България се изкачи с 20 места в класацията на „Репортери без граници“ 

България се изкачи за втора поредна година, при това сега с впечатляващите 20 позиции, в класацията за за свобода на медиите на неправителствената организация „Репортери без граници" (RSF). По-внимателен анализ обаче показва, че обявеното днес (3 май) от базираната в Париж организация разместване всъщност не показва подобрение на медийната среда в страната, а се дължи а по-скоро на изменение на отделни показатели. И така – сега България заема 71 място (от 180 позиции общо), докато преди година е била на 91 място. Така страната ни вече не е на предпоследно място в ЕС, но все още е в края на класацията за Европейския съюз. След нея са Унгария (72), Малта (84) и Гърция (107).

„Позицията на България се подобри през миналата година. Нито една от мерките, предложени от RSF за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения", се казва в съобщението. Но свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е крехка и нестабилна, а малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск, поясняват от организацията.

Телевизията (БНТ, bTV, Nova и др.) и интернет медиите са основните източници на информация, а печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в регулираните сектори. През 2019 г. Радио "Свободна Европа" (RFE) отново отвори своето бюро в София, отчитат от RSF.

Заплахите от страна на политици, както и административният и съдебният натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика, смятат от неправителствената организация. Но все пак, отговаряйки на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите. В същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба по отношение на нарушенията на свободата на медиите, а независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба или SLAPP дела (явно необосновани или силно преувеличени съдебни производствата, които само формално имат легитимна цел - упражняване на правото на достъп до правосъдие и защита на накърнени права, но по същество целят постигане на нелегитимна цел - цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове).  

Медиите в страната са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля. Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на правителството е непрозрачно, което позволява търговията с публично финансиране срещу благоприятно отразяване, твърдят от RSF. 

Според неправителствената организация разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, са редовно заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и САЩ, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза. Заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъждат. А журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на такива заплахи.

А Унгария се изкачва с 13 позиции и заема място точно след България. За нея обяснението е, че отчасти това се дължи на факта, че правителството е било принудено от икономическата ситуация и натиска от институциите на ЕС да продължи лиценза на независима радиостанция, а Виктор Орбан е бил заставен да спре засега борбата срещу независимостта на медиите.

Какво влияние оказва войната? 

През 2022 г. войната в Украйна даде възможност на Кремъл да започне окончателна "чистка" на руския медиен пейзаж. Системната цензура и принудителното напускане на независими руски и чуждестранни медии освободиха пространство за разпространение на координирана пропаганда от проправителствени медии. От забраната на западните социални медии се възползва Telegram - платформа, чиито потребители в Русия (164-то място) са се увеличили повече от два пъти за една година. Това е методът, който независимите медии използват най-често, за да заобикалят цензурата, но в него нахлуват и пропагандните мрежи на Путин, като някои канали на Telegram дори следят движението на чуждестранни журналисти, смятани за шпиони.

В Украйна (79-то място) пропагандният апарат на Кремъл се разгръща с голяма скорост, когато руските сили завладяват нова територия - телевизионните канали се заглушават, украинските медии се подменят, а местните журналисти се преследват. Журналистите се радват на по-голяма свобода в свободните зони въпреки сътресенията в новинарските медии, трудностите, свързани с отразяването на една страна във война, и ограниченията за отразяване, които в по-голямата си част са пропорционални на ситуацията. Войната и духът на национално единство намалиха влиянието на олигарсите върху медиите и натиска, който се дължеше на разделението.

Руската инвазия се отрази негативно на целия регион, особено Беларус (157-о място), който сега е под контрола на Русия. Влияние върху индекса оказа и значителното влошаване на положението със свободата на печата в Централна Азия, като Киргизстан (122-ро място) отбеляза забележителен спад с 50 места.

Деликатният баланс между свободата и сигурността на Запад

Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която понякога се затруднява да намери баланса между сигурността и свободата. Няколко държави ограничиха журналистическата работа под претекста за „националната сигурност". В Гърция (107-мо място) шпионирането на журналисти от разузнавателните служби и с помощта на шпионския софтуер Predator представлява най-голямото нарушение на свободата на печата в Европейския съюз през 2022 г. и обяснява защо Гърция има най-ниското класиране от всички държави от ЕС в индекса за 2023 г. 

В Албания (96-то място) прокуратурата наложи непропорционални ограничения върху журналистическото отразяване на кибератака с ирански произход. В Обединеното кралство (26-о място), където Джулиан Асанж все още очаква своята екстрадиция, разследващата журналистика е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват защитни мерки. В Латвия (16-то място) медийният регулатор произволно отне медийния лиценз на независим руски канал. Във Финландия (5-то място) двама журналисти бяха осъдени за разкриване на държавни тайни, а новото законодателство в Швеция (4-то място) подкопа поверителността на журналистическите източници.  

Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която понякога се затруднява да намери баланса между сигурността и свободата. Снимка: Unsplash

Въпреки тези тревожни проблеми разликата в класацията между държавите членки на ЕС, е намаляла значително. В този регион има два пъти повече държави, които са се издигнали в класацията за 2023 г., отколкото тези, които са се понижили. И това се случва точно в момент, в който ЕС обсъжда безпрецедентно законодателство, което ще установи общи стандарти за свобода на печата. Нещо повече, повишаването на индекса от страна на повечето от източните членки на ЕС върви ръка за ръка с осъзнаването, че независимите репортажи могат да послужат като защитна стена срещу пропагандата на Кремъл. Сърбия (91-во място), където проправителствените медии разпространяват руска пропаганда, претърпя най-големия спад (-12) в региона на Балканите.

Най-свободна за медии е Норвегия, а досега първите места винаги са били заемани от скандинавски държави. През 2023 година второто място се заема от Ирландия (която през 2022 година беше четвърта). В дъното в Европа е Гърция, а на 180-то място е Северна Корея.

Индексът на „Репортери без граници" оценява средата за журналистика в 180 държави и територии и се публикува на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според класацията за 2023 г. ситуацията с медийната свобода е „много лоша" в 31 държави, „лоша" в 42, „проблематична" в 55 и „добра" или „сравнително добра" в 52 страни. Средата за журналистика е „лоша" в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет, констатират от организацията.