Първоначално засаждането на дървета там беше забранено от Жан-Жак Айагон, председател на редизайна, който цитира „изключителното“ наследство на площада. Но по-късно той призна, че зеленината ще охлади най-голямото кръгово кръстовище на града и ще възстанови оригиналния му вид от 18 век.
Все пак бившият министър на културата предупреждава, че няма универсален подход за справяне с горещините. „Не можем да реализираме този проект за възстановяване навсякъде по един и същи начин“, коментира той пред Bloomberg.
Въпреки че Занкини разбира гледната точка на защитниците на културата, той се надява да убеди хората, вземащи решения в Рим, в крайна сметка да приемат неговото мнение. „Имаме нужда от дървета, сянка, вода на обществени места, където живеят хора и ходят туристи“, казва той. Засега градът планира да замени асфалта с естествени материали и да инсталира системи за засенчване в целия град, пише той в имейл.
Виена също намери решения, внедрявайки персонализирани системи за засенчване, които действат като слънчеви очила за сгради, и съживи система от 19 век от въздушни кладенци, дълбоки подземни шахти, които засмукват и охлаждат свежия въздух, преди да той да премине през сградите.
В случая с Михаелерплац властите продължават с проекта на стойност около 8,5 млн. евро, позовавайки се на местна подкрепа и тясна координация с Федералната служба за паметници.
„Понякога хората забравят, че тук също живеят хора. Центърът на града не е само исторически експонат“, коментира Маркус Фигл, ръководител на централния градски район на Виена.
По-малко от три месеца преди ремонтът да приключи, изкопи, строителни бариери и багери все още са наредени по оживения площад. Туристите пият кафе на фона на този хаос, а топлоустойчивите ясен и бряст още не са пристигнали.
Юрген Фурхтленер, старши преподавател в Университета за природни ресурси и науки във Виена, оценява усилията на града да намали горещината, но предупреди, че има още много какво да се направи.
„Много подкрепям дърветата като естествена мярка за охлаждане, засаждането на възможно най-много дървета, възможно най-всеобхватно“, казва Фурхтленер. „Важно е да правим това не само избирателно, не само за престижни проекти, но и да се заемем с цялата област.“