Да имаш магазин не е достатъчно – търговците изпитват сериозна липса на кадри

Проблемът с недостига на кадри беше една от водещите теми по време на форума More than Trade (Повече от търговия), организиран от Сдружението за модерна търговия (СМТ), който се проведе в Гранд хотел „Милениум“.

Последните 10 години имаме 11% недостиг на работна ръка, каза Иван Чернев, главен изпълнителен директор на „Кауфланд България“ и един от участниците във форума. Той посочи, че само за София има недостиг на 200 души, които да работят в 16-те филиала на веригата, като допълни, че проблемът не е само заплатата.

Той коментира и това колко е трудно да се „внесе“ работна ръка от трети страни, като компанията му е посветила 6 месеца на това да успее да доведе шестима служители от Узбекистан.

Вече е необходимо много повече от това да имаш един магазин и да продаваш, каза Чернев.  

„Ритейлът вече е по-сложен. Това е жива екосистема. Имаш магазин – това е ясно, но имаш още клиент, екип, общество“, каза той.

На база на демографската криза ние не можем да се справим без иновации, допълни той.

Чернев обаче уточни, че макар технологиите да подпомагат да се компенсира липсата на кадри, няма как да заместят хората, особено когато става дума за общуването между клиент и продавач-консултант.

Потенциалът на бездействащите млади

Проблемите в сектора на търговията са свързани не само със сериозната конкуренция на пазара на труда, но и на пазара на доставките, както и на пазара на недвижими имоти, коментира Андрей Евтимов, изпълнителен директор на „Доверие Брико“ (компанията, която представлява марката Mr. Bricolage в България). Той посочи, че средната брутна заплата в България се е увеличила двойно от 2018 г. до 2024 г. и данните за бизнеса му го потвърждават – в дружеството разходите за труд на един зает са се увеличили почти двойно. Като фактори за това той изтъкна демографската криза, инфлацията след 2021 г. и разликата между търсенето и предлагането по отношение на квалификацията на служителите.

„Когато отворихме първия си магазин през 2000 г,. нямахме проблем с кадрите, имахме по няколко кандидати за едно място. Това ни позволи служителите ни да бъдат с висше образование – инженери и специалисти. Нещата много се промениха“, каза той. 

Според него в страната има неизползван потенциал – младите хора, които нито учат, нито работят. Той обърна внимание на темата с образованието на всички млади с по-ниско образователно равнище.

По думите му служителите в различните възрастови групи имат различни нужди. За хората до 25 години балансът между личен живот и работа е по-важен от парите, които получават. За следващата възрастова категория, от друга страна, е важно да има стабилност по отношение на заплатата и възможност за растеж. Евтимов посочи, че наемат и хора в пенсионна възраст, които имат опит и могат почасово да допринасят чрез него, получавайки допълнителни доходи.

„Българският бизнес има само един шанс – дигитализация, автоматизация, роботизация. Без да вървим в тази посока, няма как да ни се случат нещата“, каза Иван Александров, основател на ebag.

Той повдигна темата и за електронните ваучери, които макар и добра инициатива, натоварват малкия и средния бизнес, защото осребряването им може да отнеме около 6% от печалбата заради налаганите такси.

Предизвикателствата пред търговията в България

Синергията между бизнес организациите в Европа е изключително важна. Тема, която се появи в една държава, много бързо може да се окаже проблем и в друга и да застраши общия пазар, каза Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ.

Като пример той даде Унгария и опита ѝ да въведе регулация на цените, обявена за незаконна от съда на ЕС, както и започнатата от Европейската комисия (ЕК) наказателна процедура заради специалния данък за търговците на дребно с хранителни стоки.

„Засега България успява да се размине с идеите за специални данъци за определени сектори, но темата за регулиране на цени и надценки се появява периодично в публичното пространство“, каза той и даде пример с наложената през лятото пределна търговска надценка за три вида хляб.

„По-лошо от самото решение е начинът, по който беше взето то – хората, които го взеха, показаха, че върховенството на закона в България е куха фраза за тях“, каза Вълканов.

Кристел Делберг (EuroCommerce), Николай Вълканов (СМТ) и Милена Милотинова (модератор)

Той посочи, че търговията на дребно е вторият по големина работодател в страната и е в топ 3 на секторите, които имат най-много отворени позиции в третото тримесечие на тази година. Модерната търговия допринася пряко и косвено за 8% на БВП на страната за миналата година на база данни на НСИ и ИПИ, стана ясно от думите му.

Наред с проблемите на пазара на труда, Вълканов отбеляза необходимостта да се прилагат еднакви регулации за всички играчи на пазара, нуждата от по-добра комуникация с институциите за по-плавното налагане на европейски регулации, запазване на данъчната тежест в страната и подобряване на инфраструктурната свързаност.

Темите не са чужди на EuroCommerce

Много от обсъдените от българските участници проблеми не са чужди и на EuroCommerce – водеща европейска организация в сектора на търговията, която обединява националните асоциации на 27 държави и над 5 млн. компании. Това стана ясно от думите на Иля Бругеман, директор „Дигитален, единен пазар и потребителски политики“ в организацията.

Потребителите искат да има повече иновации, да има увеличение на онлайн продажбите. Като сектор, ние трябва да инвестираме в тези насоки, каза Бругеман. Според него в Европа има потенциал за растеж на покупателната способност.

Той обърна внимание на множеството европейски регулации и конкуренцията от трети страни, които не са задължени да отговарят на същите изисквания и предлагат продукти на по-ниска цена.

Кристел Делберг, генерален директор на EuroCommerce, заяви, че членовете на организацията допринасят за около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС.  

Трябва да сме по-конкурентоспособни, да инвестираме в иновации, в нови разработки, в модели, осигуряващи екологична устойчивост, каза тя. Същевременно посочи, че пред европейските търговци има много бариери, преодоляването на които е свързано с огромни разходи. Тя също се фокусира върху европейските регулации и призова приеманото в Брюксел законодателство да бъде кохерентно и да се чува гласа на бизнеса.