Само 15% от обектите в пет исторически места у нас са в добро състояние и запазена автентичност

Само 15% от обектите в пет исторически места, проучени в рамките на Териториалната програма на Националния институт за недвижимото културното наследство (НИНКН) са в добро техническо състояние и със запазена автентичност. Това стана ясно при представяне на резултатите от Териториалната програма, представени днес.

Работата по програмата е започнала през октомври миналата година и е първата, откакто е приет Законът за културното наследство през 2009 г., съобщи арх. Петър Петров, директор на НИНКН. Целта е била да се направи оценка на недвижимото културно наследство и да се идентифицират нови обекти, които допринасят за облика и културната памет. Първите пет проучени исторически места са Пловдив, Несебър, Баня, Свежен и Скорците.

Експертите са документирали състоянието на сградите и средата там, събрали са стотици новооткрити архивни документи, карти и скици, изследвали са тенденции. Направен е и първият у нас дигитален двойник на цял град – на Старинния Несебър, един от българските обекти в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Проучванията показват актуалното техническо състояние и степен на автентичност на сградите и средата, характера на намесите в тях, промените в градоустройствената тъкан. Информацията е систематизирана в GIS базирана електронна платформа, за да се използва за анализи и планове за действие. Териториалната програмата ще обхване поетапно цялата страна.

35% от проучените обекти в петте населени места са в недобро състояние и голяма част от тях не могат да бъдат възстановени, около 10% от тях са необратимо унищожени и за повечето няма информация за възстановяването им, съобщи арх. Алис Исмаилова от НИНКН. 40% от културно-историческите обекти са в добро техническо състояние, но са констатирани намеси, които нарушават автентичността им и голяма част от тях не са били съгласувани с експерти от НИНКН, каза още тя.

При проучванията експертите са констатирали, че работата е улеснена, когато се изследва цяла територия, а не отделни обекти. „Стигнахме до извода, че Законът за културното наследство е нещо непонятно за повечето хора, дори за представителите на местната власт. Липсват цялостни концепции и планове за управление на културните ценности и визия с какво те могат да допринесат за развитието на населеното място“, коментира арх. Исмаилова.

На втория етап от работата по Териториалната програма ще се изготвят режими за опазването на недвижимото културно наследство, които да дадат ясни правила при съгласуването на проектите. „Основната идея на докладите, подготвени от ръководителите на екипите, е да помогнат на местните власти и на населението да разберат кои сгради са ценни и защо“, каза арх. Исмаилова.

Към момента у нас има 40 хил. регистрирани, декларирани и обявени паметници на културата и още няколко хиляди нерегистрирани обекта от началото и средата на XX век, съобщи арх. Петров. „Териториалните програми са важни, тъй като Законът за културното наследство изисква съгласувателните становища за проектите за намеса в историческите сгради да се основават на правила. За повечето сгради обаче няма изготвен режим за опазване“, допълни той.

Какво показват проучванията?

Свежен е обявен за архитектурно-исторически резерват през 1986 г. От историческа гледна точка той е известен с това, че в двора на църквата, построена след Освобождението, са погребани костите на Хаджи Димитър, които по-късно са преместени в Регионалния исторически музей в Сливен. Това е също родното място на полк. Владимир Серафимов, командир на Пета рота, участвала в Сръбско-българската война от 1885 г. Неговата къща е превърната в музей с национално значение. Освен това в Свежен е основана Аджарската книжовна школа.

Днес голяма част от историческите сгради в Свежен са в лошо състояние, с износени конструктивни материали, напукани мазилки, липсващи стени и покриви. Къщата на полк. Серафимов е реставрирана и поддържана. Друга къща с историческо значение обаче, тази на чорбаджи Вълко, е в лошо състояние, като дори обява, че се продава.

Автентичните калдъръмени настилки в по-голямата част от селото са износени, главният път е асфалтиран, асфалт има и в голяма част от по-малките улички. 50% от 116-те историческите обекти в населеното място са в лошо или аварийно състояние, 10% са унищожени, 25% са в добро техническо състояние, но са констатирани несъгласувани с НИНКН намеси, нарушаващи автентичността. 15% от обектите са в добро състояние и автентичен вид.

Експертите на НИНКН предлагат да се актуализират границите на архитектурно-историческия резерват, тъй като не са нанесени в кадастралната карта. Предлага се също да се изготвят режими за ансамблите от исторически сгради.