Ще успее ли да седне Европа на масата на преговорите за Украйна

При сегашното развитие на обстоятелствата не е сигурно дали Европа изобщо ще присъства на масата на преговорите за края на войната в Украйна и това развитие е много притеснително. Това мнение изрази в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

„Това трябваше да е наш основен ангажимент през последните три години, защото на първо място тук е заложен въпросът за европейската сигурност. За съжаление, не виждам големи възможности Европа да седи на масата на преговорите, ако не покаже решителни действия“, смята той.

Според него в „тази немощ на европейската дипломация“ фигурата на италианския министър-председател Джорджа Мелони може да се окаже най-влиятелната личност на континента, както я описва Politico, защото твърде е възможно тя да е посредникът между САЩ и Европа, а не Орбан, тъй като унгарецът няма доверието нито на Украйна, нито на големите европейски страни.

Ивайло Иванов коментира реакцията на Русия и Украйна за изхода от войната, както и ролята на  новоизбрания президент Доналд Тръмп, който иска да принуди и двете страни в конфликта да седнат на масата за преговори, като заплашва Путин, че ще засили помощта за Украйна, ако Москва не преговаря.

„Това, което виждаме, е, че особено украинската страна се опитва да се позиционира по начин, по който би ѝ дало предимство в новата администрация, и демонстриране, че Украйна е тази, която иска да има преговори и спиране на огъня“, обясни наблюдателят на политическите процеси.

Ивайло Иванов заяви, че дори да започне преговорен процес, той няма да приключи скоро и без ясни гаранции за сигурността на Украйна. И добави, че при подновяване на руско-украинския конфликт съюзниците на Киев няма да са толкова мобилизирани, защото в момента са затънали във вътрешнополитически проблеми.

„Без военноморската база в Тартус Русия не губи само достъп до Средиземно море, но и до проектирането на сила в Африка на юг от Сахара, където беше изключително активна. Нейната идея да бъде един от полюсите в многополюсен свят се оказа всъщност мираж. Това, което се показа в Сирия, е, че Русия е затънала в Украйна до шия и това изсмуква всички нейни ресурси и че Москва е просто регионална сила, която се бори да наложи своето влияние около своите граници, коментира Иванов. – Колкото повече се отдалечаваме от границите ѝ, виждаме, че това влияние бързо спада и там вече се използват прийомите на хибридната война.“

Според него, когато Русия се намесила в сирийския конфликт, това е изглеждало като завръщането ѝ на голямата сцена. „Няма как да си геополитическа сила, ако не присъстваш в Близкия изток. Свалянето на режима на Башар Асад в Дамаск е „престижен удар“, който показва две неща. Първото е, че Кремъл е „колос на глинени крака“ и амбициите му не отговарят на ресурсите на държавата, а второто – Русия може да подкрепи диктаторите да останат на власт, но няма ресурсите за възстановяване на държавите“, отбеляза Иванов.

Той определи Иран като другия голям губещ от падането на Асад. И посочи, че на територията на Сирия досега са се намирали складове с оръжие и изнесени производства за подкрепяните от Техеран групировки като "Хизбула", "Хамас" и хутите, което „сега всичко това изчезва“.

„С падането на режима на Асад падна Оста на съпротивата на Иран. Сирия беше връзката, която позволяваше тази Ос да съществува. През тази сухопътна линия Иран изпращаше хора, оръжия, логистика“, напомни Иванов.

Каква е ролята на Китай в Близкия изток? Какво спечели Турция с подкрепата на опозицията срещу Башар Асад? Русия ли принуди Асад да избяга от Сирия, след като заключи, че е загубил войната?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.