Нов формат за пазаруване ще се появи у нас през 2025 г.

Нов формат за пазаруване, т. нар. outlet village, или градче с магазини, ще се появи в България през 2025 г. То ще се намира в границите на търговски парк Jumbo Plaza на бул. „Ботевградско шосе“, който предстои да бъде разширен в три фази, съобщи Симона Първанова, директор отдаване под наем и маркетинг в „Тринити Кепитъл“, която е собственик на търговския парк.

Амбицията е след разширението Jumbo Plaza да се превърне в най-големия ритейл парк на Балканите с търговска площ от 85 хил. кв. м спрямо 30 хил. кв. м в момента, допълни тя по време на форума BalRec, организиран от Градът Медиа груп.

На първата фаза от разширението ще бъдат добавени т. нар. big box магазини, както и зона за хранене и услуги. На втория етап е предвидено създаването на outlet village, а на третия – строителен хипермаркет с площи от типа „направи си сам“.

Първанова съобщи, че форматът outlet village съществува в Европа от 40 години и към момента са създадени над 200 такива центъра с 4000 бранда и 15 хил. магазина. Общият обем на продажбите им през тази година ще достигне 15 млрд. евро, а догодина се очаква той да нарасне с 1,5 млрд. евро. „Това е вторият по ръст канал за продажби в Европа след онлайн търговията“, отбеляза Първанова.

Решението за внедряването на новия формат в търговския парк е било взето заради търсенето на подобно място за пазаруване от потенциални наематели, допълни тя. Очаква се оборотът на outlet village да достигне 25 млн. евро годишно, или над 3200 евро на кв. м. Предвидени са 50 магазина, като 45% ще бъдат отредени за модни брандове, а 29 на сто – за спортни стоки. Останалите ще бъдат разпределени между магазини за аксесоари, оптика, бижута и бельо.

Първанова очаква в рамките на две години след откриването на outlet village посетителите на Jumbo Plaza да достигнат 8 млн. души годишно спрямо между 5 млн. и 6 млн. посетители в момента.

У нас форматът на търговските паркове започна да се развива силно след пандемията от COVID-19, докато съседни страни като Румъния и Сърбия развиваха паралелно двата вида търговия – в молове и ритейл паркове. „Търговските паркове дават възможност в по-малки населени места да се организират такъв тип концепции, при които местните жители да могат да намерят всичко на едно място вместо да ходят до по-голям град, за да напазаруват необходимите им стоки“, коментира Роман Романов, мениджър управление на имоти в Regents Property Advisor.

Според Димитринка Раковска, мениджър търговски площи в Colliers International, моловете и ритейл парковете са търговски формати, които не се самоизключват – различните типове търговци намират място в единия или другия формат, а някои от тях и в двата. Бурното развитие на търговските паркове не е за сметка на забавяне при моловете благодарение на високите все още нива на потребление у нас, отбеляза тя. Повечето търговски центрове се радват на близка до сто процента заетост, а проучване на Colliers е установило, че наемателите в моловете са доволни от темпа на нарастване на продажбите си през последните години.

В същото време за наематели в новите търговски паркове в крайните квартали на големите градове те са допълнителна възможност клиентите им да ги посещават по-често, отбеляза Инна Бояджиева, мениджър лизинг и експанзия в LPP Fashion Bulgaria.

Заради бързото развитие на търговските паркове през последните години България вече изпреварва Полша по показателя търговска площ на 1000 души население – 66 кв. м спрямо 60 кв. м, сочат данни на Cushman & Wakefield Forton, цитирани от Георги Муховски, заместник-мениджър търговски площи в консултантската компания. България обаче е далеч от лидерите в региона Чехия и Унгария, където търговската площ на 1000 души население достига съответно 183 и 173 кв. м. Нивото у нас е близо до това в Сърбия и е по-ниско в сравнение с Румъния.

Тези данни според Муховски сочат, че има възможност за развитие на още ритейл паркове у нас. Но съществуват и пречки – по-ниската покупателна способност на населението в сравнение останалите страни в региона и съсредоточаването на богатството в малка група хора, добави той. „Голяма част от потребителите в България могат да покриват само основните си нужди за разлика от чешките потребители, например, които могат да отделят повече средства за по-скъпи стоки или по-големи количества. Това ни кара да бъдем умерени оптимисти за развитието на ритейл парковете в краткосрочен и средносрочен план“, отбеляза Муховски.

Локацията е от основно значение при вземането на решение за откриване на нов ритейл парк. Иван Граматиков, мениджър управление на активи във Videolux Holding, коментира, че компанията би обмислила развиването на големи проекти само в градове с достатъчно голям потенциал. От важно значение за инвеститорите в търговски паркове са също икономиката и демографията на града и региона, отбеляза Тодор Левенов, ръководител направление нови проекти и модернизации в Кауфланд. „През последните години сме се насочили към големи градове, но в същото време внимаваме за локации, които имат потенциал за развитие на индустрия и леки производства, тъй като това е устойчивата част на бизнеса“, каза той.

Клиентите на ритейл парковете в градовете се променят - все повече предпочитат да не губят много време в пазаруване, правят по-малък на брой, но по-големи покупки, тенденция, която беше характерна и по време на пандемията, отбелязаха експертите. Форматът на търговските паркове също се променя и в тях навлизат включително нов тип наематели като фитнес зали, киносалони, има планове за обособяване и на офис пространства, включително на втори или дори на трети етаж. Интересът на новите наематели е мотивиран основно от бързия достъп, който ритейл парковете предоставят.

Високата все още инфлация, както и разходите за енергия и транспорт са основни предизвикателства както за инвеститорите в търговски паркове у нас, така и за наемателите, сочи проучване на Colliers International. При търговците предизвикателство е също подборът и задържането на персонал, а при инвеститорите и собствениците – по-високата цена на кредитите.

Недостигът на работна ръка в някои случаи дори забавя експанзията на търговските вериги. В същото време той стимулира креативността им при създаването на нови формати, които да им позволяват да увеличат ефективността си с по-малък човешки ресурс, отбелязаха участниците в дискусията.