Добре дошли в дома в Хонконг на 23-годишната застрахователна агентка Челси Тънг. 30 квадратни метра на блаженство и добър късмет – почти нечувано за млад човек на най-недостъпния жилищен пазар в света, пише Ройтерс.
Челси живее с приятеля си, а спалният кът от студиото им е любимото им място благодарение на звездните светлини. Тя е една от малкото късметлии, които са избрани да участват в нова жилищна програма за млади хора в Хонконг.
Тя предлага възможност за живот в т. нар. „младежки хостел“, който е субсидиран от правителството.
„Когато търсехме апартамент, решихме, че повечето места са твърде скъпи или твърде отдалечени от града, а с транспорта щяхме да харчим почти 1300 щатски долара на месец“, споделя Челси. Това се равнява на около 40% от месечната ѝ заплата.
Вместо това тя плаща близо 500 щатски долара на месец, по-малко, отколкото струва на жителите на Хонконг да живеят в някои от най-лошите жилища в града – преградените апартаменти, в които често няма самостоятелна баня и в тях едва се побира едно легло.
„По онова време си мислех защо да не живея у дома, щом мога да си позволя само преградено жилище? То понижава качеството на живот. Това е преградата пред излизането от вкъщи и независимостта. Но зная, че трябва да се справям с истинския свят и неговите отговорности, това е част от порастването“, споделя Челси.
Изнасянето от дома на родителите бележи нов етап от живота на младите хора в цял свят. Но в Хонконг това е източник на сериозно притеснение за властите.
Градът оглавяваше класация на компанията за анализи Demographia на най-недостъпните жилищни пазари в света 13 поредни години. Жилищните проблеми се посочват като причина за повечето социални проблеми в Хонконг, както и за протестите през 2019 г., които разтърсиха града.
Хостел програмата беше активизирана миналата година под натиска на китайския президент Си Дзинпин.
Той пристигна в града през юли същата година и заяви, че местните власти трябва да направят повече за разрешаването на проблема с жилищата и работните места за младите хора.
„Ако младите хора имат бъдеще, тогава и Хонконг има бъдеще. Трябва да водим следващото поколение, да му помогнем да разбере ролята си в Китай и в света и да засилим усещането му за национална гордост. Трябва да помогнем на младите хора с практическите проблеми, пред които са изправени, в образованието, заетостта, предприемачеството и жилищата“, заяви тогава Си.
Но не всички са убедени, че хостелите за млади хора са дългосрочно решение. Правителствената програма вероятно ще осигури едва около 3000 апартамента.
Макар в града да има общински жилища за хора с ниски доходи, средното време за чакане е около пет и половина години. По-възрастни хора също имат право на такива жилища, затова младежите, които още не са създали семейство, имат почти нулеви шансове да се сдобият с общинско жилище.
„Ако правителството е наистина загрижено да разреши жилищния проблем пред младите хора, то може би трябва да преосмисли политиката си за общински жилища за младите. Защото сега, ако сте млад човек, нямате шанс да получите общинско жилище“, коментира Нгай Мин Ип, преподавател по жилищни и градски изследвания в Градския университет в Хонконг.
Но търсенето на младежките хостели е голямо, около петима кандидати за всеки апартамент. Критериите също са строги и включват 200 часа на година общественополезен труд. Но за Челси и приятеля ѝ те остават шанса на живота им.