Русия може да извърши ядрени опити при администрацията на Тръмп

Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, който отговаря за контрола върху оръжията, предупреди администрацията на Доналд Тръмп, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, че Москва обмисля цяла гама от възможни стъпки за ядрени опити поради радикалната по думите му позиция на Тръмп по въпроса, предава Ройтерс.

Според Рябков, цитиран от руския вестник „Комерсант“, Тръмп е възприел радикална позиция по Договора за всеобща забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) през първия си мандат.

„Международното положение е изключително трудно в момента, американската политика в редица аспекти е крайно враждебна към нас днес“, заяви Рябков.

„Затова вариантите за нашите действия в интерес на гарантирането на сигурността и комплексът от възможни мерки и действия за постигането на това и за изпращането на политически уместни сигнали в допълнение на това, което практиците обмислят, не съдържат изключения“, допълни той.

По време на първия мандат на Тръмп като президент от 2017 г. до 2021 г. администрацията му е обсъждала дали да проведе или не първия американски ядрен опит от 1992 г. насам, съобщи Washington Post през 2020 г.

Постсъветска Русия не е извършвала ядрен опит. За последен път СССР извърши ядрен опит през 1990 г. Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия ще обмисли опити с ядрено оръжие, ако САЩ го направят.

След разпадането на Съветския съюз само няколко страни са извършвали опити с ядрени оръжия, сочат данни на Асоциацията за оръжеен контрол. За последен път САЩ са извършили ядрен опит през 1992 г., Китай и Франция – през 1996 г., Индия и Пакистан – през 1998 г.,  и Северна Корея през 2017 г.

Вчера руският външен министър Сергей Лавров изрази готовността на страната му да работи с администрацията на Тръмп за подобряване на отношенията, ако САЩ имат сериозни намерения да го направят, но допълни, че Вашингтон трябва да предприеме първия ход.

Тръмп се определя като майстор в постигането на сделки и обеща бързо да сложи край на войната в Украйна, но не е очертал как може да го постигне извън заявлението, че ще накара руския президент Владимир Путин и украинския му колега Володимир Зеленски да приемат край на боевете.

Избраният от Тръмп за посланик в Украйна, пенсионираният генерал-лейтенант Кийт Келог, заяви пред Fox News на 18 декември, че и двете страни са готови за мирни преговори и че Тръмп е в идеална позиция да постигне сделка за прекратяване на войната.

„Ако сигналите, които идват от новия екип във Вашингтон, за възстановяване на диалога, прекъснат от Вашингтон след началото на специалната военна операция (войната в Украйна), са сериозни, ние, разбира се, ще им отговорим“, каза Лавров пред репортери в Москва.

„Но американците прекъснаха диалога, затова те трябва да предприемат първия ход“, допълни той.

Мир в Украйна

Ройтерс съобщи миналия месец, че Путин е отворен за разговори по мирно споразумение за Украйна с Тръмп, но изключва да направи големи териториални отстъпки и настоява Киев да се откаже от амбициите си за членство в НАТО. Русия държи около 20% от украинската територия.

Лавров заяви, че Русия не вижда смисъл от слабо примирие за замразяване на войната и допълни, че Москва иска правнообвързваща сделка за траен мир, която ще гарантира сигурността на Русия и нейните съседи.

„Примирието е път, който не води до никъде. Нуждаем се от окончателни правни споразумения, които ще определят всички условия за гарантиране на сигурността на Руската федерация и, разбира се, легитимните интереси в областта на сигурността на нашите съседи“, каза Лавров.

Той допълни, че Москва иска правните документи да са подготвени така, че да гарантират „невъзможността за нарушаване на споразуменията“.

В по-конкретно изявление относно възможни мирни преговори с Украйна Путин заяви в четвъртък, че Русия е отворена към предложение на Словакия да бъде домакин на преговори за прекратяване на конфликта в Украйна и допълни, че страната му е готова да го доведе до край.

Путин, който тази седмица прие словашкия премиер Роберт Фицо в Кремъл, заяви, че Фицо, който е явен опонент на военната подкрепа на ЕС за Украйна, е предложил страната му като домакин на преговори между Русия и Украйна.

Руският президент допълни, че словашките власти „биха били щастливи да предоставят собствената си страна като платформа за преговори. Ние не сме против, защо не? След като Словакия заема толкова неутрална позиция“.

Словакия е смятана за една от страните членки на ЕС от Централна и Източна Европа, които са скептични към подкрепата за Украйна и подкрепят преговори с Русия.

Словашкият външен министър Юрай Бланар заяви, че Словакия отдавна се стреми към мирно решение на конфликта и че изявлението на Путин е „положителен сигнал“ за край на войната.

„Словашката дипломация е подготвена да допринесе активно за мирния процес по този начин и също така съобщихме за този вариант на украинските партньори“ на съвместно правителствено заседание през октомври, заяви Бланар в комюнике, публикувано късно в четвъртък.

Зеленски многократно критикува Словакия, която граничи с Украйна, за приятелския тон на Фицо към Русия след завръщането му на власт през 2023 г.

В четвъртък Путин заяви, че Русия може да използва отново новата си хиперзвукова балистична ракета със среден обсег „Орешник“, но не бърза да го направи.

„Не изключваме възможността да я използваме днес и утре, ако е необходимо“, каза Путин. Ако се наложи, Русия може да използва още мощни оръжия със среден обсег, допълни той.