Само няколко часа след падането на сирийския президент Башар Асад някои германски политици започнаха да твърдят, че е време милионите сирийци в Германия, много от които бежанци от войната през 2015 г., да помислят за завръщане у дома, пише Ройтерс.
Но мнозина от същите тези сирийци са изградили живот в Германия и нямат намерение да се завръщат. Работодатели, профсъюзи и бизнес асоциации се надпреварват да изтъкват колко са нужни те в германската икономика, която трябва да се справя с голям недостиг на работна ръка.
„Да кажеш на хора, които имат работа, че трябва да се върнат в Сирия, е напълно неразбираемо за мен“, отбелязва Улрих Темпс, управляващ директор на компания за боядисване и лакиране. „Поехме задачата да ги обучим и да ги превърнем в квалифицирани работници“, допълва той, имайки предвид 12 сирийци, които наел сред 530-те си служители в цялата страна.
Един от тях е Мохамед Редатотонджи, който дошъл в Германия през ноември 2015 г. като сирийски бежанец. Сега той живее в северния град Хановер със съпругата си, която дошла при него по-късно чрез програма за събиране на семейства, и с трите им деца.
„Интегриран съм тук, в Германия, и завърших образованието си тук“, казва Редатотонджи, който тъкмо завършил гимназия, когато напуснал Сирия. „Виждам бъдещето си тук“, допълва той.
Решението на бившия канцлер Ангела Меркел да приеме над един милион души, търсещи убежище, предимно от Сирия, предизвика навремето противоречия в Германия и според някои е допринесло за възхода на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“.
Оттогава Германия прие също над 1,2 млн. бежанци от Украйна, а икономиката ѝ се очаква да се свие през 2024 г. за втора поредна година. Тя се представя най-слабо сред страните от Г-7.
Сега миграцията е на второ място сред най-големите притеснения на германците преди федералните избори през февруари 2025 г. след икономиката.
С цел да намалят привлекателността на крайнодясната партия някои традиционни германски политици предложиха страната да плати за полетите на сирийците до родината им. Междувременно заявленията за убежище от сирийци са замразени.
Вероятният следващ кандидат за канцлер на Германия, консерваторът Фридрих Мерц, заяви, че падането на Асад може да е добра възможност за сирийците да се върнат, но е твърде рано да се вземе решение.
Макар че около 500 хил. души остават без работа, сред тях майки с деца, сирийците помогнаха за смекчаване на натиска върху работната ръка, който според Търговско-промишлената камара е станал причина половината от компаниите да изпитват затруднения да запълнят свободните си позиции.
Около 43 хил. сирийци работят в промишления сектор, който до забавянето напоследък отдавна беше ключов двигател на растежа. Един от тях е Салах Садек, софтуерен разработчик в Continental.
Садек, чиято съпруга е завършила докторантура в Германия, казва, че децата му ще трябва да сменят езика и образователната система, ако се завърнат. Той не изключва възможността за завръщане в родния им град Дамаск, но допълва: „Ще трябва да изчакаме поне пет години, за да получим повече яснота за положението в Сирия“.
Данни на Института за анализи на заетостта показват, че колкото по-дълго време е бил един човек в Германия, толкова по-вероятно е да има работа, като заетостта при хората, живеещи в страната от над шест години, е над 60%.
Освен това вероятността да искат да напуснат е по-малка, а ролята, която играят в местната икономика и общност, е по-видима.
„Не трябва да пропиляваме тези успехи в интеграцията“, казва Сузи Мьобек, комисар по интеграцията в североизточната провинция Саксония-Анхалт. „Бизнесът, клиниките и здравните заведения зависят от сирийските работници“, допълва тя.
Около 10 хил. сирийци работят в германски болници, което ги превръща в най-голямата група чуждестранни лекари в Германия, сочат данни на Сирийското дружество на лекарите и фармацевтите в Германия.
„Ако голям брой хора напуснат страната, предоставянето на здравни грижи няма да рухне, но ще има видими празнини“, казва Гералд Гас, председател на Федерацията на германските болници.
Във Facebook група за сирийски лекари в Германия допитване в деня на свалянето на Асад показа, че 74% от 1200-те респонденти са заявили, че обмислят постоянно завръщане. Допитване три дни по-късно показа, че 65% от 1159 участници са заявили, че завръщането ще зависи от условията в страната.
Когато 36-годишната гинеколожка Санди Иса, която работи в болница в Берлин, чула за падането на Асад, ѝ се приискало да може да го отпразнува в родния си град Хомс.
„Искаме да сме в нашата страна, но мисля, че е твърде рано да мислим за постоянно завръщане“, казва тя.