Олимпиадите винаги са били политически

Ако има нещо, което организаторите на Олимпийските игри искат да знаете, то е, че политиката няма място в тяхното двугодишно спортно събитие, пише Али Уокър за Politico.

Това бе принципът, цитиран от Международния олимпийски комитет (МОК) в навечерието на летните игри в Париж, които се откриват днес, когато той обяви, че спортисти от Русия и Беларус могат да се състезават въпреки участието на техните страни във войната срещу Украйна.

Принципът стои и зад решението на МОК да игнорира призивите да се забрани на Израел да участва в игрите заради войната в Газа.

Истината обаче е, че Олимпиадата е политическа, винаги е била и винаги ще бъде. Просто попитайте Адолф Хитлер, Владимир Путин и галския Астерикс.

На пръв поглед Игрите са празник на атлетизма. Отдолу обаче те кипят от политика още от първоначалните Олимпийски игри в древна Гърция, когато градове-държави са използвали случая за политически маневри и изграждане на съюзи.

Съвременните игри (проведени за първи път неслучайно в Гърция на годишнината от обявяването на независимостта на страната от Османската империя) може би са били основани на най-благородния политически принцип - насърчаването на международната добра воля. Но те бързо са били пропити от национализъм, пропаганда, измама и в крайна сметка дори тероризъм и убийства.

Тази тъмна страна на Олимпийските игри беше обект на „Астерикс на Олимпийските игри“, емблематичният комикс от 1968 г. на френските карикатуристи Рене Госини и Алберт Удерзо.

В книгата малкият Астерикс пътува от своето обсадено галско село до Гърция, за да се състезава срещу мускулестите спартанци и едрите римляни. Римляните, напълно разбити и унизени от гърците, след това са подмамени от Астерикс да изпият вълшебната отвара от неговото село (тогавашният допинг) преди последното състезание на Олимпиадата.

Както мъдро отбелязва един римски центурион: „Ако искаме да бъдем повишени, Юлий Цезар трябва да бъде доволен, а за да бъде доволен той, трябва да спечелите състезанието и палмата на победата.“

Вместо това римляните са хванати в измама и Астерикс е обявен за победител.

Макар и измислица, комиксът за Астерикс е вдъхновен от реалния свят, в който поредица от диктатори и военнопрестъпници са използвали Игрите, за да разпалят популистки емоции или да оправдаят кървава авантюра.

Най-позорният факт е, че нацисткият лидер Адолф Хитлер се опита да използва Олимпиадата през 1936 г. в Берлин, за да защити своите теории за расовото надмощие - само за да види мечтата си разбита от чернокожия американец Джеси Оуенс, който печели четири златни медала.

Игрите през 1972 г. бяха цел на палестинската терористична група „Черен септември“, която организира вземане на заложници в олимпийското село в Мюнхен, завършило с убийството на 11 израелски спортисти и западногермански полицай. Следващите олимпийски игри в Монреал бяха бойкотирани от 29 държави в знак на протест срещу участието на Нова Зеландия, след като нейният отбор по ръгби проведе турне в Южна Африка по време на апартейда.

Бойкотите от времето на Студената война доминираха на Игрите през 1980 и 1984 г., съответно в Москва и Лос Анджелис, след като Съединените щати и СССР (и целият соцлагер – бел. прев.) не изпратиха спортисти.

Руският президент Владимир Путин и китайският Си Дзинпин по-скоро използваха Олимпиадата, за да легитимират и прославят своите нации (и себе си).

Пекин беше домакин на Игрите два пъти през този век, използвайки Олимпиадата през 2008 г., за да обяви въздигането си като световна сила под ритъма на 2008 барабанисти по време на впечатляваща церемония по откриването. Зимните игри в Китай през 2022 г. бяха засенчени от призивите за бойкот заради отношението на Пекин към уйгурското малцинство в страната.

Но никой не е използвал игрите за своя политическа изгода толкова, колкото Путин. След като нахлу в части от съседна Грузия след Олимпиадата през 2008 г. в Китай, руският лидер го направи отново шест години по-късно.

Кремъл първо организира допинг заговор на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., за да гарантира, че Русия ще завърши първа по медали, след което изпрати „малки зелени човечета“ в Крим, поставяйки началото на десетилетие на брутални убийства и боеве в Украйна.

И така, какво ще се случи в Париж? Олимпийските игри през 2024 г. вече бяха помрачени от политически катаклизми във Франция, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори през юни. Други политически въпроси, които може да си проправят път към Игрите, включват войната в Украйна, израелско-палестинският конфликт и обвиненията в измама към Китай от страна на САЩ.

Нека игрите започнат? Те вече са започнали, завършва Уокър.