Много от сградите паметници на културата у нас нямат режими за опазване и съхранение

Министерството на културата подготвя промени в Закона за културното наследство. Целта е да бъдат съкратени сроковете за съгласуване на проектите, както и да се облекчат административните процедури в системата на културно-историческото наследство. Това съобщи заместник-министърът на културата арх. Чавдар Георгиев на работна среща с представители на Камарата на архитектите. Обсъжда се възможността за еднофазно съгласуване на проектите при определени категории паметници на културата.

На срещата е коментиран и проблемът с липсата на режими за опазване на много недвижими културни ценности у нас. Често те нямат окончателен статут и липсва регламент за допустимите намеси в тях. Това ги поставя в опасност, предупреждават от Камарата на архитектите.

В момента сроковете за одобряване на инвестиционни проекти за сгради, които представляват ценности, официално са 4 месеца, но реално се разтягат до близо година, понякога и повече, поясни пред БНР арх. Мартин Христов, който е заместник-председател на Камарата на архитектите.

Ако притежавате сграда културна ценност и направите проект, той трябва да се съгласува в Националния институт за недвижимо културно наследство и в Министерството на културата. Експертите в министерството, които подготвят становища за цяла България, са едва трима, посочи той.

"Това е физически невъзможно да се извърши по този начин. Ако не се направят промени в закона, то поне трябва да се увеличи съставът на тези хора, за се спазват сроковете", смята арх. Христов.

Една от идеите на Министерството на културата е само паметниците от национално и световно значение да останат на двустепенно съгласуване, всички останали да бъдат едностепенни, уточни той.

Обмислят се възможности чрез дигитализация на техния архив съгласуването да бъде и децентрализирано – да могат да се открият звена в големите градове като Пловдив, Варна, Велико Търново, за да могат на място да се съгласуват контактните зони или груповите паметници. Така значително ще се ускори процедурата по съгласуване, отбеляза експертът.

Като съществен проблем той посочи, че много голяма част от сградите, които представляват ценности, нямат разработени режими за опазване и съхранение, тоест оценка от специалист, степенуваща най-ценните ѝ качества, които я правят паметник. „Така се създават правила, които казват ясно кое е важното и трябва да се запази в една сграда и кое може да бъде ремонтирано. Това би дало яснота докъде собственикът на сграда паметник на културата може да се разпростира, когато реши да предприеме действия“, отбеляза арх. Христов.

Сега тази информация се научава на много късен етап. Заради липсата на режими (за опазване и съхранение на сгради паметници на културата – бел. ред.) собствениците се съобразяват единствено с условията на общия устройствен план в съответния град.“В централните зони, където е много наситено със сгради паметници на културата, възможностите за застрояване са много големи. Инвеститорите искат да постигнат максимума, правят се проекти за надстройки с доста етажи и едва когато проектът е готов и се входира за съгласуване, се разбира, че той нарушава целостта на паметника. И тогава институциите правят това, което могат най-добре – бездействат“, каза арх. Христов.

Обсъжда се идея в големите градове, където има стотици сгради без режими, да се създадат работни групи, за да започне създаването на такива режими, отбеляза още Мартин Христов. Водят се разговори това да се направи във Варна, то вече е направено в Пловдив, уточни той. За целта ще бъде необходимо целево финансиране на общините.