Наемателите в Европа поемат бремето на растящите цени

Затова ръстът на цените на жилищата означава различни неща например в Румъния и в Германия. Но навсякъде е валиден изводът, че е все по-трудно да станеш собственик на жилища. В това отношение Източна Европа все още е с по-добра позиция, ако вземем предвид, че там е по-лесно да станеш собственик, ако наследиш имота. Но страните в Западна и Северна Европа имат по-високи нива на задлъжнялост на домакинствата, сочат данни на Европейската централна банка. Базовите лихви там са по-ниски, което означава, че хората в тези страни е по-вероятно да купуват повече при по-добри условия.

Но много хора не наследяват жилищно богатство и не могат или не искат да изтеглят заем за тази цел. Те са принудени да навлязат на наемния пазар. Ирландия е страната в Европа с най-бърз ръст на наемите. Графика: Евростат

Разбивка по страни показва, че ръстът на наемите изостава от ръста на цените на жилищата. В Ирландия, Унгария, Литва и Естония наемите са нараснали значително, с около 30%, но месечните разполагаеми доходи са се увеличили повече в четирите страни, което прави жилищата по-достъпни въпреки нарастването на цените.

Това обаче не означава, че положението се подобрява. В международната литература има консенсус, че месечните наеми обичайно изостават с 5% до 7% от ръста на цените на жилищата. Но това е така в дългосрочен план и цените на наемите все още не са тръгнали по пътя на резките повишения от последните години. Но е само въпрос на време да се случи.

Евростат не събира данни за доходите на наемателите, но национални данни показват, че собствениците печелят повече от наемателите. Затова не може да се каже, че наемите са станали по-достъпни. Ежедневният опит също не показва такава тенденция, точно защото хората, чиито доходи не са нараснали толкова бързо в последните години, обикновено живеят в жилище под наем. Това е отразено и в индекса на Евростат за жилищните разходи като прекомерно бреме.

Той показва какъв е делът на хората, които харчат най-малко 40% от доходите си за жилище. През 2021 г. 50% от наемателите на пазара в 27-те страни членки на ЕС са били в тази група спрямо едва 11,5% от собствениците, които не изплащат дългове. Гърция е в най-лошата страна за наемателите, като 96,6% от тях заделят най-малко 40% от доходите си за жилище. В Нидерландия жилищните разходи са свръхбреме за над 80% от наемателите.

Значителни различия има и по доходи на населението. Една трета от хората от групата на 20-те процента с най-ниски доходи, са претоварени от жилищните си разходи спрямо едва 0,6% от най-богатите 20%.

Всяка година Евростат и Международната служба за възнаграждения и пенсии публикуват доклад със средните наеми в столиците. Те наблюдават централни апартаменти с добра локация, построени или ремонтирани в последните десет години. С други думи получените средни цени са по-високи от обичайното средно равнище в градовете. Въпреки това разликите са удивителни.

В почти всички страни едностайните апартаменти под наем са на практика недостъпни за хора със средни доходи. В Брюксел и Никозия те трябва да заделят 41% от средната си заплата за едностаен апартамент. Това означава, че дори в най-достъпните градове всеки, който има средни доходи и иска да наеме такъв апартамент, автоматично става пренатоварен с жилищни разходи.

В Атина, Лисабон, Букурещ и Загреб хората трябва да заделят повече от годишния си доход за наем. Затова в тези градове е просто невъзможно човек със средни доходи да си позволи да живее самостоятелно в едностайно жилище на по-добра локация и след ремонт. Растежът на промишленото производство в Европа се забави през октомври. Източник: Европейска статистическа служба Евростат

Във Варшава 63% от средната заплата отива за наем на едностаен апартамент на средна цена, а в Прага и Братислава – 55%. В Будапеща за целта е необходима почти половината от заплатата. Само във Виена хората заделят под 25% от доходите си за жилище под наем.