Нова „златна треска“ се заформя в Канзас

Нова златна треска се оформя в тиха част от прерията на Канзас. Там група стартъп компании, подкрепяни от технократи и предприемачи като Бил Гейтс, търсят под повърхността водород - гориво, което може да генерира енергия, без да задълбочава изменението на климата, пише Bloomberg.

Намирането му в огромни количества би революционизирало енергийния преход. Но търсенето е голям залог с реална възможност за провал - и допълнителен риск от отклоняване на ограничения рисков капитал във време, когато светът се нуждае от доказани технологии за намаляване на емисиите.

Канзас седи на върха на една геоложка странност: Разломът в средната част на САЩ – образуван преди милиард години, когато Северна Америка започва да се разделя по средата и след това спира. Богатите на желязо скали тук могат да произвеждат водород, когато са изложени на вода, високо налягане и топлина. А записите, останали от няколко стари петролни и газови сондажа в района преди десетилетия, показват, че газът е - или поне е бил - изобилен.

Потенциалът за намиране на такъв водород започва да привлича бизнеса.

Една компания, Koloma, е набрала повече от 300 млн. долара, включително от Breakthrough Energy Ventures на Бил Гейтс. Миннодобивният гигант Fortescue Ltd. наскоро вложи 22 млн. долара, за да придобие 40% дял в базираната в Австралия HyTerra, един от работещите в Канзас стартъпи. Като цяло тук действат около 50 геоложки компании за водород,  включително изследователи, производители на оборудване и петролни и газови конгломерати, финансиращи проучванията, изтъкват BNEF.

Естествено срещащият се водород притежава потенциала за това, което анализаторът на Wood Mackenzie Ричард Худ нарича „Спиндълтоп момент“, имайки предвид тексаския петролен фонтан от 1901 г., който помага за създаването на съвременния свят, разчитащ на течните изкопаеми горива.

Ако съществува в търговски количества, изпомпването на водород от земята би било по-евтино, отколкото извличането му от вода с помощта на електричество.

Наскоро учените започнаха сериозно да се опитват да отговорят на въпроса колко водород има под повърхността на Земята.

Джефри Елис е в челните редици на тази работа. Геолог-изследовател в Геоложката служба на САЩ (USGS), Елис прекарва две десетилетия в изследване на геохимията на петрола. Преди около пет години Елис се обръща към водорода, когато чува за Мали.

Мали предлага интересна история на произхода на търсенето на геоложки водород, който индустрията нарича „бял“, а понякога и „златен“. В края на 80-те години на миналия век жители на село западноафриканската страна се натъкват на „джоб“ с газ. Без да знаят какво е, те го игнорират, търсейки питейна вода. Десетилетия по-късно работници чуват за това откритие и пробиват нов кладенец, за да открият това, което се надяват да е природен газ, само за да открият почти чист водород.

Групата на Елис моделира подземната повърхност в световен мащаб, използвайки инструменти и методи от петролната и газовата индустрия.

Неговата оценка е в широк диапазон: от милиарди тонове в консервативния край до трилиони тонове. Използването дори на малка част от тези залежи ще отговори на търсене за стотици години напред, изтъква Елис.

Той приписва няколко порядъка на несигурност на естеството на модела, който той и неговият екип изграждат, въз основа на това, което се знае за водорода и петрола. Въпросът за него - както и за инвеститорите и компаниите - не е дали съществува, а какво количество от него е достъпно и в каква концентрация. Единственият начин да разберете със сигурност е да започнете да го търсите чрез сондажи.

„Трябва да работите в несигурност“, коментира бизнес директорът на Koloma Пол Харака.

За да увеличат максимално шансовете си за успех, новите „златотърсачи“ разчитат на хартиени записи от прашни архиви и документи за петролни и газови сондажи, които споменават случайни открития. Но те също използват технологии като сложно машинно обучение и сателитни изображения. Те търсят кръгли вдлъбнатини на повърхността на Земята, които могат да сочат към подземни резервоари.

Вячеслав Згоник е съосновател и бивш главен изпълнителен директор на базираната в Денвър Natural Hydrogen Energy, която започва проучвания през 2023 г. близо до Женева, Небраска. Докато екипите ѝ сондират, те откриват водород, въпреки че Згоник отказва да каже колко. Той напуска компанията по-рано тази година, за да създаде стартъп, който да предоставя софтуер на компании, търсещи залежи на водород.

„Когато има златна треска, вие продавате кирки и лопати“, посочва Згоник.

По-голямата част от проучванията, извършвани днес, са в САЩ и Австралия, не само защото има доказателства, че водородът може да съществува под земята, но и поради благоприятната регулаторна среда в двете страни. В САЩ собствениците на земя имат права да предоставят разрешение за проучване, а не държавата, рязък контраст с други страни, където контролираните от правителството лицензи могат да доведат до дълги забавяния.

Дори компаниите да засекат водород, търговските му перспективи са много несигурни. Причината, поради която зеленият водород, произведен от възобновяема енергия, все още не е навлязъл по-широко, е високата му цена. Министерството на енергетиката на САЩ си постави за цел производителите и търсачите на водород да намалят разходите до 1 долара на килограм. Това би отключило вълна от търсене, жизненоважна за разрастването на водородната индустрия, която в момента прохожда.

Сега светът използва около 94 млн. метрични тона водород годишно, изчислява BloombergNEF. Консултантската фирма прогнозира, че за да може глобалната икономика да достигне въглеродна неутралност до средата на века, употребата на водород ще нараства бавно, достигайки 118 млн. тона през 2030 г., преди да навлезе в период на бърз растеж. Използването на газа в световен мащаб може да достигне 234 млн. тона през 2040 г. и 390 млн. тона през 2050 г., става ясно от годишния доклад  New Energy Outlook 2024 на BNEF .

Един важен разходен фактор: чистотата. Кладенецът в Мали е пълен с почти 100% чист водород. Но водородът често „съжителства“ с други газове, включително хелий. Австралийската компания Gold Hydrogen, например, заяви, че е открила водород, както и високи нива на хелий при първоначални сондажни тестове, проведени през 2023 г. на полуостров Йорк в Южна Австралия и сега работи за пробиването на първите си нови кладенци. Въпреки че хелият е ценен продукт, разделянето на двата газа добавя разходи.

Едно от най-големите усложнения за намаляване на разходите е транспортът, който включва компресирането на газа в течност и транспортирането му с камиони или преместването му през подземни тръбопроводи. И двете начинания са скъпи. При високо налягане водородът може да реагира със стоманени тръби, което ги прави крехки. 

Много стартъп компании, които извършват проучвания в Канзас и Небраска, биха могли да преодолеят проблемите с транспорта, като продават газа на местно ниво.