Каква е ситуацията на пазара в момента – търсенето или предлагането е по-голямо?
- Имотният пазар е може би единственият, в който търсенето изпреварва предлагането и това е така във всички над 30 години, откакто имаме пазарна икономика. Една от основните причини за това е голямата административна тежест. Дисбалансът между търсенето и предлагането води до непрекъснато покачване на цените.
Към момента има известно охлаждане на пазара заради стреса на хората от ускоряващата се инфлация, но все още търсенето е в пъти по-голямо от предлагането. Една от причините за това е, че част от предприемачите строят, но не продават заради покачването на себестойността в строителството с 27%. Няма ясна индикация и с колко ще продължи да се покачва тя, затова някои предприемачи предпочитат, когато завършат жилищата си и знаят себестойността им, да ги продадат по-скъпо, отколкото „на зелено“. Това допълнително повишава дефицита на жилища на пазара.
Как гледате на практиката предприемачи да карат клиентите си да подписват предварителни договори с клауза за индексация на цените?
- Като собственик на строителна компания гледам отрицателно на подобна практика. Смятам, че един договор трябва да е с фиксирана цена и ние спазваме тази политика. Голяма част, да не кажа всички, членове на асоциацията, са застанали зад тази търговска позиция.
Какво се случва с цените на строителните материали? Успокои ли се пазарът след голямото поскъпване на някои материали веднага след началото на войната в Украйна?
- Пазарът се успокои. Имаше спекулативно покачване специално в цената на арматурното желязо. Сега тя се нормализира и се стабилизира. Очаква се обаче ново покачване заради цената на газа, защото много от продуктите в строителството като цимент, смеси, керамика са енергоемки и цената на енергията им влияе пряко. Очакваме допълнително повишаване на себестойността в строителството, а оттам и ръст на цените на жилищата.
С колко поскъпнаха жилищата в последната една година?
- Цените се повишиха с между 12% и 14%.
Как се отразява това на достъпността на жилищата?
- Изключително негативно. Отражението е негативно и върху целия бранш, защото няма нищо по-лошо за един производител от това стоката му да стане скъпа. Населението не може да си я позволи и въпреки че има нужда от нея, няма пари да си я купи. Затова въпреки че цената на жилищата се покачва, ние сме притеснени от този процес и не смятаме, че той е плюс за бранша, дори напротив, защото стоката трябва да е достъпна, за да имаме работа. Иначе няма кой да купува.
Но дори в тази ситуация на силно поскъпване на жилищата все още търсенето изпреварва предлагането?
- Да, така е, защото София е градът с най-достъпни жилища сред столиците на страните членки на ЕС. ООН има показател, който измерва достъпността на жилищата в даден град. Това е средната заплата в града върху цената на квадратен метър жилищна площ. За София коефициентът беше 0,8, а сега е 0,7. т.е. с една средна работна заплата за града може да се купят 0,7 кв. м жилищна площ. В западноевропейските градове този показател е под 0,1. Там достъпността на жилищата е седем пъти по-ниска, отколкото в София и затова огромна част от хората в тези градове не могат да си позволят собствено жилище и живеят под наем. Да се надяваме, че няма да стигнем до такава ситуация.
За да се предотврати подобно развитие, е необходимо да се улеснят процедурите за издаване на строително разрешение и за построяване на сгради и да се урегулират нови територии в пределите на София, за да се увеличи предлагането и цените да се нормализират. По отношение на политики на местните власти за урегулиране на цените на жилищата като най-добър пример се дава Виена. Градът има огромна банка от жилища, които е придобил, като е позволил на общински терени да се строят кооперации срещу обезщетение. Когато се стигне до рязко вдигане на цените на жилищата, местните власти пускат част от тези жилища на пазара. След като цените намалеят и се нормализират, те изкупуват жилища. По този начин се постига социален ефект, т.е. осигуряват се достъпни жилища под наем, и в същото време се регулира пазарът.