Как хунтата в Мианмар използва хуманитарната помощ като оръжие

Непосредствено след земетресение има 72-часов „златен прозорец“, когато има най-голяма вероятност хората под развалините да оцелеят. В рамките на тези 72 часа спасителните и хуманитарни работници, търсещи достъп до някои от най-тежко засегнатите райони в Мианмар, ударени от трус с магнитут 7,7 по скалата на Рихтер, са блокирани от военните власти в страната, съобщава BBC, като се позовава на хуманитарни и правозащитни групи.

Това се случва въпреки молбата за международна хуманитарна помощ от министър-председателя Мин Аун Хлаинг.

„Бих искал да поканя всяка страна, всяка организация или всеки в Мианмар да дойде и да помогне“, каза той в реч малко след бедствието, като твърдеше, че е отворил всички пътища за чуждестранна помощ.

В реалността обаче нещата се случват много по-бавно.

„Разговарях с няколко души, които участваха в спасителни операции в Сагаинг и Мандалай. Те казват, че [военните] са наложили комендантски час... пътищата са блокирани, на контролно-пропускателните пунктове има дълги опашки, проверките на стоки и услуги, които влизат, са продължителни, провеждат се много разпити“, казва Джон Куинли, директор на международната правозащитна група Fortify Rights, пред BBC.

„Можеше тези хора да бъдат допуснати по-бързо. Мианмарската хунта казва, че това е от съображения за безопасност, но не вярвам, че това е напълно законно“, добавя той.

Междувременно златният прозорец се затвори. Потвърденият брой на загиналите е около 3200 души.

Във вторник вечерта нападение срещу конвой с хуманитарна помощ допълнително изостри опасенията. Девет превозни средства на Китайското дружество на Червения кръст, превозващи доставки за помощ заради земетресението, са атакувани от военните, според Националната освободителна армия на Таанг (TNLA), съпротивителна група в щата Шан. Конвоят е пътувал към Мандалай, когато е обстрелян от войници с картечници. Превозните средства са били принудени да се върнат, казват от TNLA в публикация в Telegram.

Говорител на хунтата по-късно потвърди, че войниците са стреляли по превозните средства. Според говорителят те не са били уведомени, че конвоят ще минава покрай тях, и са произвели предупредителни изстрели, след като камионите не са спрели.

Но това не е първият път, когато хунтата напада хуманитарни работници, казва Куинли. „Те избират кога помощта може да влезе и ако не могат да я наблюдават и не могат да я използват както искат, те я ограничават. Освен това те определено се насочват активно към хуманитарни работници“, добавя той.

Хунтата, която започна гражданска война със силите на съпротивата в Мианмар, след като пое контрола над страната през 2021 г., има история с използването на помощи като оръжие – насочват ги към райони, които са под неин контрол, и ги ограничават в районите, които не контролира.

Според оценка на BBC военните в Мианмар имат контрол само над 21% от територията на страната близо четири години след началото на конфликта.

При предишни природни бедствия, като циклона Мока през 2023 г. и тайфуна Яги през 2024 г., които също убиха стотици хора, военните възпрепятстваха хуманитарните усилия в държаните от съпротивата райони, като отказваха да освободят доставки от митниците, да разрешат пътуването на хуманитарни работници или да облекчат ограниченията за животоспасяваща помощ.

Джеймс Роудхавър, ръководител на екипа за Мианмар към Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, предполага, че хунтата лишава населението на Мианмар от помощ като форма на наказание. „Те правят това, защото местното население като цяло не ги подкрепя, така че като ги лишават от хуманитарна помощ, те едновременно ги наказват, но и отрязват способността им да се издържат и да бъдат издръжливи“, посочва той пред медията.

Въпреки че централен Мианмар, който включва градовете Сагаинг и Мандалай, номинално се управлява от хунтата - което означава, че помощи могат да бъдат доставени в района само с нейното сътрудничество, големи части от по-широките региони се считат за крепости на съпротивата.

Вероятността хунтата тактически да лиши тези области от помощ предизвика протести от страна на стотици правозащитни организации и организации на гражданското общество. Те призовават международната общност да гарантира, че усилията за помощ ще стигнат там, където са най-необходими, а не са насочени през военното правителство.

Едно такова изявление, подписано от 265 организации на гражданското общество, отбелязва, че повечето от най-тежко засегнатите райони са под ефективния контрол и администрация на групи за продемократична съпротива.

„Историята на Мианмар предоставя категорични предупреждения за опасностите от канализирането на помощта чрез военната хунта“, посочва се в писмото.

На места недостигът на помощ е видим по обезпокоителни начини – няма храна, вода и горива, докато камиони с помощи са блокирани на военни пунктове. Стотици жители, внезапно останали без дом, спят навън по улиците. Спасителите доброволци са принудени да копаят из развалините с голи ръце и са останали без чували за труповете на онези, които не са могли да извадят изпод руините.

Други членове на общността, които искат да реагират на земетресението, са принудени да търсят разрешение от хунтата, като представят списъци с доброволци и предмети, които да бъдат дарени, съобщават местните медии. Тази тактика – на бомбардиране на реагиращите с дълги бюрократични списъци и процеси, се прилага рутинно, за да се ограничат дейностите на международните хуманитарни организации в Мианмар, казват източници от хуманитарните организации.

Съгласно закон за регистрация, наложен през 2023 г., такива организации трябва да получат сертификат за регистрация и често да подпишат меморандум за разбирателство със съответните институции, за да работят законно в страната. Източник на BBC, говорил при условие за анонимност, казва, че от хуманитарните групи често се изисква да премахнат определени дейности или райони, за да оперират, като това не подлежи на преговори. Областите, в които хунтата няма надзор или контрол върху помощите, обикновено са тези, които не са разрешени за операции.

Хуманитарните агенции все пак са намерили някакъв начин да преодоляват част от ограниченията на хунтата: голяма част от хуманитарната помощ в Мианмар се осъществява чрез местни групи, които могат да заобиколят контролно-пропускателните пунктове и да разпределят помощи, без да привличат вниманието на властите. Много от финансовите трансакции също се осъществяват извън банковата система на Мианмар, така че участниците да могат да избегнат проверка и потенциално разследване от централната банка на страната.

В някои случаи хуманитарните организации откриват банкови сметки в съседен Тайланд, за да могат частно да получават средства, след което пренасят парите през границата в Мианмар в брой. Такива скрити методи обаче отнемат време и могат да доведат до потенциално фатални забавяния.

Някои хуманитарни работници се надяват, че предвид мащаба на земетресението и международния призив за помощ от страна на хунтата може да е по-лесно да се преодолеят бариерите и да се предостави помощ по-ефективно. „Мисля, че ще има натиск върху режима да осигури неограничен и безпрепятствен хуманитарен достъп. Ние ще продължим да повтаряме за тази необходимост и да намираме начини да предоставяме помощ“, коментира Луиз Гортън, специалист по спешни случаи в Регионалния офис на Уницеф за Източна Азия и Тихоокеанския регион.

Първите индикации предполагат, че хуманитарната помощ няма да може да тече безпрепятствено. Малко след земетресението военни самолети предприеха поредица от въздушни удари по засегнатите райони, като са загинала над 50 цивилни, според Консултативния съвет за национално единство (NUCC).

Мин Аун Хлаинг след това отхвърли предложенията за прекратяване на огъня, представени от съпротивителните групи в опит да улеснят помощта. Военните операции ще продължат като "необходими защитни мерки", коментира той.

Все пак хунтата промени решението си малко по-късно и се съгласи на 20-дневно прекратяване на огъня. Военните подчертават обаче, че ще "реагират по съответния начин", ако бунтовниците започнат атаки.

За много хора това привидно противоречие - да се иска помощ с едната ръка, докато се провеждат военни удари с другата, е знак за двуличието на лидера на хунтата. Джон Куинли от Fortify Rights отбелязва, че той е „лъгал многократно“ и смята, че призивът за чуждестранна помощ е по-вероятно призив за международно признание.