани на страни членки да купуват ниви в България.

Бариерите за купуване на земеделски земи от чужденци бяха въведени в новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, според който „право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от пет години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

В решението си от четвъртък Съдът на ЕС постанови, че „чл. 63 от ДФЕС (Договора за функциониране на ЕС – бел. ред.) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на правото на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.

Пет години след присъединяването на България към ЕС гражданите на съюза и на държавите от Европейското икономическо пространство получиха правото да придобиват неземеделски земи в страната. От 2012 г. те и дружествата, които са регистрирали в България, както и чуждите компании от страните от ЕС и ЕИП, могат да притежават неземеделска земя.

Ограниченията за земеделската земя трябваше да отпаднат на 1 януари 2014 г., но вместо това с чл. 3в от ЗСПЗЗ беше въведено ново изискване за всички, които искат да я придобият, а именно да са пребивавали поне пет години в България.

Правилото, въведено с тази разпоредба, важи за всички граждани – български и чуждестранни, и от него следва, че физически лица, които поне през последните пет години не са пребивавали или не са установени в България, нямат право да придобиват земеделска земя в каквато и да е сделка. За юридическите лица изискването за регистрация поне пет години преди придобиването на земята може да бъде преодоляно, ако съдружниците (или учредителите на АД) отговарят на изискванията за пребиваване или установеност.

Чл. 3в от ЗСПЗЗ е предложение на депутати от БСП, като в законопроекта им няма мотиви за въвеждане на ограничението, отбелязва специализираният сайт Lex.bg.

През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев налага вето на промяната, като отбелязва, че на практика разпоредбата предвижда недопустимо ограничаване на българските граждани, като им въвежда изискване за уседналост. А за гражданите на ЕС отбелязва, че България не може след датата на присъединяването си към съюза да въвежда допълнителни ограничителни условия за придобиване на земя, защото така едностранно ограничава правото на установяване и на свободно движение на капитали.

След приемането на чл. 3в от ЗСПЗЗ ЕК започна наказателна процедура срещу страната ни.

До вчерашното решение на Съда на ЕС, по силата на което чл. 3в от ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин и три ниви в бургаско.

Преди да стигне до извода, че чл. 3в ЗСПЗЗ е несъвместим с правото на ЕС, съдът в Люксембург изследва целите, с които е приета разпоредбата. Те са изложени така пред него от РС-Бургас: „…въвеждайки ограничения за инвестициите в български земеделски земи, тази национална разпоредба има за цел да гарантира, че тези земеделски земи ще продължават да се използват съобразно тяхното предназначение. Тази юрисдикция уточнява, че спекулативните сделки със земеделска земя, както и продажбата на такава на чуждестранни инвеститори, чиято цел е използването на земята за други цели, биха довели до значително намаляване на обработваемата земя, както и до свързаното с него изчезване както на малките, така и на големите български земеделски производители“.

Съдът на ЕС посочва, че макар сами по себе си такива цели да са от общ интерес и да могат да обосноват ограничения на свободното движение на капитали, все пак тези ограничения трябва да бъдат подходящи и реално да водят до постигането им.

В решението се констатира, че чл. 3в ЗСПЗЗ предвижда само задължение за пребиваване, а не и задължение имотът да се експлоатира лично. „Следователно се оказва, че такава мярка сама по себе си не е от естество да гарантира постигането на посочената цел земеделските земи, намиращи се на българска територия, да продължават да се използват съобразно тяхното предназначение“, заключава Съдът на ЕС.

А за другата цел на чл.3в ЗСПЗЗ – да предотврати придобиването на земеделски земи с чисто спекулативна цел, съдът в Люксембург заявява: „…вярно е, че разглежданата по главното производство правна уредба може да доведе до намаляване на броя на потенциалните приобретатели на земеделски земи, така че тя би могла да доведе до намаляване на натиска върху пазара на земеделски земи. Предвиденото в тази правна уредба изискване за пребиваване обаче само по себе си не гарантира, че земеделските земи ще се придобиват, за да бъдат използвани за земеделие, или поне с неспекулативна цел“.

След като констатира, че мярката на практика не постига предвидените цели, Съдът на ЕС се заема да провери пропорционалността ѝ.

„За целта на тази преценка трябва да се държи сметка за обстоятелството, че посоченото задължение ограничава не само свободното движение на капитали, но и правото на приобретателя да избира свободно своето местожителство, което при все това му се гарантира от член 2, параграф 1 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.“, посочва съдът.

И заключава, че задължението за пребиваване в чл. 3в ЗСПЗЗ е особено ограничително.

В решението се коментират и възможните други мерки, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел и да гарантира, че ще се използва по предназначение. Примери за такива е дала Европейската комисия – „мерки, с които се въвежда например облагане с по-високи данъци на сделките за препродажба на земеделски земи скоро след като са придобити, или още изискването за значителен минимален срок на договорите за наем на земеделски земи“. „Може също да представлява мярка, засягаща в по–малка степен свободното движение на капитали, въвеждането на право на предпочтително изкупуване в полза на арендаторите, при което да е възможно — ако последните не придобият съответния имот — физически или юридически лица, чиято дейност не е свързана със селскостопанския сектор, да придобият въпросния имот, при условие обаче да запазят предназначението му“, допълва Съдът на ЕС.