„Кофас“: Корпоративните фалити в ЦИЕ за 2022 г. са нараснали с близо 40%

Общият брой производства на изпадналите в несъстоятелност компании от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е нараснал с 39,3% – от 25917 през 2021 г. до 36090 през 2022 г., отчитат експертите по кредитно застраховане от „Кофас“.

В осем държави през миналата година броят на фалитите е по-голям в сравнение с 2021 година, а именно – в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Изключително висок скок на несъстоятелност на фирми е отчетен и Сърбия и Унгария, съответно със 106% и 86%, докато най-голям спад на производствата има в Естония. Освен нея още три държави отбелязват понижение по този показател – Чехия, Словакия и Словения, пресмятат в „Кофас“.

В анализа на експертите се посочва, че регионът на ЦИЕ претърпява значителни икономически сътресения през последните три години. Те са повлияни от мерките за подкрепа и правните промени, които, според специалистите, повлияха негативно върху тенденциите за корпоративна несъстоятелност. От „Кофас“ напомнят, че пандемията от Covid-19, последвалият икономически спад и войната в Украйна предизвикаха смущения не само в макроикономическите показатели и стоковите пазари, но се отразиха и върху ликвидността на плащанията на компаниите.

Глобалните предизвикателства

„Въведените правителствени мерки за подкрепа допринесоха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 г. Това обаче удължи „изкуствено“ живота на възползвалите се дружества и се отрази в драстично повишение на броя фалити, посочва Грегорж Шилевич, главен икономист на „Кофас“ за Централна и Източна Европа. – Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред множество предизвикателства. Сред тях са високите цени на енергия и суровини, поредицата бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата несигурност, в която се намираме“.

От компанията, специализирана в застраховането на търговски вземания и свързаните с него специализирани услуги, обясняват, че икономиките в ЦИЕ показват признаци на възстановяване през 2021 г., както и през първата половина на 2022 г., като повечето страни отбелязват по-високи темпове на растеж въпреки нестабилната динамика.

„2022 г. донесе основно по-висока икономическа активност. Това наблюдаваме при държави като Хърватия и Словения, при които БВП надхвърли 5%, а темповете на растеж в недалечните Полша, Румъния и Унгария са близки до него. От друга страна, Естония изпадна в рецесия с темп на растеж от -1,3%“, допълва Шилевич.

Сектори с ръст на производствата по несъстоятелност

Несъстоятелността нараства във всички сектори. Сегментите с високо потребление на енергия не правят изключение. Не е изненадващо, че енергоемките сектори са тези, които са засегнати най-силно от скока на цените на суровините, а оттам и от по-високите оперативни разходи.

За пример от „Кофас“ дават Полша с дружествата ѝ с дейност в химическата, металната, хартиената, дървесинната и хранително-вкусовата промишленост, които отчитат по-дълги забавяния на плащанията от средните. Това са също секторите, които са обект на изследване в регионалната статистика за несъстоятелността: металите, хартията, дървото и хранително-вкусовата индустрия, при които се наблюдават високи и покачващи се нива на несъстоятелност.

Бизнесът, който извършва търговия на дребно, е друг сектор, при който има ръст на броя на фалити. В „Кофас“ отбелязват, че динамичната инфлация оказва все по-голямо влияние върху потребителските разходи, което неминуемо се отразява негативно на компаниите в този сегмент.

Къде е България

Производствата по корпоративна несъстоятелност в нашата страна продължават да се увеличават със стабилен ръст от 3% на годишна база през 2022 г., което е известен израз на глобалните тенденции. Също така, броят на фалитите през изминалата година в сравнение с последната предпандемична 2019 г. е с близо 30% по-висок, което ясно показва нарастващи рискове във вътрешната икономическа среда. Още предупредителни сигнали идват от броя на новорегистрираните фирми и тези в ликвидация, пресмятат в „Кофас“.

Експертите изчисляват, че броят на новорегистрираните дружества остава под предпандемичната 2019 г. Тези фактори допринесоха и за значително по-голям брой дружества в ликвидация. За 2022 г. техният брой е 4056, като се увеличава с близо 8% на годишна база. Тъй като процесът по обявяване на несъстоятелност в България е доста консервативен и дълъг, трябва да се отбележи, че броят на фирмите в процес на несъстоятелност също се увеличава с 2,2% на годишна база до 536.

Секторите с най-висок ръст на несъстоятелност за 2022 г. са: Хартия и хартиени продукти, Месо и месни продукти, Стъкло и керамика, Дърводобив, Петрол и други въглеводороди.

Хартията, дървесината и петролът страдат от сътресения в доставките, които са пряк резултат от санкциите срещу Русия и техните контрасанкции. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител са сред причините за намаляване на дейността и фалит. Производството на стъкло и месо пострада косвено от по-високите цени на енергията, чиято дейност е силно свързана с редовни енергийни доставки и има ограничени възможности за реагиране в случай на неочаквани промени. Месният сегмент в частност беше изложен на нарастващите разходи за храни и фуражи за животни (поради големия дял на Русия и Украйна в световното производство на зърнени култури), но също и поради бързо нарастващите транспортни разходи.

От друга страна, секторите с най-нисък ръст на несъстоятелност за 2022 г. са: Неспециализирани и развлекателни дейности, Текстил, Мебели, Финансови услуги, Автомобилостроене и превозни средства.

Общото за всички тях е, че отчетоха тенденция за свръхпредлагане, а прекъсването на пандемичните ограничения се отрази благоприятно на бизнесите в тези сегменти. В сектора на развлекателните дейности, например, завръщането на дейностите на открито и увеличаването на международния туризъм внесоха голяма доза свеж въздух.

От „Кофас“ посочват, че производството на мебели все още следва растящото строителство в жилищния сегмент и свързаните с него довършителни работи. Експертите обаче очакват в краткосрочен до средносрочен план да има промени, тъй като обичайно се наблюдава период на разминаване между намалената строителната продукция и забавянето в другите индустрии, от които тя зависи.

Въпреки че финансовите услуги са сравнително нов сектор, той набира скорост с нарастването на икономиката и местния финтех сектор.

„Икономическите перспективи остават меко казано несигурни. Нашите експерти прогнозират забавяне на инфлацията за идните месеци, но все пак по-голямата част от икономиките в региона на ЦИЕ следва да отчетат по-слаб растеж през тази година. Нивата на инфлация ще се запазят доста над целевите на централната банка. Така това ще се отрази в допълнителни повишения на лихвите и това неминуемо ще има отрицателни ефекти върху корпоративната ликвидност на плащанията. Очакваме броят фалирали дружества да продължи да нараства и през 2023 г.“, добавя Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на „Кофас“ в региона на ЦИЕ. Данни: Кофас