Какво следва след края на безвъзмездното саниране на жилищни блокове у нас?

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков изрази оптимизъм, че в следващите пет години ще бъдат създадени необходимите условия и програми повечето жилищни блокове в България да бъдат санирани.

„Настоящата програма не е финална фаза за националната политика по обновяване на жилищния фонд. Преди 8 години блоковете, нуждаещи се от саниране, бяха около 5000, кандидатствали за средства по Националната програма за енергийна ефективност. От тях 2000 вече са санирани. Още 1000 ще бъдат енергийно обновени със средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), така че остават 2000 сгради, които ще ни бъдат задача в следващия петгодишен период“, коментира Цеков пред БНР.

Той допълни, че се разработват няколко програми, които ще подкрепят домакинствата, които желаят да въведат мерки за енергийна ефективност за жилищата си.

„С минимум един месец ще бъде удължен срокът за кандидатстване по Етап II по Плана за възстановяване и устойчивост, който изтичаше на 16 януари“, съобщи регионалният министър. Там разполагаемият бюджет е 282 млн. лв., но домакинствата ще трябва да осигурят 20% самоучастие. „Освен лични средства, може да се ползват кредити, например, от Фонда на фондовете, ЕСКО оператори и други“, отбеляза Цеков.

Други 409 млн. лв. ще бъдат отпуснати по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за енергийна ефективност на жилища. От тях 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и т.н., а 150 млн. лв. ще се насочат към по-малките общински центрове, съобщи регионалният министър. Още 196 млн. лв. са предвидени  целево за областите, които са засегнати от енергийния преход – Стара Загора, Кюстендил и Перник и прилежащите им общини..

„По-голяма част от тези средства ще се отпускат безвъзмездно“, подчерта Цеков. Тази и следващата година предстои да заработят Националният декарбонизационен фонд, както и социален енергиен фонд, които също ще подкрепят мерки за енергийна ефективност на жилищния фонд, като ще има линия за подкрепа на социално слабите граждани.

 „В следващите години, в по-далечна перспектива е логично да се премине от схема на изцяло грантово финансиране към споделено финансиране, защото става дума за частна собственост. Разбира се, елементът на социална солидарност чрез подпомагане от държавата винаги ще присъства, но е необходимо като устойчиво решение да се намери начин, по който да бъдат ангажирани собствениците на тези жилища. Това може да стане чрез безлихвени кредити с гаранция от държавата, чрез ваучери за енергийно бедни граждани. Много са възможните инструменти“, посочи регионалният министър.

Регионалният министър Андрей Цеков. Снимка: Стефан Василев, БГНЕС

Недоволство

Миналата седмица кметът на община Димитровград Иво Димов изпрати протестни писма, в които иска преразглеждане на процедурата за разглеждане и одобрение на блоковете за енергийно обновяване. Първоначално предвиденият финансов ресурс според броя население е бил към 30 млн. лева, а сега отпусканият е малко над 2 млн. лева, посочиха от общината. Община Димитровград има одобрени само две от общо 59 проектни предложения по първия етап от процедурата за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, а останалите са оставени в резервния списък, отбелязва БТА.

И кметът на Русе Пенчо Милков излезе със становище до МРРБ за преразглеждане на класирането по процедурата за саниране на жилищни сгради. В него той изрази своите възражения, свързани с обявеното класиране на жилищни сгради по споменатата процедура, и настоя за неговото преразглеждане. За община Русе са одобрени 7 блока за общо 21,2 млн. лв. при лимит на безвъзмездната финансова помощ от 50 млн. лв. 35 блока за близо 40 млн. лв. са класирани като резерви, а два са отхвърлени като неотговарящи на изискванията

Според кмета на община Русе прави впечатление, че в градове от една категория като Стара Загора, Русе, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин няма нито една община с повече от 55% усвоен ресурс, за Русе той е 42 на сто, а средно усвоената безвъзмездна помощ за шестте града е 18,1 млн. лв. при максимален праг от 50 млн. лв. В други градове има допуснато финансиране от над 90%. Милков счита, че по този начин е опорочена възможността средствата да достигнат до повече български общини и да се избегне значителна териториална концентрация на инвестициите в определени общини и райони. Според него отново се наблюдава приоритизиране на определени градове и региони за сметка на други, което води до дисбаланс в развитието на страната.

Милков обърна внимание и на високия брой многофамилни жилищни сгради с максимален брой точки, концентрирани в определени градове, който вероятно е постигнат с предложение на мерки за енергийна ефективност с висока степен на спестяване. При прилагането на „типово строителство“ в България и наличието на сгради със сходни характеристики в цялата страна е интересно да се изследва как в някои райони такива сгради могат да въведат мерки за ефективност с максимален ефект, масово достигайки енергиен клас „А“, а в други документите не показват такава възможност.

„Изразяваме надежда посочените показатели да се основават на реалистични данни, а не на умишлено завишени стойности в сертификатите за енергийна ефективност, тъй като това няма да доведе до постигане на целите и индикаторите в програмата, а ще създаде предпоставки за опорочаване на цялата процедура и налагане на финансови корекции за сметка на българските данъкоплатци“, подчерта Милков, цитиран от БТА.

Обитатели на жилищни блокове в Смолян също протестираха срещу подбора на одобрени проекти за енергийно обновяване на сгради. От общината също са изпратили писмо с настояване да се преразгледа решението за финансиране на проекти по процедурата, като се осигури допълнителен финансов ресурс, отчитайки местните специфични характеристики на етажната собственост. Представители на общинската администрация и жители на областния град заявиха, че Смолян е ощетен, тъй като са одобрени за финансиране едва пет проекта от внесени общо 65 предложения на кандидатстващи сдружения.

Налице е изключителен дисбаланс при разпределение на средствата по общини, както и различия в подхода при оценяване на проектите, се посочва в писмото на община Смолян до МРРБ и изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България. От сдруженията на собственици, чиито проекти не са одобрени, настояха да се предвидят компенсации за средствата им, вложени за енергийно обследване и паспортизация на сградите.

Пред БНР регионалният министър заяви, че ще направи среща с всички кметове, които имат притеснения от класирането на жилищните блокове, за да разясни цялата ситуация.

„В случая нуждата от саниране превишава възможностите и ресурса, който имаме по ПВУ. При наличен ресурс от 1,129 млрд. лв., се подадоха проекти за над 4 млрд. Нормално е при голяма конкуренция да има недоволни, защото всеки проект се конкурира с друг“, коментира Цеков.

"В машинната оценка са включени всички данни – РЗП, броят на живеещите. Оценката се базира на постигнатата икономическа ефективност на инвестицията. И ако спестяванията са по-ниски, то тогава ефективността на инвестицията е по-малка. Всички данни са въведени автоматично в системата и оценките се произвеждат машинно. Тук няма човешки фактор. Ако има съмнения, то те трябва да се отнасят до данните от енергийните сертификати", поясни Цеков.

Регионалният министър допълни, че критерият е обективен и се базира на енергийни спестявания, които са описани в сертификатите от енергийното обследване на сградите. Всеки енергиен сертификат, представен пред МРРБ, е изготвен от енергиен одитор, сертифициран от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

1217 сертификата са изпратени на агенцията за проверки, защото са показали много високи енергийни спестявания. Ако агенцията даде становище за неверни данни, ще се наложат санкции и ще се преразгледа класирането на блоковете, увери Цеков. Заинтересованите страни също биха могли да обжалват решенията.