iBanFirst: И Тръмп, и Харис ще дават приоритет на протекционистките мерки в САЩ

Не е тайна, че ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, той ще продължи протекционистките политики, които започна да прилага през 2017 г. Ще бъде погрешно обаче да мислим, че победа на Камала Харис ще означава промяна на хода по темата. Тази прогноза, три седмици преди изборите в САЩ, направи Деан Тодоров, директор за България в компанията за трансгранични плащания iBanFirst.

„Реалността е, че и двете основни партии в американския политически пейзаж са съгласни с принципа на протекционизма, но се различават по въпроса как да го прилагат“, обяснява той в контекста на това как политиката на администрация на Харис ще се отрази на европейския бизнес в сферата на търговията.

Анализаторът посочва, че администрацията на Байдън не отмени протекционистките мерки срещу Китай, които бяха въведени при администрацията на Тръмп, дори ги засили. Според Тодоров около една трета от държавите в света са обект на протекционистки мерки и икономически санкции от страна на Съединените щати, но когато се отнася до страни с ниски доходи, този процент е на рекордно ниво – 60%. И добавя, че това се случи при администрацията на демократите, а не при републиканците.

В анализа Тодоров припомня, че официално Харис се застъпва за балансирана свободна търговия. По време на своето вицепрезидентство тя многократно подчертаваше близките си отношения с генералния директор на Световната търговска организация (СТО) и желанието си да работи с институцията. „По ирония на съдбата Съединените щати блокират назначаването на съдии в органа за уреждане на спорове към СТО, който следи за спазването на правилата за свободна търговия. По този начин те възпрепятстват правилното функциониране на организацията“, е мнението на анализатора.

“Мек“ протекционизъм

Дори средствата за прилагане на протекционизма в областта на свободната търговия да се различават при републиканците и демократите, резултатът е един и същ – „американският протекционизъм има светло бъдеще пред себе си“, пише още в анализа.

„Демократите не използват често тарифни бариери. Според нашите оценки целевите увеличения на митата, предложени от кандидата Джо Байдън (25% за автомобилни батерии, 100% за електромобили, 50% за полупроводници, 25% за медицински ръкавици), които Харис впоследствие прие в икономическата си програма, ще имат незначително въздействие върху брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай“, прогнозира той. И добавя, че за разлика от това, предложеното от Тръмп увеличение на митата с 60% може да намали БВП на Китай с 1,4%.

Анализаторът преценява, че това е „нещо огромно и опустошително от икономическа гледна точка“, но смята, че демократите са не по-малко категорични или не желаят да предприемат мерки срещу Китай, а „са по-изкусни в това отношение“.

Според Тодоров протекционизмът, който демократите прилагат, се основава на високи бариери за навлизане на чуждестранни компании, желаещи да получат достъп до публичните пазари на САЩ. Според него този подход санкционира европейските предприятия и е съчетан с екстремни субсидии за политики за реиндустриализация като IRA (енергиен преход и подкрепа за компании, изправени пред инфлация) и CHIPS Act (полупроводници). По думите му, понякога те финансират до 100% от преместването на дейности в САЩ, като създават нови работни места в производството, но задълбочават публичния дефицит до почти 5% от БВП.

Според правилата на СТО това се счита за нелоялна конкуренция и точно това прави Китай.

Тодоров даде пример с европейския подход, който е напълно различен. „Плановете за възстановяване и реиндустриализация се провалят на Стария континент, защото европейците се поддават на различни лобистки усилия и в крайна сметка финансират широк кръг от сектори, докато би трябвало да се съсредоточат върху един или два стратегически сектора, които стимулират иновациите и производителността“, коментира анализаторът.

Той посочва друг недостатък – финансирането се отпуска поетапно в продължение на няколко години, като по пътя към него има значителна бюрокрация, докато публичният сектор всъщност предоставя много малко средства.

„Европейските планове за реиндустриализация и конкурентоспособност, като например „Следващото поколение ЕС“, стартиран след COVID, или планът „Юнкер“ през 2015 г., се провалят поради прекомерния ефект на лоста“, подчерта Деян Тодоров. Той напомня за принципа, че когато публичният сектор инвестира едно евро, той очаква от частния сектор да инвестира седем до десет евро, което не се случва в реалния живот.

Последиците за европейския бизнес

„За европейските и българските компании администрацията на Харис не би била по-добра новина от администрацията на Тръмп. Всъщност може да се твърди, че трансакционният подход на Тръмп е по-лесен за управление. Той заплашва с мита, за да изтръгне икономически отстъпки. Предимството на този подход е, че е опростен. Ето защо китайските власти се чувстват комфортно с перспективата за още едно президентство на Тръмп“, прогнозира анализаторът.

Той смята, че при администрацията на Харис Европа все още официално ще бъде в ролята на привилегирован партньор, но в действителност въведените от Байдън политики на субсидиране на заетостта и енергетиката ще продължат, ускорявайки деиндустриализацията на Европа. Той отбеляза, че през последните месеци закриването на фабрики на Стария континент се увеличава и много европейски компании нямат друг избор, освен да преместят дейността си отвъд Атлантическия океан, за да оцелеят. И отчете, че това вече се случва във вятърния и соларния сектор.

„Възможността за завръщане на Тръмп предизвика безпокойство в Европа, служейки като сигнал за събуждане. С неговото председателство през 2016 г. европейците осъзнаха, че трябва да намалят стратегическата си зависимост от Съединените щати. Опасенията са, че ако Харис бъде избрана, тази инерция ще се изпари: европейците все още наивно вярват, че демократите са по-отзивчиви към европейските интереси, отколкото републиканците. Това е невярно. И за двете партии „Америка е на първо място““, заяви Деян Тодоров.