Русия се изтегля, но не напуска Сирия

Русия изтегля военните си сили от фронтовите линии в Северна Сирия и от позиции в планината Ансария, но не напуска двете си основни бази в страната след падането на президента Башар Асад, съобщиха четирима сирийски официални представители, цитирани от Ройтерс.

Свалянето на Асад, който заедно с покойния си баща, бившия президент Хафез Асад, създаде тесен съюз с Москва, постави под въпрос бъдещето на руските бази – военновъздушната база Хмеймим в Латакия и военноморската база в Тартус.

Сателитни снимки от петък показват най-малко два самолета Ан-124, едни от най-големите товарни самолети в света, в базата Хмеймим с отворените им носови части, явно готвейки се за зареждане.

Най-малко един товарен самолет е излетял в събота за Либия, съобщи официален представител на сирийските сили за сигурност.

Източници на сирийската армия и служби за сигурност в контакт с руснаците, съобщиха пред Ройтерс, че Москва изтегля силите си от фронтовите линии и част от тежкото си въоръжение.

Но източниците, пожелали да останат анонимни поради чувствителността на положението, допълниха, че Русия не се изтегля от двете си основни бази и за момента няма намерение да го прави.

Част от оборудването се връща в Москва, както и високопоставени офицери от армията на Асад, но цела на този етап е прегрупиране и предислоциране според развитието на положението на място, съобщи високопоставен представител на сирийската армия в контакт с руската армия.

Високопоставен представител на бунтовниците с близки връзки с новата временна администрация заяви пред Ройтерс, че проблемът с руското военно присъствие в Сирия и миналите споразумения между правителството на Асад и Москва не се обсъждат.

„Това е въпрос на бъдещи разговори и сирийският народ ще има последната дума“, заяви представителят и допълни, че Москва е създала канали за комуникация. „Нашите сили са близо до руските бази в Латакия“, каза още той, без да влиза в подробности.

Кремъл съобщи, че Русия води разговори с новите ръководители на Сирия за базите. Руски източник, пожелал да остане анонимен, коментира, че разговорите с новите ръководители продължават и Русия не се изтегля от базите си.

Москва подкрепя Сирия от началото на Студената война и призна независимостта ѝ през 1944 г., след като Дамаск отхвърли френското колониално управление. Западът отдавна счита Сирия за съветски сателит.

Базите в Сирия са част от глобалното военно присъствие на Русия – военноморската база на Русия в Тартус е единствената за поправка и презареждане на Москва в Средиземно море, а базата Хмеймим е голяма отправна точка за военна и наемническа дейност в Африка.

Базата в Тартус е от 1971 г., а след намесата на Русия в гражданската война в подкрепа на Асад, Москва получи през 2017 г. безплатен 49-годишен наемен договор.

Междувременно фактическият лидер на Сирия Ахмед аш-Шараа заяви, че Израел използва неверен претекст, за да оправдае атаките си срещу страната му, но допълни, че няма интерес да влиза в нови конфликти, тъй като страната се съсредоточава върху възстановяването си след края на управлението на Башар Асад.

Шараа, по-известен като Абу Мохамед ал-Джулани, ръководи групировката „Хаят Тахрир аш-Шам“, която свали Асад от власт миналата седмица и сложи край на 50-годишното управление с железен юмрук на семейството му.

След това Израел навлезе в демилитаризирана зона в Сирия, създадена след Арабско-израелската война през 1973 г., включително в сирийската част на стратегическия планински масив Хермон, гледащ към Дамаск, където завзе изоставен сирийски военен пост.

Израел, който твърди, че не смята да остане там и нарече нахлуването си на сирийска територия ограничено и временна мярка за осигуряване на граничната безопасност, извърши и стотици въздушни удари срещу стратегически оръжейни складове на Сирия.

„Израелските аргументи станаха слаби и вече не оправдават нарушенията им през последно време. Израелците ясвно преминаха бойните линии в Сирия, което създава заплаха от своеволна ескалация в региона“, заяви Шараа в интервю, публикувано на сайта на опозиционния канал Syria TV.

„Сирия е изтощена от война след годините на конфликт и не може да си позволи нови конфронтации. Приоритетът на този етап е възстановяването и стабилността, а не въвличането в спорове, които може да доведат до ново разрушение“, каза още той.

Шараа каза още, че дипломатическите решения са единственият начин да се осигури сигурността и стабилността и че „необмислени военни авантюри“ са нежелани.

За Русия, която даде убежище на сваления Асад по-рано тази седмица, той заяви, че отношенията със Сирия трябва да служат на общите интереси.

Шараа говори преди Израел да съобщи в неделя, че планира да удвои населението си в окупираните Голански възвишения и да допълни, че заплахите от Сирия остават въпреки умерения тон на ръководителите на бунтовниците.

„Укрепването на Голанските възвишения е укрепване на държавата Израел и това е особено важно сега. Ще продължим да се придържаме към това“, заяви премиерът Бенямин Нетаняху в комюнике.

Израел завзе по-голямата част от стратегическото плато от Сирия по време на Шестдневната война през 1967 г. и го анексира през 1981 г.

„Непосредствените опасности за страната не са изчезнали и последните развития в Сирия увеличават степента на заплахата въпреки умерения образ, който възприемат ръководителите на бунтовниците“, заяви министърът на отбраната Израел Кац пред официални представители, обсъждащи бюджета за отбрана на Израел.

Канцеларията на Нетаняху съобщи, че правителството е одобрило единодушно план в размер на над 40 млн. шекела (11 млн. долара) за насърчаване на демографския растеж в Голанските възвишения.

Тя допълни, че Нетаняху е представил плана пред правителството „в светлината на войната и новия фронт в Сирия и от желание за удвояване на населението в Голанските възвишения“.

Там живеят над 31 хил. израелци, според анализатора Аврахам Левин от Центъра за изследвания и образование Алма, специализиран в предизвикателствата пред сигурността на Израел по северната му граница. Мнозина работят в земеделието, включително лозята, и туризма. Там живеят също 24 хил. души от арабската малцинствена група друзи, повечето от които се определят като сирийци, допълни анализаторът.