Колко опасна е новата ракетна надпревара между САЩ и Русия?

Преди четири десетилетия САЩ разположиха ядрени ракети „Круз“ и „Пършинг“ II в Европа, за да противодействат на съветските СС-20 – ход, който предизвика напрежение по време на Студената война, но до няколко години доведе до историческа сделка за разоръжаване, пише Ройтерс.

„Можем да се гордеем, че засадихме тази фиданка, която един ден може да се превърне в могъщо дърво на мира“, каза съветският ръководител Михаил Горбачов на американския президент Роналд Рейгън през декември 1987 г., когато двамата приеха да ликвидират конкурентните системи съгласно договор, който премахна всички наземни ядрени и конвенционални оръжия с по-малък и среден обсег – между 500 км и 5550 км (Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, NFI - бел. ред.).

Фиданката оцеля до 2019 г., когато тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп прекрати договора, като се позова на нарушения, които Русия отрече. Но рискованите последици от пълната отмяна на договора стават съвсем видими едва сега, когато и двете страни очертават плановете си за ново разполагане на ракети.

На 28 юни президентът Владимир Путин заяви публично, че Русия ще възобнови производството на наземни ракети с малък и среден обсег – нещо, което Западът подозира, че тя вече прави, и ще вземе решения къде да ги разположи, ако е необходимо. Експерти по сигурността допускат, че тези ракети, подобно на повечето руски системи, ще могат да пренасят конвенционални или ядрени бойни глави.

На 10 юли САЩ съобщиха, че от 2026 г. ще започнат да разполагат в Германия оръжия, които ще включват SM-6 и „Томахоук“, позиционирани преди това основно на кораби, както и нови хиперзвукови ракети. Това са конвенционални системи, но някои може също теоретично да бъдат снабдени с ядрени бойни глави и експерти по сигурността казват, че руското планиране ще трябва да допусне такава възможност.

Решенията, които се вземат на фона на острото напрежение заради войната на Русия в Украйна и заплашителната според Запада ядрена реторика на Путин, се прибавят към вече сложната мрежа от заплахи за двете страни. Те също така са част от по-широка оръжейна надпревара с ракети със среден обсег с Китай.

„Реалността е, че както Русия, така и САЩ предприемат стъпки, които според тях ще засилят сигурността им, независимо дали това се случва за сметка на останалите“, казва Джон Уолфстал, директор на отдела за глобален риск във Федерацията на американските учени.

„И в резултат на това всеки ход, който САЩ или Русия предприемат, подлага на натиск противника да отговори по някакъв начин – политически или военно. Това е определението за оръжейна надпревара“, допълва Уолфстал, който е бивш американски представител в областта на оръжейния контрол.

Сценарии за удар

Андрей Баклитский, старши изследовател в Института за изследване на разоръжаването към ООН, казва, че планираното разполагане на ракети създава „повече сценарии за пряка военна конфронтация между Русия и страните от НАТО“, за която всички страни трябва да се подготвят.

Хипотетично, казва той, това включва вероятности като руски удар срещу полска база, където се складират западни оръжия, предназначени за Украйна, или американска атака срещу руски радар или команден и контролен пункт.

Всяка страна вече има способността да извърши такива удари, използвайки изстреляни по море или въздух ракети, отбелязва Баклитский, но допълва, че наземните оръжия ще им дадат повече варианти да извършат нападение и да понесат реакцията на врага.

Рискът според експертите е, че това може да подсили вече високото напрежение и да предизвика нова спирала на ескалация.

Уолфстал коментира, че смята планираното разполагане на американски ракети в Германия за сигнал за успокояване към европейските съюзници вместо за стъпка, носеща значително военно предимство.

„Единственото ми притеснение за разполагането на тези системи е, че те действително може да повишат военния ни капацитет, но почти сигурно ще засилят риска кризата да се ускори и да излезе от контрол“, отбелязва той.

Улрих Кюен, специалист по контрола върху оръжията в Института за мирни изследвания и политика в областта на сигурността в Хамбург, казва: „От руска гледна точка, ако разположите тази оръжия в Европа, те може да създадат ефекти на стратегическа заплаха за руските командни центрове, за политическите центрове в Русия, за въздушните бази и временни летища, където се намират руски стратегически бомбардировачи“.

Той допълва, че Русия може да отговори, като разположи още стратегически ракети, насочени към континенталната част на САЩ.

Как ще реагира Китай?

Разполагане на руски и американски ракети със среден обсег може да предизвика ново струпване на оръжие от Китай, който не беше обвързан от договора между СССР и САЩ от 1987 г. и затова беше свободен да увеличи собствения си арсенал от ракети със среден обсег.

Американското министерство на отбраната съобщи в доклад от 2023 г., внесен в Конгреса, че ракетните сили на Китай разполагат с 2300 ракети с обсег между 300 км и 3000 км и още 500, които могат да изминават между 3000 км и 5500 км.

Притесненията за ракетите на Китай бяха важен фактор за решението на Тръмп да напусне договора с Русия и САЩ вече предприеха първоначална стъпка към разполагане на собствени оръжия със среден обсег в съюзнически страни в Азия. През април те за първи път разположиха в чужбина забранените преди това наземни ракети, когато участваха в двуседмично военно учение във Филипините.

„Това няма да е двустранна оръжейна надпревара между Русия и САЩ и техните съюзници, ще бъде много по-сложно“, с потенциално участие на Китай и други американски съюзници в Азия като Южна Корея и Япония, казва Кюен.

И тримата експерти отбелязват, че шансовете Русия и САЩ да постигнат пробив по сделка за контрол върху оръжията като тази между Рейгън и Горбачов през 80-те години на миналия век са малки.

„Дори ако Русия и САЩ се съгласят напълно, че „всичко това не помага на никого, хайде да се върнем към договора INF, САЩ не биха могли да го направят заради Китай, защото те наистина имат нужда тези системи да отговарят на китайските способности“, казва Баклитский.

Има вероятност „просто да продължим да трупаме тези системи и да ги насочваме едни срещу други. Така че изглежда не ни предстоят добри времена“, отбелязва той.