25 години след присъединяването на Макао към Китай хазартният бум носи богатство, но на висока цена

Когато през 1999 г. Португалия връща колонията си Макао на Китай, собственикът на кафене Даниел Чао е първокласник, живеещ в друг свят.

Оттогава заспалият му роден град се превърна в оживен център за хазартни игри, осеян с лъскави казина. Някога тихите му улици сега са задръстени от туристически автобуси. Нарастващото богатство на града, наричан „Лас Вегас на Изтока“, обаче не е донесло качествата на устойчивото развитие като икономическо разнообразие и високо гражданско участие, пише Associated Press.

„Това, което някога беше спокойно и свободно място, когато бях дете, се превърна в място, което е претъпкано и силно комерсиализирано“, казва Чао.

В петък Макао ще отбележи 25-ата годишнина от връщането си под китайско управление. Китайският президент Си Дзинпин е на тридневно посещение в града, който е украсен с празнични знамена и други декорации. За следващата седмица са планирани фойерверки.

От 1999 г. насам градът с население от 687 хил. души се превърна от хазартен анклав с монополно управление в най-големия център за хазартни игри в света, пълен с туристи от континентален Китай. БВП на човек от населението се е увеличил повече от четири пъти до 68 хил. долара, което е приблизително колкото този на Дания и Австралия и надхвърля този на Хонконг от около 50 хил. долара.

Китай управлява Макао на принципа „една държава, две системи“, подобен на този в бившата британска колония Хонконг. Макао е единственият китайски град, в който хазартът в казината е законен, и разполага с курорти, управлявани от филиали на американските гиганти в областта на хазарта MGM Resorts, Las Vegas Sands и Wynn Resorts.

Откакто Макао отвори пазара си на казина след предаването на властта на Пекин, икономиката му нарасна до 46 млрд. долара през 2023 г. от 6,5 млрд. долара през 1999 г., въпреки икономическите спадове по време на пандемията от COVID-19 и мерките срещу посещенията на играчи с високи залози от други страни.

Икономическият растеж има своята цена

Майката на Чао е работила в казино, което ѝ е донесло по-добро заплащане и по-голям апартамент, но и стрес и нередовно работно време. Той си спомня как е писал домашните си в 5 ч. сутринта, след нощната ѝ смяна. Когато е работил като учител, учениците му често са си лягали късно или е трябвало да разчитат на частни учители, защото родителите им също са работили на смени в казината.

Туристическият бум в града донесе години на лесни пари, които не дадоха на бизнеса много стимули да се стреми да подобрява продуктите или услугите си и да развива устойчивостта, необходима за преодоляване на трудните времена на пандемията и конкуренцията на продуктите от континентален Китай, казват Чао и някои други жители.

Чао е обмислял да напусне града, но в крайна сметка е предпочел да остане.

„Напускането идва на висока цена“, казва той и добавя, че „изглежда, че Макао все още не е съвсем място, където не може да се живее“.

Програмата на управляващата Комунистическа партия за Макао сега е водеща, като градските лидери често се позовават на националните планове. Това е значителна промяна спрямо миналото, когато градът рядко е усещал пряко влияние от Пекин, казва Йонг Мън У, професор в катедрата по държавно управление и публична администрация в Университета на Макао.

Той очаква през следващото десетилетие Макао да се интегрира все повече с близката провинция Гуандун, следвайки плановете за насърчаване на туризма, китайската медицина, финансите, технологиите и изложбите.

Китай е определил специална зона на остров Хънцин в съседния град Джухай, управлявана съвместно от Гуандун и Макао, в която се планира до 2035 г. да живеят около 120 хил. жители на Макао.

По-близките икономически връзки съвпадат с по-интензивен политически контрол, особено след огромните антиправителствени протести в Хонконг през 2019 г., които накараха Пекин да предприеме репресии при почти всяко обществено несъгласие.

Бдението в памет на кървавото потушаване на продемократичните протести на площад Тиенанмън в Китай през 1989 г. е забранено. На продемократичните дейци беше забранено да участват в парламентарните избори в Макао през 2021 г. Миналата година градът затегна закона си за националната сигурност. През ноември Асоциацията на журналистите на Макао изрази загриженост относно признаците на намаляване на свободата на печата, заявявайки, че някои местни медии са били помолени да оттеглят статиите си поради политически натиск.

Активистът Джейсън Чао, който няма роднинска връзка с Даниел Чао, решава да напусне.

След като години наред е полагал усилия за насърчаване на по-широка демокрация, той се разочарова от липсата на желание за промяна от страна на официалните лица и от тенденцията жителите на Макао да разчитат на решаването на проблеми чрез търсене на помощ от Пекин или лични връзки, а не чрез гражданско участие – навик, който според него отчасти се дължи на колониалното наследство на града под португалско управление.

„Изчерпах тактиките, които бях научил по онова време“, казва Чао.

През 2017 г. Чао заминава да учи в чужбина. Сега той е директор на гражданска организация, обслужваща имигранти от Хонконг във Великобритания.

Някои по-възрастни жители смятат, че животът се е подобрил през последния четвърт век.

Ка Ман Чун, пенсионер, харесва годишните парични помощи, финансирани от резервите на данъка върху хазарта, които правителството дава на жителите от 2008 г. насам. Тази година всеки постоянен жител получи 1240 долара.

Ка казва, че се чувства в безопасност, тъй като стои далеч от политиката.

„Минаха 25 години, няма нищо наистина лошо“, казва той.

Обществената сигурност, икономиката и благосъстоянието на Макао са се подобрили значително в сравнение с колониалната епоха, казва Анна Нг, собственик на магазин за цветя на 60 години.

Въпреки че критиците твърдят, че Макао не е успял да диверсифицира икономиката си, Нг вижда признаци на напредък в разрастващата се изложбена индустрия на града и казва, че е открила нови възможности в културните и творческите дейности.