Може ли Европа да върне конкурентоспособността си

По рано тази седмица беше публикуван дългоочакваният доклад на бившия председател на Европейската централна  банка и премиер на Италия Марио Драги. Документът е изготвен по задание на Европейската комисия и цели да очертае бъдещето на конкурентоспособността на европейската икономика – впрочем, това е втория подобен анализ след публикувания през април материал на Енрико Лета (също бивш министър-председател на Италия). Той представя икономическите предизвикателствата пред съюза, изразяващи се най-общо в изоставане в стопанския растеж в сравнение със САЩ и Китай, и които заплашват настоящия модел на социалната държава. Драги представя сравнително мрачна картина на настоящето. Средната производителност на човек от населението в ЕС стагнира при осезаемо по-бърз темп на нарастване в Китай и САЩ.

Според Драги естественият прираст на населението до 90-те години на миналия век се превръщат в единствената причина икономиката на Европейския съюз все пак да расте, макар и с ниски темпове. Населението обаче застарява и все по-малко свежа работна ръка захранва икономиката на Европа, а именно тя е била причината продуктивността на континента да се покачва. Вече стагниращите нива на продуктивност на глава на население осветлява липсата на частни или държавно подпомогнати инвестиционни фондове и рисков капитал, които да захранят иновации в ключови сектори.

По-високите цени на енергията в последните години  – 2-3 пъти при електричеството и над 4 пъти при природния газ –  спрямо тези на САЩ, допълнително тежат на европейския бизнес. Между 2002 г. и 2019 г. търговията на Европейския съюз се покачва от 30% на 43% от БВП на съюза. Тези числа обаче разкриват, че Европа внася все повече, а нейният износ е все по-неконкурентоспособен заради повишаващия се китайски дял в световната икономика.

Заключенията на анализа са, че ЕС трябва да търси решения в три насоки. Най-общо те включват спешни и значителни инвестиции за технологично обновление, рязка и целенасочена декарбонизация и намаляване на външните икономически зависимости в ключови сектори. Според Драги ще бъдат нужни допълнителни инвестиции на стойност около 800 милиарда евро, за да се изпълни плана за конкурентоспособност. Страните членки трябва да хармонизират усилията си, стъпвайки върху основните свободи, гарантиращи пълното реализиране на единнията европейски пазар. 

Как може Европа да се справи с дефицита си в иновациите?

До момента основните проблеми в иновациите на Европа се коренят в свръхрегулацията и раздробеността на политиките, които потискат растежа на стартиращи компании и развитието на високотехнологични сектори. Европейски предприятия изостават в глобалната надпревара за създаване и внедряване на иновации в сравнение с водещите икономики на САЩ и Китай.

Например, само 4 от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски, а около 30% от „еднорозите“ на Европа (стартъпи, оценени на над 1 милиард долара) са напуснали континента след 2008 г. Европа на практика “пропуска” резкия технологичен подем след появата на интернет и свързаните услуги и индустрии.

Въпреки това сега ЕС има потенциал да играе водеща роля в развитието на изкуствения интелект и технологиите за производство и използване на възобновяема енергия. Драги предлага създаването на „Съюз за изследвания и иновации“, който да бъде подкрепен от Европейски план за действие в областта на изследванията и иновациите. Тази институция ще координира усилията между Европейската комисия и държавите членки на съюза.

Драги подчертава необходимостта от регулаторни реформи, за да се насърчат сливания в стратегически сектори и да се подобри конкурентоспособността на пазара, тъй като предишните регулации са възпрепятствали консолидацията и растежа. Докладът посочва забраната на сливането на Siemens и Alstom през 2019 г като пример. Европа спешно се нуждае от технологични гиганти, за да се възползва от икономиите от  мащаба, които да увеличат производителността на глава на население в съюза. Университетите и изследователските институти като CERN ще имат ключова роля да подготвят следващите иноватори и квалифицирани кадри.

Декарбонизацията и зеления преход

Решаването на дефицита в иновациите минава през “Европейския човек на Луната”, а именно Зелената сделка. Докладът на Драги подчертава важността планът да бъде успешно изпълнен.

Войната в Украйна разкри енергийните зависимости на много държави от Европейския съюз, а санкциите доведоха до цени на газа и електричеството, които драстично отнемат от покупателната способност на крайните потребители и повишават разходите на предприятията. Марио Драги предвижда, че ще бъдат необходими 450 милиарда евро за изграждане на инфраструктура, която да подкрепи и направи възможно съхраняване и пренасяне на възобновяема енергия.

Имплементирането на подобна система обаче представлява сериозно предизвикателство и Драги предлага създаване на “Европейски енергиен съюз”, който да хармонизира инвестициите на държавите членки в обща инфраструктура. Според доклада обаче съвместното акумулиране на държавен дълг е предпоставка тези усилия да бъдат успешни – стъпка, която много трудно ще бъде приета от част от държавите членки. С изключение на големи литиеви находища в Португалия Европа не разполага с природните ресурси, за да се превърна в “Зелен континент” самостоятелно. Съюзът трябва да сключва надеждни икономически сделки с външния свят, за да подсигури бъдещето си.

Европа – икономически зависима?

Международната агенция по енергетика предвижда увеличение на пазарната цена на никела с 70%, а на кобалта с 40% до 2040 г. поради скока в търсенето на основополагащи природни ресурси за преходът към зелена енергия. За справка, цената на литият между 2017 г. и 2022 г. се е утроила. Докладът подчертава важността “Европейският акт за суровините от критично” значение да бъде приет с неотложност. Актът има за цел да координира търговските споразумения на отделните държави членки за внос на жизненоважни за декарбонизацията ресурси и да диверсифицира доставките на суровини.

Най-зависим е ЕС обаче от чужди държави за цифровите технологии продукти, услуги, инфраструктура и интелектуална собственост като разчита на тях за около 80% от потреблението си. Зависимостта при полупроводниците е най-изразена поради структурата на индустрията, която е доминирана от малък брой големи играчи. Марио Драги алармира и за ниското ниво на производителност на военна техника в Европейския съюз и ниските нива на инвестиции в сферата. Войната в Украйна наложи “събуждане” и политически дебат по нуждата от на по големи разходи за отбрана.

За да остане Европа независима и да се даде допълнителен тласък на желаното увеличаване на капацитета в предлагането, трябва държавите членки да инвестират в общи проекти за доставки и производство отбранителна техника на земята на стария континент. Подобна практика за съвместно финансиране е стъпка и към потенциално създаване на общи въоръжени сили в бъдеще, които да гарантират пълна политическа независимост на съюза и да го превърнат в единен играч в световната дипломация.

Икономическите предизвикателства пред Европейския съюз застрашават не само стандарта на живот на европееца, а и целия политически и донякъде философски модел на управление на социалната държава. На цената на високи данъци и съответно по-малко разполагаеми доходи за потребление, европейските страни предлагат широк достъп до  здравеопазване, образование и социално подпомагане в мащаб, които никоя друга икономика не е постигнала.

След разпада на социалистическия блок, доминиран от Съветския съюз, Франсис Фукуяма написа, че либералната демокрация заедно с капитализъм е най-добрата форма на управление и историята приключва там. Това заключение обаче се оказва лековато по думите на самия автор, а днес Европа е заплашеното дете на този “перфектен” модел. Държавите от съюза трябва да възприемат единния пазар с пълното му осмисляне като пространство на свобода и конкуренция, да пренебрегнат регулаторни и културни национални бариери и да си сътрудничат икономически и политически, когато стопанската и институционалната логика налагат общо действие.

Мартин Драганов, стажант в ИПИ