„Кофас“: 25 български компании са сред 500-те най-големи в ЦИЕ

Двадесет и пет компании от България се нареждат сред 500-те най-големи фирми в региона на Централна и Източна Европа, което отделя на страната ни шеста позиция сред всички 12 държави, обхванати от анализа. Това сочи проучване на глобалния кредитен застраховател „Кофас“ (Coface). Проучването, което подрежда 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа по размер на оборота за миналата година, се представя за 16-ти пореден път. В класацията на 2023 г. обаче компаниите от България са с шест по-малко спрямо предходното издание.

„За първи път от три поредни години наблюдаваме намаляване на броя на местните компании, включени в класацията. Това не означава непременно, че има негативна тенденция на местния пазар, но не е и положителна“, коментира Пламен Димитров, управител на „Кофас“ за България.

Той напомни, че в началото на 2022 г. имаше огромно повишаване на цените на енергията за бизнеса, както и за крайните потребители в България. „Това доведе до драстично увеличение на оборотите за публични и частни компании, опериращи на енергийния пазар, което им помогна да попаднат в класацията. През 2023 г. виждаме тези компании да отпадат и да бъдат заменени от други. Относно сегашната ситуация изглежда, че няма съществени промени. На сцената няма много нови стартиращи компании, но виждаме известно движение във вече наложилите се такива. Някои са реализирали огромно увеличение на годишния си оборот, докато други отчитат солиден спад, предимно повлиян от сектора, в който оперират“, обясни мениджърът.

Подреждането за 2023 г.

В класацията на 2023 г. компаниите от България са с шест по-малко спрямо предходното издание. Общият оборот на 25-те български компании намалява с 22,6% на годишна база до 40,1 млрд. евро, като нетната печалба се свива с 55,3% до 2,081 млрд. евро.

Работните места, които поддържат 25-те български компании, достигат 33 968 броя. Спрямо заетостта на национално ниво това представлява дял от 1,2%, което отрежда на България последно място сред останалите страни от региона. От анализа на проучването излиза, че най-големите компании у нас са отговорни за ниския дял от заетостта на национално ниво спрямо останалите държави от ЦИЕ.

Полша има най-много компании в топ 500 на Централна и Източна Европа – 184 броя с общо оборот от 512,8 млрд.евро и обща нетна печалба от 14,3 млрд. евро.

В топ 3 влизат Чехия (69 компании) и Унгария (64 компании) с общ оборот от съответно 148,7 млрд. евро и 143,9 млрд. евро.

Преди България се нареждат още Румъния (54 компании с общ оборот от 97 млрд. евро) и Словакия (27 компании с общ оборот от 64,9 млрд. евро).

Зад България по брой компании в топ 500 остават Литва (21 компании с общ оборот от 43,9 млрд. евро), Хърватия (15 компании с общ оборот от 23,9 млрд. евро), Сърбия (15 компании с общ оборот от 19 млрд. евро), Словения (12 компании с общ оборот от 25 млрд. евро), Естония (9 компании с общ оборот от 10,3 млрд. евро) и Латвия (5 компании с общ оборот от 6 млрд. евро).

В „Кофас“ отчитат, че заради нестабилната икономическа среда за най-големите компании в Централна и Източна Европа през 2023 г. регионът регистрира най-слабия си темп на растеж през този век, като нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) достига само 0,7%. След години на устойчивост, бизнесите в региона са изправени пред значителни предизвикателства като висока инфлация, ограничено търсене, нарастващи разходи и геополитическо напрежение. Тази тенденция продължава и през 2024 г., въпреки че вътрешното търсене се възстановява до голяма степен и инфлацията се понижава до по-ниско ниво, констатират експертите.

Те посочват, че само половината от страните от региона успяват да постигнат увеличение на оборота сред 500-те компании, разкривайки различия в икономическите резултати. „Регионът на ЦИЕ беше изправен пред безпрецедентни икономически предизвикателства през 2023 г., заради висока инфлация и отслабено потребителско търсене, което засяга дори най-големите компании“, отбеляза Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на „Кофас“ за ЦИЕ. По думите му, въпреки тези пречки, много компании успяват да запазят оборота си, демонстрирайки устойчивост в нестабилна среда. Общият оборот на всичките 500 компании се е увеличил с 2,5% до 1,1 трлн. евро.

Източник: Coface

Най-голям оборот

Най-голямата компания в Централна и Източна Европа по размер на оборота за миналата календарна година е полската ORLEN, която оперира в петролната индустрия. Оборотът на компанията за 2023 година достига 85,9 млрд. евро.

Челната тройка се допълва от чешката автомобилна компания Skoda Auto с оборот от 23,4 млрд. евро за 2023 година и унгарската нефтова и газова компания MOL NYRT с оборот от 23,2 млрд. евро.

Най-високо класираната компания от България е „Български енергиен холдинг” – тя заема 27-ма позиция с оборот от 5,8 млрд. евро. В топ 100 в проучването на „Кофас“ попадат „Лукойл Нефтохим Бургас” (44-то място и оборот от 4,4 млрд. евро), „Аурубис България" (59-то място и оборот от 3,5 млрд. евро) и „Лукойл-България" (71-во място и оборот от 3,2 млрд. евро).

В топ 10 на най-големите компании в България по размер на оборота за 2023 г. влизат още „Астра Биоплант" (150-то място в проучването и оборот от 2 млрд. евро), „Национална електрическа компания” (173-то място в класацията и оборот от 1,77 млрд. евро), „Би Ей Глас България" (207-то място и оборот от 1,5 млрд. евро), „Еврохолд България" (219-то място и оборот от 1,44 млрд. евро), „Булгаргаз” (239-то място и оборот от 1,3 млрд. евро) и „АЕЦ Козлодуй” (243-то място и оборот от 1,3 млрд. лева за календарната 2023 година).

Печелившите сектори

В проучването на „Кофас“ най-много компании в топ 500 са от сектора на автомобилостроенето и транспорта – 90 броя, следвани от сектора на минералите, химикалите, нефта, пластмасите и фармацията – общо 86 компании.

Проучването за най-големите компании в Централна и Източна Европа изключва тези, които развиват дейност във финансовия сектор, като банки и застрахователи, както и тези, които не са публикували финансовите си резултати към момента на представяне на анализа.

Няколко компании се открояват поради забележителния си растеж през 2023 г. Най-голям напредък постига полската електрическа компания ENIQ (111-то място), която се изкачва с 315 места, благодарение на увеличаване на оборота с 183%. По подобен начин българският „Лукойл" и унгарската BYD Smart Device Hungary, която изработва електронни компоненти за един от най-големите производители на автомобили в Китай, също отбелязват впечатляващи печалби.

Отбелязвайки промяна спрямо предходните години, не всички сектори регистрират увеличение на оборота през 2023 г. Комуналните и обществените услуги, както и енергоемките индустрии като металургия, производство на хартия и дървени материали, са сред секторите, които изпитват затруднения. 

Автомобилният сектор възвръща позициите си

Автомобилният и транспортният сектор успяват да достигат първото място с 16,8% увеличение на оборота и 40,8% увеличение на нетните печалби, поддържани от ръста  на продажбите. Продажбите на автомобили в ЕС се покачват за първи път от 2019 г. Изправени пред предизвикателства, домакинствата и бизнеса през 2023 г. ограничават разходите си за дълготрайни стоки, но не и за превозни средства.

Традиционно най-големият сектор, този на химическата и фармацевтичната индустрия, падна на второ място тази година. Въпреки огромния ръст на оборота, секторът регистрира 42,8% спад в нетните печалби, пред които са изправени петролните и газовите компании от ЦИЕ. Неспециализираната търговия влиза в челната тройка, подкрепена от възстановяващото се потребителско търсене, водено от ниската безработица и растящите заплати.

„Ръстът на оборота в най-големите компании в региона на ЦИЕ през миналата година беше умерен – 2,5%, но беше по-силен от слабия растеж на БВП (0,7%). През 2024 г. и 2025 г. регионалните икономики се подобряват благодарение на възстановяването на потреблението на домакинствата“, обясни Грегорж Шилевич, главен икономист на „Кофас“ за Централна и Източна Европа. Той добави, че предизвикателствата за компаниите остават, дори за големите.

„Докато тесните вътрешни пазари на труда правят свободните работни места трудни за запълване, дори и с по-високи заплати, външната ситуация остава основната заплаха, ограничавайки производството и износа на Централна и Източна Европа“, отбеляза икономистът.