Брюксел предлага широкообхватни правомощия, с които да изисква от компаниите да трупат запаси и да развалят договори за доставка, за да подкрепят веригите на доставка в случай на криза като пандемията от коронавирус.
Законопроектът, видян от Financial Times, ще даде на Европейската комисия значителна свобода на действие да обявява извънредно положение, което задейства серия от интервенционистки мерки, които целят да не се допусни недостиг на продукти в критични отрасли.
Компаниите не са останали доволни, след като са били брифирани за плана, целящ единният пазар да се защити от шокове в предлагането.
„Бихме били много загрижени, ако това предложение се приеме в подобна интервенционистка форма“, коментира Мартинас Барисас, директор за вътрешния пазар в BusinessEurope, която представлява работодателите в блока.
„То може да задължи страните членки да пренебрегнат договорното право, принуждавайки компаниите да разкрият чувствителна търговска информация и да споделят резервите им от продукти или да диктуват тяхното производство при всякакъв вид криза, за която Комисията реши“, казва Барисас.
Най-голямо безпокойство сред бизнесите буди система за „поръчки с приоритетна оценка“, съгласно която Брюксел може да насочва какво да произвеждат компаниите и на кого да продават продукцията, потенциално нарушавайки договори с клиенти.
Барисас казва, че компаниите са се съгласили с предложение за механизъм, който да не позволи повтаряне на прекъсванията, случили се по време на пандемията с коронавирус, когато някои страни членки затвориха границите си и ограничиха износа. Той обаче допълва, че според бизнесите текущият план е с твърде голяма намеса и трябва да се даде повече гъвкавост на компаниите.
Има и вътрешно противопоставяне на плана, който е бил изготвен от Тиери Бретон, еврокомисаря по вътрешния пазар, и това може да доведе до промени.
Представител на ЕС казва: „Инструментът целеше да бъде целенасочен по обхват, за да се адресира риска от фрагментация на единния пазар в случай на голяма по мащаб криза. Сега той се превръща в октопод на планираната икономика, въобразявайки си, че може да протегне пипалата си сред световни вериги на доставки и да ги контролира“.
Последната версия на предложенията трябва да бъде приета от еврокомисарите на 13 септември, за да заеме централно място в речта на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за „Състоянието на съюза“ на следващия ден.
Според проекта комисията, консултирайки се с държавите членки, първо ще обяви „бдителност“, когато засече приближаваща криза. Това ще ѝ позволи да поиска от съответни компании информация за веригите им на доставки и потребителите. Тя може да поиска от правителствата да натрупат стратегически резерви. Съгласно някои обстоятелства може да направи някои мерки задължителни под заплахата от глоби.
При втората фаза, изискващо одобрението на страните членки, ЕК ще получи правомощията да управлява пазарната активност и да си доставя стоки директно, отново подкрепена от неуточнени глоби за неспазване.
По време на пандемията ЕС прие законодателство, което позволява забрана за износ на ваксини в отговор на САЩ, които блокираха доставките на ваксини за блока. Правителствата освен това поискаха от компаниите да се пренасочат към производство на маски за лице, медицински престилки и респираторни машини на фона на световния недостиг.
Представители на ЕС казват, че подобни проблеми има днес с торовете. Високите цени на газа са намалили производството със 70% в блока и са вдигнали цените за земеделците. Един от тях казва „През последните години имахме риск от недостиг на маски, респираторни машини, ваксини, зърно и торове. Вместо да импровизираме решения, трябва да сме по-добре подготвени, за да предвидим и отговорим на следващата криза“.
Той отбелязва, че няколко страни са имали мерки за стратегически резерви и поръчки с приоритет, включително американския Закон за отбранително производство.
„Почерпихме много вдъхновение от американците“, казва той и добави: „Не изброяваме производството, защото не знаем каква ще бъде следващата криза. Очевидно обаче не говорим за кисело мляко. Те трябва да са жизненоважни за икономическите и социални дейности на единния пазар“.