Особености на българското саниране

В Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) са постъпили много жалби след обявяването в края на миналата година на класираните 756 сгради, които ще бъдат обновени безвъзмездно със средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но малко от тях оспорват достоверността на конкретни енергийни сертификати. Затова на този етап министерството не е сезирало Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) с искане за масова проверка на всички 3068 подадени проектни предложения по първия етап от програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради, финансирано с европейски средства. Това каза при изслушване в парламента министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.

Според него такава проверка не е целесъобразна при нивото на постъпилите жалби, нито е практически възможна. „Ако направим програмата заложник на такава проверка, това означава, че се отказваме от нея. На този етап считам, че няма достатъчно данни, които да показват, че тя е опорочена до степен да бъде прекратена“, заяви министърът.

Той обаче увери депутатите, че при всеки конкретен случай, при който се констатират неверни данни в енергийните сертификати след проверка на АУЕР или Европейската прокуратура, МРРБ ще прекрати дори сключени договори за финансиране и ще изиска пълно възстановяване на всички средства от бенефициентите.

Цеков призова гражданите, които имат съмнения или конкретни данни за недостоверност на енергийните сертификати, да сезират АУЕР, МРРБ или органите на Европейската прокуратура.

Той съобщи, че за момента в министерството са постъпили само три сигнала, в които се оспорват данните в конкретни енергийни сертификати. В повечето жалби и сигнали се изразява общо недоволство, без да се посочват конкретни мотиви, допълни той. „Разглеждаме всяко едно възражение, при наличието на технически грешки се извършва корекция“, каза регионалният министър. И допълни, че това е причината все още да не са издадени индивидуалните административни актове, с които се одобрява или отказва финансирането. „Когато бъдат издадени, те ще бъдат предмет на съдебен контрол по реда на АПК“, отбеляза той.

Финансирането по ПВУ за първия етап на процедурата, което предвижда 100% безвъзмездно обновяване на одобрените жилищни сгради, беше в размер на 1,129 млрд. лв. Получените проектни предложения обаче бяха четири пъти повече от разполагаемия финансов ресурс. Цеков опроверга „дезинформация“ относно лимитите на допустимо финансиране за една община, като заяви, че те не представляват гарантиран обем финансиране. „Целта на лимитите е да ограничи конкуренцията от по-големи общини, в които са съсредоточени сгради с по-голяма разгъната застроена площ (РЗП), предполага се, че ефектът от енергоспестяванията в такива сгради ще бъде по-голям. Ако не бяха въведени такива лимити, оценката ни показва, че повечето средства щяха да бъдат съсредоточени в 15 големи общини“, изтъкна министър Цеков.

Как става класирането на проектните предложения?

Той заяви, че разбира недоволството на гражданите, които са инвестирали собствени средства в енергийни обследвания, изготвяне на енергийни сертификати и технически паспорти на сградите си. Част от недоволството според него обаче се дължи на дезинформация или неразбиране на принципите, на които е било извършено класирането на първия етап от програмата.

Методиката, разписана в т. 17 от насоките за кандидатстване, които все още са достъпни на сайта на МРРБ, както и в ИСУН, предвижда качеството на проектните предложения да се оценява по шест различни показателя, като всяка сграда може да получи максимум 140 точки, каза Цеков и обясни как се формират те.

Първият показател е процент енергийно спестяване на година, като данните се вземат от целевите стойности, записани в сертификата за енергийни характеристики на сградата, като от тях се изважда настоящото енергопотребление. При постигнати икономии между 30% и 45%, като 30% е минималният критерий, се получават 10 точки, за 65% спестявания точките са 25.

Вторият показател са екологичните ползи, т.е. очакваното годишно намаляване на емисиите въглероден диоксид, като минималните 10 точки са за спестявания до 20 тона годишно, а за над 80 т се дават 20 точки. Данните отново се вземат от енергийния сертификат, обясни Цеков.

Третият критерий е ефективност на инвестицията като отношение на необходимата инвестиция в лева към количеството спестена първична невъзобновяема енергия в киловатчаса на годишна база. И тук данните се вземат от енергийния сертификат или от проектното заявление. Ако ефективността е над 2,5 лв. за киловатчас годишно, се получават 10 точки, а ако е под 1,75 лв. – се присъждат максималните 35 точки.

Следващият критерий е за целесъобразност на инвестицията, оценен като разгъната застроена площ. За сгради под 1000 кв. м се дават 10 точки, а максималните 20 са предвидени за сгради с площ над 5000 кв. м.

Нивото на ангажираност на членовете в етажната собственост е друг критерий, по който са оценявани проектните предложения. При съгласие под 80% от всички собственици на имоти в сградата се получават 10 точки, а когато постигнатото съгласие е над 95% се присъждат максималните 25 точки.

Шестият критерий е постигнато ниво на подобрение на жилищната инфраструктура след прилагане на мерките за енергийна ефективност. Ако сградата постига клас А на енергийна ефективност, се получават 10 точки, като минимумът е клас Б, отбеляза Цеков и допълни, че в МРРБ са пристигнали 1217 сертификата, в които се декларира, че ще се постигне клас А на енергийно потребление. Всички те са предоставени на АУЕР за проверка на данните.

Последният критерий, по който се присъждат точки, е доколко проектът предвижда изпълнението на мерки, допринасящи за общия архитектурен облик на града в съответствие с одобрената от общинската администрация наредба или указания. Много общини имат наредби за градската среда, които предвиждат определен цвят и естетично решение на фасадите.

„Методиката се базира изцяло на данни, които се съдържат в официални удостоверителни документи, какъвто е сертификатът за енергийна ефективност“, изтъкна регионалният министър. Той се изготвя от лицензирани енергийни отидори и от протокола от общото събрание на собствениците.

Оценката се прави автоматично на базата на тези данни, уточни Цеков. Той напомни, че всички енергийни сертификати и обследвания са публикувани в регистъра на АУЕР, а всеки документ по процедурата е наличен в системата ИСУН.

Проблемът с програмите за саниране е социален

Той изрази убеждение, че проблемите със сегашната процедура не се дължат на методиката за оценка или начина, по който е извършено класирането. „Проблемът е по-дълбок, той е социален и е свързан с недостига на средства в държавата за обновяване на целия частен жилищен фонд, построен преди 1999 г. Въпрос на национална политика е да довършим започнатия през 2015 г. процес по обновяване на жилищния фонд“, изтъкна Цеков. И допълни, че е необходима ясна програма, която да позволи в следващите четири-пет години да бъде довършен процесът на енергийно обновяване на амортизирания сграден фонд, без да бъдат дискриминирани гражданите.

Той съобщи, че до момента има подадени 58 проектни предложения по втория етап на програмата за саниране на многофамилни сгради по ПВУ, който е с бюджет от 282 млн. лв. и предвижда 20% самоучастие на собствениците на имоти. Те са на обща стойност 14 млн. лв., като кандидатите са предимно малки сгради с площ до 1000 кв. м, където постигането на съгласие между собствениците е по-лесно.

Цеков е убеден, че вторият етап от програмата до голяма степен ще бъде изпълнен, а повод за оптимизма му е активността на много общини като водещи партньори в подкрепа на процеса чрез договори с гарантиран резултат с ЕСКО компании и с участието на ЕРП-та, при които средствата се предоставят от ЕСКО компаниите и се възстановяват след това с отчисления върху сметките, или чрез структуриране на някаква форма на общински интрументи за подпомагане на гражданите. Цеков припомни, че 5100 лв. е средната стойност на самоучастието при санирането за апартамент от 60 кв. м.

Освен това регионалният министър съобщи, че е уточнил с министъра на финансите Асен Василев участието на Българската банка за развитие за предоставяне на дългосрочни безлихвени заеми, гарантирани от държавата и предоставяни през общинските администрации. Той не разкри повече подробности, уточни само, че повече информация по механизма ще има следващата седмица.