58 проекта за 14 млн. лв. са подадени до момента по етап 2 от програмата за саниране

58 проектни предложения са подадени към вчерашния ден по втория етап от Програмата за енергийна ефективност на жилищните сгради, която се финансира със средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те са на обща стойност около 14 млн. лв., като кандидатите са предимно по-малки сгради. Това съобщи регионалният министър Андрей Цеков по време на изслушване пред парламентарната комисия по регионално развитие и благоустройство.

Бюджетът на втория етап от програмата, при който е предвидено 20% самоучастие на собствениците на жилища, е 282 млн. лв., а първоначалният срок за кандидатстване, който изтече вчера, беше удължен. Сдруженията на собствениците могат да подават необходимите документи в общините до 10 февруари, които пък имат срок до края на следващия месец да подадат документите за всяка сграда в ИСУН.

Цеков смята, че вторият етап от програмата ще бъде изпълнен след удължаването на крайния срок за кандидатстване, а повод за оптимизма му били проведени обсъждания с кметове на възможните механизми за осигуряване на самофинансирането. Той посочи, че държавата има възможност да подпомогне собствениците с наличните си инструменти например чрез предоставяне на 20-годишни безлихвени кредити от ББР, за което са водени разговори с финансовия министър Асен Василев, или чрез ЕСКО компаниите, които да финансират инвестицията и тя впоследствие да бъде изплатена от собствениците от бъдещите енергийни спестявания.

На първия етап, за който предвиденият ресурс беше 1,129 млрд. лв., бяха одобрени 756 сгради от 102 общини при подадени над 3000 проектни предложения на обща стойност 4 млрд. лв.

„Класиранията и всички документи, свързани с оценката, са публикувани в ИСУН. Оттук-нататък следва да влязат в сила актовете, с които е одобрено или отказано финансиране, като има срок за обжалване“, каза министър Цеков. Всяко решение за конкретна сграда, което е влязло в сила, може да доведе до сключване на договор, допълни той. Срокът за изпълнение на мерките за енергийна ефективност на одобрените жилищни сгради е до 2026 г.

Интересът към първия етап от програмата за енергийна ефективност на жилищните сгради беше огромен, тъй като той предвиждаше санирането да бъде със 100% грантово финансиране на обновяването на сградите. Това очаквано породи огромно недоволство от класирането сред граждани и кметове на общини, включително заради съмнения за фалшиви одити. В резервен списък след първия етап от новата програма останаха 2178 сгради с проектни предложения на стойност 2,673 млрд. лв.

Цеков съобщи, че към момента в ИСУН са получени 24 възражения чрез общинските администрации относно получените точки и допълни, че всяко от тях ще бъде разгледано. Има и 31 възражения през ИСУН с искане за преразглеждане на класирането, без да са посочени конкретни пороци. Отделно са подадени още 170 жалби, сигнали и възражения, от които 98 са общо недоволство без обосновка, обобщи министърът. Освен това са подадени искания за предоставяне на информация, както и 35 сигнала, в които е изразено общо мнение, че данните в енергийните сертификати може би не са верни, но без да са посочени конкретни сгради. В три сигнала обаче се иска преразглеждане на конкретни сертификати, допълни той.

Цеков припомни, че не МРРБ, а Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) е контролният орган по достоверността на данните в енергийните сертификати. Затова още в хода на процедурата 1217 енергийни сертификата, в които е декларирано постигане на клас А след изпълнение на енергоспестяващите мерки, са подадени към АУЕР за проверка. Всеки получен коментар е акредитиран, увери министърът. „Когато жалбата установява пороци, свързани с оценяването, ще я прегледаме и може сами да оттеглим акта, с който е отказано финансирането. По реда на АПК може да се обжалва пред съда“, посочи Цеков.

Според него конфликтът е заложен още с избора на регионалното министерство в края на 2022 г. на подход, който дава възможност да се конкурират всички сгради на територията на страната. Министърът е на мнение, че вероятно по-правилен е бил регионалният подход, при който средствата да се разпределят по общини, така че да има твърди лимити и да се съревновават проекти само на територията на определена община.

„Ефектът от класирането беше предизвестен, недоволството бе очаквано, особено когато са инвестирани средства. Тук възниква въпросът дали то не е генерирано от липса на информация или превратно представяне на информация, тъй като беше ясно, че нама да има пари за всички, нито гарантирани средства за определена община“, отбеляза Цеков и допълни, че в някои областни градове, макар и при по-малко подадени проекти, няма нито един класиран.

Според министъра на втория етап може да бъдат санирани около 300 сгради, които ще се прибавят към одобрените на първия етап жилищни блокове и към близо 2100 сгради, които в предишните години бяха санирани по Националната програма за енергийна ефективност. Така ще останат още 1800 сгради с готови документи, за които парите по ПВУ няма да стигнат.

Цеков съобщи, че МРРБ разполага с още два инструмента по ОП „Развитие на регионите“, по която има 63 млн. лв. за десетте най-големи общини и 150 млн. лв. за всички останали. Освен това по Фонда за справедлив преход са предвидени целеви 196 млн. лв. за енергийна ефективност в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Общата сума на тези средства плюс ресурса по втория етап от програмата за енергийна ефективност достига 791 млн. лв., която според министъра ще бъде достатъчна за санирането на между 500 и 600 сгради.

„Обществената нужда е безспорно доказана, трябва да се структурира ясна програма за енергийна ефективност, която да предложи решения за останалите 1500 сгради“, заяви Цеков. Средства за финансиране на проекти за енергийна ефективност ще има и в Националния декарбонизационен фонд, който по думите на министъра ще може да инвестира годишно между 300 и 400 млн. лв. в такива мерки.