Строителният сектор у нас ежегодно генерира щета от неплащане на данъци за бюджета на стойност около 480 млн. лв., сочи анализ на Националната агенция за приходите (НАП).
Затова приходното ведомство започва проверки на строители и инвеститори в най-силния период за дейността им от годината. Набелязани са значителни по обем контролни мерки, в това число и проверки на строителни обекти за спазване на данъчно-осигурителното законодателство, съобщават от НАП.
„Строителството е бързо развиващ се, динамичен и значим за нашата икономика сектор, в който укриването на данъци може да причини сериозни щети за бюджета“, отбелязва данъчната служба.
COVID пандемията не доведе до осезаем спадат в сградното строителство, а също така стимулира хората да обърнат парите си в имотни инвестиции. Сделките за покупко-продажба на имоти в периода на пандемията намаляват с около 8%, а непосредствено след нея нарастват с 28 на сто. Поради всички тези обстоятелства и процеси браншът е определен като един от най-рисковите и е постоянно наблюдаван от данъчната администрация, посочват от НАП.От приходното ведомство уточняват, че стимулират доброволното спазване на правилата и призоваха за изповядване на имотните сделки на реалните им цени. Търси се комуникация и с бранша. През април на среща с представители на Камарата на строителите в България са били обсъдени проблемите и затрудненията в строителния сектор заради войната в Украйна.
„Приходната агенция проявява разбиране към затрудненията, които изпитва бизнесът, но следи и за изпълнението на задълженията на участниците в строителния сектор“, се казва в съобщението.
Тази година е предвидена и комуникационна кампания, която да разясни на продавачите и купувачите рисковете от изповядване на имотни сделки на цени, които са по-ниски от реалните. Кампанията ще протече и в официалната Facebook страница на НАП.
При наличие на индикации за отклонение от данъчно облагане данъчната служба извършва ревизии по особен ред, което може да доведе до определяне на нови размери на данъци. В хода на контролните производства, при констатиране на несъответствия на фирмите, най-често се предлага сами да коригират грешките си, като подадат отново коректни декларации. В случай че не го направят, действията продължават с извършване на ревизии.
„Клиентите пък трябва да знаят рисковете при покупката на имот, когато сделката е изповядана на по-ниска от реалната цена. При разваляне на договора заради непредвидено покачване на цената, забавяне в сроковете или други неуредици те ще имат право да получат обратно само парите, които са вписани в документа за продажбата. Ако решат до три години от покупката да препродадат новия имот и пазарната му цена е по-висока от официално обявената стойност на имота при покупката, също биха загубили от разликата между реално платеното от тях и вписаната стойност в документа за покупката“, предупреждават от НАП.
Тъй като в сектора строителство сделките са по-мащабни, а при измами клиентът трябва да бъде максимално защитен, експертите съветват винаги покупко-продажбата да е на реалната цена, да има строго фиксирани предварителни договори и парите да се превеждат по банков път.
„Ние насърчаваме доброволното спазване, осигуряваме възможност за консултации в случай на неразбиране на законодателството, поясняваме и разясняваме различни специфични казуси на добросъвестните данъкоплатци с цел те да изпълнят задълженията си. Ако не успеем по добрия начин, прилагаме контролни мерки, които обаче могат да донесат на нарушителите непредвидени за тях разходи“, коментира Борис Михайлов, изпълнителен директор на НАП.