Действия, факти и личен пример – рецептата на „Нестле България“ за устойчивост от сърце

Снимка: Нестле България

За капаните на greenwashing политиката, за смисъла на рециклируемите опаковки, за устойчивостта на изкуствения интелект и много други интересни теми, свързани с устойчивостта - разговаряме с Теодор Георгиев, ръководител „Право и съответствие“ в „Нестле България“ и ръководител „Устойчивост“ за „Нестле Югоизточна Европа“.

- Г-н Георгиев, Вие оглавявате юридическия отдел на „Нестле България“ и заедно с това сте пряко отговорен за устойчивите практики на компанията, свързани с правната регулация. Затова няма как да не започнем нашия разговор с един провокативен въпрос - как ще гарантирате, че декларираните усилия, които „Нестле България“ прави по посока на устойчиво развитие и практики не са просто форма на greenwashing – използване на устойчивостта за реклама на бизнеса, а наистина сте „устойчиви от сърце”?

Само и единствено чрез действия и факти. Разбира се, всяко едно твърдение, което отправяме към нашите потребители, било то в областта на устойчивостта или свързано с качествените и вкусови показатели на нашите продукти, е подкрепено със съответните факти и доказателства, базирани на научни изследвания, сертификати и прочее. Документите обаче, макар и абсолютно необходими за доказване нашите твърдения пред компетентните органи, не печелят доверието на потребителите. Доверие се печели чрез действия, чрез открита комуникация, чрез добрия пример.

- Достатъчно стимулираща ли е политико-икономическата и правната среда в България за бизнеса по посока устойчивост?

За съжаление, доста от мерките за адресиране на климатичните промени, които държавите приемат на локално, европейско и глобално ниво, са закъснели, което автоматично ги прави и недостатъчни. Но има и позитивна тенденция – през последните години ангажиментът и приетите нормативни актове на европейско ниво показват осъзнаване на негативното влияние на човека върху природата и в крайна сметка върху живота на всички нас, тук на Земята. Мерките, заложени в европейското законодателство, са в две посоки – за стимулиране на местните правителства да предприемат локални действия за подобряване на средата на живот и стимулиране на активен диалог между местните законотворци с бизнеса, за да бъдат приетите правила за поведение в областта на устойчивостта реално работещи и в максимална степен допринасящи за постигане на крайната цел – а именно преодоляване на бедността, гарантиране на равни права на всички членове на обществото и трайно опазване на планетата и нейните природни ресурси.

- Какви са най-големите предизвикателства пред глобалните компании по отношение на реалното внедряване на устойчиви практики?

За да изпълнят целите си, свързани с устойчивостта – както тези, които сами си възлагат, така и тези, които законодателят им вменява, глобалните компании трябва да ангажират всички участници във веригата на доставка. От производителя на суровината, през превозвача и производителя на продукта, до търговския обект и крайния потребител – всеки един от тях има своя по-голям или по-малък принос към постигането на по-устойчиво бъдеще. Това прави внедряването на устойчивите практики предизвикателно, тъй като изисква да се полагат постоянни усилия и да се води непрестанен диалог с всички звена по веригата, за да осъзнаят значимостта на своите действия. Ако един участник в процеса не действа активно и убедено – процесът се компрометира. Затова холистичният подход, макар и трудоемък, е най-работещ.

- Какъв е смисълът опаковките да са 100% рециклируеми, ако не събираме отпадъците си разделно и какви са стъпките и решенията, които предлага "Нестле"?

А какъв е смисълът да събираме отпадъците си разделно, ако опаковките не са рециклируеми? Когато искаме да мотивираме участниците в обществения и икономическия живот да се присъединят към определена мисия, каквато и да е тя, сме длъжни да създадем всички предпоставки за осъществяването ѝ. С това бихме могли да кажем, че ангажиментът ни към обществото днес приключва. Дългът ни към обществото утре обаче изисква да положим екстра усилия, така че при наличието на всички обективни предпоставки да убедим членовете на обществото да ги използват. Противното означава да се примирим с бруталната статистика, че всяка минута грубо два камиона с пластмаса се изхвърлят в световния океан. И отново се връщаме на добрия пример като основен мотиватор. Така, нашата мисия не се изчерпва само със създаването на рециклируеми кафе капсули. Знаейки, че настоящите схеми за разделно събиране на отпадъци не позволяват рециклиране на кафе капсули, създадохме с помощта на нашите retail-партньори система, която позволява действителното рециклиране нашите капсули.

- Как гарантирате прозрачността на националния конкурс за общини "SOS Залесяване" и какви са критериите, по които оценявате кандидатстващите проекти?

Конкурсът за общини е изцяло публичен, цялата информация за неговото провеждане е напълно достъпна. На корпоративната ни интернет страница се публикуват правилата за участие, информация за всички участващи проекти, изборът на победител и последващо проследяване на реализираните действия. Начинът, по който е конституирано журито, също гарантира прозрачността и честността при избора на победител. Член на журито е представител на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ), който съблюдава спазването на всички правила при избор от името на участващите общини. Останалите членове на журито са експерти – представители на Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите и Лесотехническия университет. Техният опит в областта на залесяването е ключов при подбора на онзи проект, който в максимална степен може да постигне мисията на инициативата, а именно възстановяване на гори след пожари, наводнения, неправомерно изсичане и природни бедствия; облагородяване на общи пространства в населените места чрез озеленяване и залесяване; създаване на нови горски масиви – мисия, която има за дел да повиши качеството на живот, включително да се бори с климатичните промени.

- Наскоро „Нестле България“ откри ново производство на KitKat шоколади в София, в което се използват технологии от най-ново поколение, включващи и изкуствен интелект. Изкушавам се да Ви попитам в качеството Ви на юрист - как виждате регулацията на изкуствения интелект в близкото и по-далечното бъдеще и кой е по-устойчив - изкуствения или естествения интелект?

Определено по-устойчив е изкуственият интелект. За разлика от естествения, изкуственият интелект няма най-присъщите за човек качества, които го правят уязвим – емоции, емпатия, морал, съвест... И тук идва голямото предизвикателство пред регулирането на изкуствения интелект, тъй като правото разчита на моралния компас на човека за добро и зло и чрез него се опитва да регулира неговото поведение. И затова обществото първо трябва да определи какво е правилно по отношение на изкуствения интелект, докъде е редно да го развива и ползва, и след това да го регулира, като се самоограничи в използването му.