Германският бизнес е приклещен от бюрокрация

Когато Маркус Вингенс създава позицията „енергиен миниджър“ в компанията за термична обработка на метали, която управлява в югозападна Германия, идеята му е да увеличи енергийната ефективност и да привлече потребители, заинтересовани от устойчивостта, пише New York Times.

Позицията обаче се оказва, че се занимава колкото с попълване на документи и изучаване на сякаш постоянно променящите се закони, толкова и с гарантирането, че компанията – Technotherm Heat Treatment Group, изпълнява енергийните изисквания.

Миналата година четири нови закона и 14 поправки на съществуващи, регулиращи потреблението на енергия, са влезли в сила. Всеки от тях носи нови изисквания за данните, които се отчитат и формулярите за подаване – в много случаи, за да докаже същите стандарти, за които компанията вече е сертифицирана още през 2012 г., казва Вингенс.

„Имаме Закона за възобновяемата енергия, имаме Закона за енергийна ефективност, имам Закона за финансиране на енергетиката, и всеки един от тях идва с административна тежест“, казва той. „Това е лудост“.

Освобождаването от бюрокрацията обедини земеделци от Полша до Португалия на последните протести срещу законите и политиките на Европейския съюз. Наистина, бремето на бюрокрацията е всеобщо оплакване на корпоративните мениджъри по света.

Никъде по света обаче проблемът не е толкова належащ, отколкото в Германия – най-голямата икономика в Европа, която е изправена пред анемичен растеж от не повече от 0,2% тази година. В доклад от миналия месец Международният валутен фонд определи „твърде многото бюрокрация“ като една от основните пречки за съживяване на германската икономика.

За получаването на разрешително за бизнес в Германия например са нужни 120 дни – над двойно повече от средното в други западни икономики.

Освен това Германия изостава зад останалата част от ЕС в дигитализацията на държавните услуги, като все още изисква писмени формуляри за възстановяване на определени данъци и разрешителни за строеж.

„Имаме толкова голямо натоварване, че се нуждаем от още и още хора, за да овладеем бюрокрацията“, казва Клаус Паал, президент на Търговската и индустриална камара на Щутгарт, който управлява компания за опаковане.

„Но това са квалифицирани хора, които всъщност биха били много по-добри в производството, отколкото да пишат отчети или да попълват статистики“, добавя той.

Германските компании прекарват 64 млн. часа всяка година в попълване на формуляри за захранване на общо 385 официални бази данни в страната, показват оценки на индустрията. Когато щутгарската търговска камара е попитала своите 175 хил. членове да определят най-големите си предизвикателства, бюрокрацията е начело в класацията.

Дори германският канцлер Олаф Шолц публично призна, че изискванията са станали твърде много „Достигнахме до ситуация, при която на много места никой не може да изпълни всички закони, които сме създали“, каза Шолц миналия месец.

Правителството му предложи законодателство за намаляване на бумащината, за което твърди, че ще спести на компании и граждани около 3 млрд. евро всяка година. Освен всичко друго това ще съкрати времето, през което компаниите трябва да съхраняват официални документи, с две години и ще премахне изискването германците, отсядащи в хотели в страната, да попълват регистрационни формуляри.

Отнемането на време и ресурси от страна на бюрокрацията се усеща особено силно от малки и средни по големина компании – тези с по-малко от 500 служители и годишни приходи под 50 млн. евро. Именно те обаче са гръбнакът на германската икономика.

Тези бизнеси често нямат вътрешни правни отдели, посветени на подаване на одити, записване на статистически данни и дешифриране коя информация се иска от кои органи – европейски, федерални, държавни и местни власти.

За Андреас Швайкард, генерален мениджър в Gebauer – верига от седем по-скъпи супермаркети в югоизточна провинция Баден-Вюртемберг, бюрократичното бреме генерира робски задачи и увеличава хранителните отпадъци.

Работниците в сектора за деликатеси например са взимали охладени разфасовки, чийто срок на годност наближава, и са ги ползвали в сандвичи за бърза продажба, докато не влиза в сила наредба, която изисква подробни списъци на всички съставки във всички продавани продукти. Сега, вместо да правят нови сандвичи — и списъци — всеки ден въз основа на това, чийто срок е напът да изтече, те предлагат по-малко сандвичи и изхвърлят повече месо.

На щанда за морски дарове търговците на риба вече трябва да гарантират, че всеки сорт риба е етикетиран както на немски, така и на латински. Те също така трябва да измерват температурата на всяка риба или филе, както и общата температура в хладилните шкафове, по два пъти на ден.

„Поне има приложение, където нещата могат да се регистрират, но би било по-логично, ако термометрите на хладилниците са калибрирани, за да отчитат директно температурата“, казва Швайкард.

Дори дигитализацията на държавните услуги е затънала в бюрокрация, каза Михаел Виркнер, който основава рекламна агенция в Гьопинген преди почти две десетилетия.

За да създаде онлайн система за регистрация за 20 училищни района, компанията му се е нуждае;а от одобрението на пет регионални служители по защита на данните. Всеки е имал различно тълкуване на разпоредбите на Европейския съюз за сигурност на данните. Един казва на Виркнер, че може да използва инструмент на Google, докато друг настоява, че това не е позволено.

„Така че в крайна сметка губихме време в обсъждане на неща със стотици различни хора“, казва Виркнер.

След като Паал от камарата в Щутгарт осъзнава как заради атаката на формулярите бизнесите затъват, екипът му кани членовете да изпратят примери за бюрократичните си неволи. Камарата поисква подробна информация за това какво трябва да докладват компаниите – от шофьорските книжки на работниците до това как използват енергия и къде я доставят.

Те създават база данни с отговори, заедно с 60 хил. страници от закони, управляващи Баден-Вюртемберг. Използвайки изкуствен интелект, камарата създава клъстери от теми, за да помогне на компаниите да избегнат попълването на дублирана информация.

„С този инструмент вече можем да търсим във всички закони и да кажем „Кажи ми всички изисквания за докладване“. Излиза електронна таблица, която изброява всички закони, които изискват от компанията да подаде доклад пред даден орган,“ казва Андреас Кьонтке, адвокат, който работи с търговската камара.

Инструментът може да предложи и начини за облекчаване на бюрокрацията, като надеждите са германските политици да вземат това присърце.

„Мисля, че в други страни компаниите не са толкова загрижени за някои проблеми, защото просто знаят, че никой не го е грижа толкова много“, казва Кьонтке. Той отбелязва, че германските регулатори са наложили широкообхватния закон на ЕС за поверителност на данните върху правилата, регулиращи дори професионалния етикет. „В Германия имаме разпоредби относно предаването на визитки на бизнес срещи и дали това все още е разрешено“, казва той.

„Не е за вярване“, добави той. „Някакси загубихме компаса за това какво все още има смисъл“.