Джими Картър почина на 100 години. Какво постигна той като президент на САЩ и след това

Джими Картър, трудолюбивият производител на фъстъци от Джорджия, който като президент на САЩ трябваше да се бори със слаба икономика и иранската заложническа криза, но посредничи за мир между Израел и Египет, а по-късно получи Нобелова награда за мир за хуманитарната си дейност, е починал в дома си в Плейнс, щата Джорджия, в неделя на 100-годишна възраст, предава Ройтерс.

Президентът на САЩ Джо Байдън нареди 9 януари да бъде ден на национален траур в памет на Картър, съобщи Белият дом.

„Призовавам американския народ да се събере в този ден в съответните му места за молитва, за да почете паметта на президента Джеймс Ърл Картър“, заяви Байдън.

Демократът Картър стана президент през януари 1977 г., след като победи дотогавашния президент от Републиканската партия Джералд Форд на изборите през 1976 г. Той остана на поста само един мандат, който беше белязан от върхове със споразуменията от Кемп Дейвид през 1978 г. между Израел и Египет, донесли известна стабилност в Близкия изток.

Но мандатът му беше съпътстван и от икономическа рецесия, постоянна непопулярност и заложническата криза в Иран, която погълна последните му 444 дни на поста. Картър се бори за преизбиране през 1980 г., но загуби категорично поста си, след като избирателите подкрепиха опонента му от Републиканската партия Роналд Рейгън, бивш актьор и губернатор на Калифорния.

Картър живя по-дълго от всеки друг президент на САЩ и след като напусна Белия дом, си спечели репутация на ангажиран хуманитарен деец. Той беше смятан за по-добър бивш президент, отколкото президент – статут, който Картър често признаваше.

Световни лидери и бивши президенти на САЩ отдадоха почит на Картър като състрадателен, скромен и ангажиран към мира в Близкия изток човек.

„Неговата значима роля в постигането на мирно споразумение между Египет и Израел ще остане в историческите анали“, заяви египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси в публикация в социалната мрежа Х.

Центърът „Картър“ съобщи, че ще бъдат организирани публични бдения в Атланта и Вашингтон. Събитията ще бъдат последвани от погребение в тесен кръг в Плейнс, се допълва в съобщението.

През последните години Картър имаше редица здравословни проблеми, включително меланома, която се разпространи към белия му дроб и мозъка. Той реши да се настани в хоспис през февруари 2023 г., вместо да се подложи на допълнително лечение. Съпругата му Розалин Картър почина на 19 ноември 2023 г. на 96-годишна възраст. Той изглеждаше немощен, когато присъства в инвалидна количка на мемориалната ѝ служба и на погребението.

Картър напусна поста си дълбоко непопулярен, но работи енергично десетилетия наред по хуманитарни каузи. Той получи Нобелова награда за мир през 2002 г. като признание за „неуморните му усилия за намиране на мирни решения на международни конфликти, за напредък на демокрацията и човешките права и за насърчаване на икономическото и общественото развитие“.

Като губернатор на Джорджия Картър беше центрист с популистки уклони, когато влезе в Белия дом като 39-ия президент на САЩ. По това време той беше външен човек във Вашингтон, когато Америка все още беше под влиянието на скандала Уотъргейт, който доведе до оставката на Ричард Никсън като президент през 1974 г. и издигна Форд от вицепрезидентския пост.

„Аз съм Джими Картър и съм кандидат за президент. Никога няма да ви излъжа“, обеща Картър с широка усмивка.

Помолен да оцени президентския си мандат, Картър заяви в документален филм от 1991 г.: „Най-големият ни провал беше политически. Така и не успях да убедя американския народ, че съм твърд и силен лидер“.

Въпреки трудностите си на поста Картър има малко съперници от гледна точка на постижения като бивш президент. Той получи световно одобрение за неуморната си защита на човешките права, като глас на лишените от граждански права и лидер, който се бори срещу глада и бедността, печелейки уважение, което му убягваше в Белия дом.

Картър спечели Нобелова награда за мир през 2002 г. за усилията си да насърчава човешките права и да решава конфликти по целия свят – от Етиопия до Еритрея, Босна и Хаити. Неговият център „Картър“ в Атланта изпращаше международни делегации за наблюдение на избори по целия свят.

Учител в неделно баптистко училище в ранните си години, Картър внесе силно усещане за морал в президентския си мандат, говорейки открито за религиозната си вяра. Той също така се стремеше да намали помпозността на все по-империалистическия президентски пост, като ходи пеша, вместо да се вози в лимузина на парада по встъпването си в длъжност през 1977 г.

Близкият изток беше фокусът на външната политика на Картър. Мирният договор между Египет и Израел от 1979 г. въз основа на споразуменията от Кемп Дейвид година по-рано сложи край на състоянието на война между двете съседни страни.

Картър покани египетския президент Ануар Садат и израелския премиер Менахем Бегин в президентската си резиденция в Кемп Дейвид в Мериленд за разговори. По-късно, когато изглеждаше, че възможноста за постигане на споразумение се изплъзва, Картър спаси положението с посещения в Кайро и Йерусалим за лична светкавична дипломация.

Договорът предвиждаше изтегляне на Израел от египетския Синайски полуостров и установяването на дипломатически отношения. Бегин и Садат получиха Нобелова награда за мир през 1978 г.

До изборите през 1980 г. най-важните теми бяха двуцифрената инфлация, лихвените проценти, които надхвърляха 20%, и нарастващите цени на газа, както и заложническата криза в Иран, която унизи Америка. Тези проблеми помрачиха президентския мандат на Картър и подкопаха шансовете му да спечели втори мандат.

Заложническа криза

На 4 ноември 1979 г. революционери, верни на иранския аятолах Рухолах Хомейни, нахлуха в американското посолство в Техеран, като взеха за заложници намиращите се там американци и поискаха връщането на сваления шах Мохамед Реза Пахлави, който беше подкрепян от САЩ и се лекуваше в американска болница.

Първоначално американското общество застана зад Картър, но подкрепата за него намаля през април 1980 г., когато операция на командоси не успя да спаси заложниците, а осем американски войници загинаха при самолетна катастрофа в иранската пустиня.

Последното унижение за Картър беше, че Иран държа 52-мата заложници до минути след полагането на клетва от Рейгън като президент на 20 януари 1981 г. на мястото на Картър, след което пусна самолетите, които ги отведоха към свободата.

В друга криза Картър протестира срещу нахлуването на бившия СССР в Афганистан през 1979 г., като бойкотира Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Той също така поиска от Сената на САЩ да отложи обмислянето на голямо споразумение за ядрените оръжия с Москва.

Въпреки това СССР остана в Афганистан десет години.

Картър получи одобрение от Сената през 1978 г. на договора за прехвърляне на Панамския канал под контрола на Панама въпреки критиците, които твърдяха, че той е от жизненоважно значение за американската сигурност. Той също така завърши преговорите за пълни американски отношения с Китай.

Картър създаде две нови министерства – на образованието и на енергетиката. На фона на високите цени на газа той заяви, че „енергийната криза“ в Америка е „моралният еквивалент на войната“ и призова страната да започне разговор по въпроса. „Нашата страна е най-прахосническата в света“, каза той на американците през 1977 г.

„Ето пак“

Джими Картър победи сенатора от Масачузетс Едуард Кенеди за номинацията на Демократическата партия през 1980 г., но беше политически отслабен преди битката му на президентските избори срещу деен опонент от Републиканската партия.

Консерваторът Рейгън, който се бореше да си създаде имидж на силен човек, изваждаше Картър от равновесие по време на дебатите им преди изборите през ноември 1980 г.

Рейгън повтаряше презрително на Картър: „Ето пак“, когато считаше, че президентът е предал неточно възгледите му по време на един от дебатите.

Картър загуби изборите през 1980 г. от Рейгън, който спечели в 44 от 50 щата и постигна смазваща победа в Избирателната колегия.

Джеймс Ърл Картър е роден на 1 октомври 1924 г. в Плейнс, щата Джорджия, едно от четирите деца на фермер и дребен търговец. Той завършва Военноморската академия през 1946 г., служи в програмата за ядрени подводници и напуска, за да управлява семейния бизнес с отглеждане на фъстъци.

Сключва брак със съпругата си Розалин през 1946 г. и казва, че бракът им е „най-важното нещо в моя живот“. Те имат трима синове и една дъщеря.

Не цялата дейност на Картър след края на президентския му мандат беше ценена. Бившият президент Джордж У- Буш и баща му, бившият президент Джордж Х.У. Буш, и двамата републиканци, били недоволни от дипломацията на свободна практика на Картър в Ирак и други страни.

През 2004 г. Картър нарече войната в Ирак, започната през 2003 г. от по-младия Буш, една от „най-големите и вредни грешки, които страната е допускала някога“. Той нарече администрацията на Джордж У. Буш „най-лошата в историята“ и заяви, че вицепрезидентът Дик Чейни е „бедствие за нашата страна“.

През 2019 г. Картър изрази съмнение относно легитимността на Доналд Тръмп като президент, заявявайки, че „той беше поставен на поста от руснаците, които се намесиха в негова полза“. Тръмп отговори, като нарече Картър „ужасен президент“.

Картър пътува и до комунистическа Северна Корея. Посещението му през 1994 г. разсея ядрена криза, след като президентът Ким Ир Сен прие да замрази ядрената си програма в замяна на възобновяване на диалога със САЩ. Това доведе до сделка, при която Северна Корея, в замяна на помощ, обеща да не възобновява работата на ядрения си реактор или да преработва отработеното ядрено гориво.

Но Картър разгневи администрацията на президента Бил Клинтън, като обяви сделката с лидера на Северна Корея, без преди това да я е съгласувал с Вашингтон.

През 2010 г. Картър издейства освобождаването на американец, осъден на осем години каторжен труд за незаконно влизане в Северна Корея.

Той написа над двайсет книги – от президентски мемоари до детска книжка и стихосбирка, както и религиозни и дипломатически трудове.