Обектите на националното културно наследство в Баня са предимно от XX век, срещат се и такива от края на XIX век. Най-старата постройка в града е църквата, а през 1987 г. 28 културно-исторически обекта там са вписани като културни паметници. Към момента в Баня има осем обекта, обявени за културни ценности, всички разположени в старата част на града.
Три от обектите са в аварийно състояние и възстановяването им е почти невъзможно, а един обект вече е изчезнал. Един обект е в лошо състояние, но все още е постижимо да бъде реставриран. При останалите три обекта, които са в добро техническо състояние, са извършени намеси, които нарушават автентичността им.
Експертите от НИНКН са установили още, че част от 28-те културно-исторически обекта в града, вписани през 1987 г., все още съществуват и се поддържат от собствениците им. Идентифицирани са и други обекти с архитектурни качества, за които е необходимо допълнително проучване и чието опазване ще допълни цялостния исторически облик на града.
„В Баня имахме сериозен проблем с местната власт, натъкнахме се на остра реакция на кмета, който заяви, че експертите на института му пречат да си върши работата. При представянето на Териториалната програма в града обаче видяхме, че голяма част от местните жители подкрепят идеята да се запази културно-историческото наследство и разбират значението ѝ“, каза арх. Петров и допълни, че част от дейността на НИНКН оттук-нататък ще бъде ориентирана към диалог с местните общности относно опазването на културното наследство.
В Пловдив са констатирани 608 сгради с културно-историческо значение, а препоръката на експертите от НИНКН е да се разширят границите на груповия паметник на културата в града, тъй като вече не са актуални. Има сгради, които се стопанисват, и други, които се рушат. Много от сградите изчезват заради липсата на правила и режими за опазване.
Следващия месец на базата на Териториалната програма ще бъде създадена междуведомствена комисия, която да актуализира режимите за опазване и границите на груповия паметник и също така да декларира около 40 сгради, които имат необходимите качества да бъдат исторически паметници, каза арх. Петров.
Любопитното в село Скорците е, че това е селото с един-единствен регистриран жител, но дори това е оптимистично развитие, тъй като през 2011 г. там не е живеел нито един човек. В момента селото е обезлюдено и занемарено, а западането му започва през 40-те и 50-те години на миналия век поради липсата на поминък.
В селото има исторически сгради, които са в добро състояние в резултат на псевдореставрационни дейности, извършвани без проекти и без съгласуване. Има и един-два примера на сгради в добро състояние, които са със запазена историческа автентичност. През 2019 г. е подготвен проект за възстановяване на рушащата се църква от XIX век в селото, но все още не са намерени средства.
Повечето обекти в Скорците са в лошо или аварийно състояние, а други са напълно изчезнали. Уличната мрежа и калдъръмена настилка в селото са съхранени.
Препоръката на експертите от НИНКН е да се определят режими за опазване на всички 56 единични паметници на културата и да се направи групов паметник.
В Несебър са констатирани много намеси в стоте къщи с културно и историческо значение, които са на ниво незаконно строителство. Проблемите произтичат по-скоро от факта, че хората не познават или не спазват режимите за опазване.
От техническа гледна точка 48% от културно-историческите обекти в Несебър са в добро състояние, 30% са в задоволително състояние, 5% са в лошо състояние, а 14 на сто са новопростроени.
По-нататъшното развитие на опазването на паметниците на културата в града е свързано с актуализиране на единичните паметници и работа по груповия паметник.