2024 г. беше лоша за автократите в света

В Сирия бунтовници нахлуха в Дамаск и сложиха край на 24-годишното управление на Башар Асад, което малцина във външния свят смятаха за застрашено от рухване. През август студентски протести свалиха 15-годишното управление на шейх Хасина в Бангладеш, пише Wall Street Journal.

Други автократични ръководители и техните правителства бяха подложени на нов натиск през 2024 г. – от железния режим на Николас Мадуро във Венецуела до моллите в Иран и военната хунта в Мианмар.

В свят, който американският президент Джо Байдън определи като разделение между демокрации, обединени срещу надигането на автокрацията, авторитарните ръководители преживяха неочаквани спънки през 2024 г., които показаха техните слабости, коментират геополитически анализатори и историци.

„Случиха се някои положителни неща от гледна точка на разклащане, а на някои места и падане на автокрации“, коментира Лари Даймънд, преподавател в Станфордския университет, който написал книги за авторитаризма и предизвикателствата пред демокрациите. „Има много автокрации, които са слаби или замаяни“, допълва той.

Смяната на режима може да е вълнуваща на място, но сега представлява предизвикателство за новите ръководители в Бангладеш и Сирия да създадат трайни, широкообхватни правителства, нещо, което се оказа трудно в други страни след политическите размествания на пластовете.

Сирийските бунтовници, чиито корени идват от „Ислямска държава“ и „Ал Каида“, обещават да зачитат малцинствата, но не е ясно дали наистина са се отказали от твърдолинейните си симпатии. Демонстранти изпълниха улиците на столицата на Бангладеш Дака. Съществуват твърдения за линчуване на хора, свързани с политическата партия на Хасина. А силният съсед на Бангладеш Индия обвинява новото правителство, че не защитава индуисткото малцинство, обвинение, което ръководството на Бангладеш отхвърля.

„Нивото на очакванията е високо. Трудно е да им се отговори“, коментира Мухамад Юнус, носител на Нобелова награда бангладешки икономист, който сега е временен ръководител на страната.

Подходът на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп към автократите ще стане по-ясен, докато се опитва да сложи край на боевете между Русия и Украйна, спре сдобиването на Иран с ядрено оръжие и управлява последиците от спорната изборна победа на силния човек във Венецуела Мадуро.

Проблемите за автократите тази година дадоха инерция на опозиционни групи по целия свят. Опозицията във Венецуела твърди, че падането на Асад показва как диктаторските режими, които изглеждат непобедими, могат са рухнат, ако бъде приложен точният натиск.

Политически анализатори, които изучават демокрациите и автокрациите, предупреждават, че е трудно да се предскаже кога ще рухне авторитарното управление в дадена страна. 

Марсел Дирсъс, политолог и автор на книгата „Как падат тираните“, публикувана тази година, казва, че авторитарните правителства насочват държавни ресурси към тесен кръг от поддръжници, за да останат на власт. Практиката възнаграждава лоялността, но по-широкото население се гневи на шуробадженащината и корупцията.

„В диктатурите има много тънка граница между стабилността и хаоса. Оставането на власт в тези режими изисква трудни решения всеки ден“, допълва Дирсъс.

Падането на Асад отекна отчасти, тъй като показа колко крехки са съюзите му с други авторитарни режими.

За почти десет години Асад се възползва от съюза си с Русия, Иран и група бунтовници, настроени враждебно към Израел, често наричани „Оста на съпротивата“.

Групата представляваше стратегически противовес на САЩ и Израел в Близкия изток и миналата година изглеждаше, че е станала по-силна, след като арабският свят започна да признава Сирия и Иран дипломатически, след като години наред ги изолираше.

Този съюз беше подложен на изпитание, след като палестинската групировка „Хамас“ в ивицата Газа предприе нападение срещу Израел на 7 октомври 2023 г. И за малко повече от година то рухна. Русия и Иран нямаха силата да предотвратят падането на Асад.

Сред чуждестранните сили най-големият губещ от падането на Асад беше теократичното правителство на Иран. То предостави на кредит милиарди долари от продажби на петрол на Сирия, имаше надежди да изгради нова бизнес империя в страната и използва това като отправна точка, от която да заплашва Израел.

Тази година, освен загубата на Асад, съюзници на Иран загубиха в Газа и Ливан. Израел също така нанесе удари на иранска територия за първи път, като бомбардира противовъздушните системи на страната и извърши убийства отвъд границите ѝ. В същото време ирански ракетни нападения срещу Израел нанесоха малки щети.

„Иран е символът на провала на автокрациите“, коментира Мойзес Наим, съдружник във Фондация Карнеги за международен мир.

Тези, които страдат най-много, когато автократи падат от власт, често са обикновените хора.

Иранската валута поевтиня значително, а недоволството е посвеместно. Правителството е изправено и пред голям недостиг на енергия, който предизвика спиране на тока, въпреки че има едни от най-големите запаси от природен газ и суров петрол в света. Проблемите може да се задълбочат, тъй като Тръмп заяви, че ще възобнови политиките на „максимален натиск“ срещу Иран.

В Русия рублата поевтинява, а инфлацията се ускорява. Решението на администрацията на Байдън да засили санкциите срещу Газпромбанк може да наруши вече ограничената търговия на Москва с партньорите ѝ.

„Ръката на Путин сега е по-слаба“, казва Томас А. Шанън-младши, който като заместник-държавен секретар за политическите въпроси преговаря с руски дипломати от 2016 до 2018 г.

Проблемите се разширяват към Азия, където Китайската комунистическа партия изпитва затруднения с по-бавен растеж и потъващ имотен пазар. Китайските ръководители се готвят за тежки мита от Тръмп, които може да задълбочат забавянето на икономиката на страната и да предизвикат съмнения относно обещанието на партията да осигури посвеместен просперитет.

Военната хунта в Мианмар, която разчита силно на търговията и дипломатическата подкрепа от Пекин, загуби бази и големи части от територията за сметка на редица бунтовнически групировки. Някои анализатори вече се питат дали армията, която беше доминираща сила след независимостта на страната през 1948 г. и пое властта през 2021 г. след преврат, не е на издихание.

„Общата траектория е към сериозен спад“, казва Морган Майкълс, експерт по Мианмар в Международния институт за стратегически изследвания. Той обаче допълва, че войниците на режима са показали боен дух на ключови места.

Даймънд отбелязва, че редица полуавторитарни партии, някои от които на власт от много години, са загубили властта или са се натъкнали на спънки, които са ограничили властта им тази година. В Ботсвана Демократическата партия, която е на власт от 1966 г., изгуби президентските избори. Опозицията в Турция спечели редица големи градове на местните избори през март, нанасяйки удар на управляващата партия на президента Реджеп Ердоган.

„На много места изборите направиха това, което се предполага, че трябва да правят“, коментира той.