IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Руските магнати прибраха дивиденти за 11 млрд. долара от бума на военната икономика

Вагит Алекперов, ключов акционер и бивш президент на петролния гигант "Лукойл", оглавява списъка с дивиденти в размер на 186 млрд. рубли

07:35 | 09.07.24 г.
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Руските магнати са получили дивиденти за милиарди долари, след като компаниите им възобновиха или увеличиха изплащанията на фона на намаляване на икономическата несигурност заради войната в Украйна.

Според данни за дивидентите, събрани от Bloomberg на базата на публично оповестена информация, 12 крупни бизнесмени са спечелили повече от 1 трилион рубли (11,3 млрд. долара) за 2023 г. и през първото тримесечие на тази година. Много от тях са тясно свързани с президента Владимир Путин, а някои са санкционирани заради войната, която продължава вече трета година.

Вагит Алекперов, ключов акционер и бивш президент на петролния гигант "Лукойл", оглавява списъка с дивиденти в размер на 186 млрд. рубли. Той е санкциониран от Обединеното кралство и Австралия, но досега е избегнал санкции от страна на САЩ и Европейския съюз.

Милиардерите Алексей Мордашов от "Северстал" и Владимир Лисин от "Новолипецка стомана" се нареждат на следващите две места със съответно 148 млрд. и 121 млрд. рубли приходи от дивиденти. Мордашов е под санкции от страна на САЩ, Великобритания и ЕС, докато Лисин не е подложен на сериозни ограничения.

Списъкът включва също милиардера съюзник на Путин Генадий Тимченко и Татяна Литвиненко, която получи дял във "ФосАгро", преди съпругът ѝ Владимир да бъде санкциониран от САЩ през 2023 г. Владимир Литвиненко е ректор на Минния университет в Санкт Петербург, където Путин получава докторска степен през 1997 г., и е бил ръководител на кампанията на президента в града по време на избори три пъти.

Графика: Bloomberg Графика: Bloomberg

САЩ и техните съюзници наложиха мащабни санкции на Русия в отговор на инвазията в Украйна през февруари 2022 г., което накара много компании да спрат изплащането на дивиденти заради риска от потенциален икономически срив. Тези опасения не се потвърдиха, тъй като руската икономика постепенно се приспособи към новите условия, а износителите намериха алтернативни пазари.

След като се сви през годината, последвала началото на войната, руската икономика рязко се възстанови, тъй като правителството похарчи огромни средства за разширяване на отбранителната индустрия, предпазване на местния бизнес от въздействието на санкциите и осигуряване на социална подкрепа за домакинствата.

Брутният вътрешен продукт нарасна с 5,4% през първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Много износители на суровини възобновиха изплащането на дивиденти, след като преструктурираха бизнеса си и пренасочиха продажбите си към пазарите в Китай, Индия и други страни от Глобалния юг, които не са въвели санкции заради войната в Украйна.

Много контролирани от държавата корпорации, като "Газпром нефт" и най-голямата руска банка "Сбербанк", не са спирали да изплащат дивиденти, тъй като по време на войната натрупаха рекордни печалби.

Миналия месец акционерите на "Сбербанк" одобриха раздаването на дивиденти за рекордните 752 млрд. рубли за 2023 г.

Руската икономика обаче може да се сблъска със значителни проблеми през втората половина на годината и през 2025 г., което може да накара правителството да повиши данъците, смята Крис Уийфър, главен изпълнителен директор на Macro-Advisory Ltd. За много собственици на фирми "е по-добре да изтеглят парите сега, отколкото да рискуват да ги загубят заради данъци през следващата година", посочва той. Дружествата са изправени пред нарастващи трудности, свързани с плащанията, които могат да доведат до недостиг на промишлени компоненти и потребителски стоки, смята той. Това се случва, след като САЩ засилиха заплахите за вторични санкции срещу банки в страни, които Русия смята за "приятелски".

Американските санкции срещу Московската борса миналия месец я принудиха да спре търговията с долари и евро.

Миналия месец руското министерство на финансите повиши оценката си за бюджетния дефицит през 2024 г. от 1,595 трлн. рубли на 2,12 трлн. рубли, или 1,1% от БВП. Тъй като инфлацията е над два пъти по-висока от целевите 4%, централната банка на Русия може да повиши основния лихвен процент с до 200 базисни пункта по-късно този месец от сегашните 16%.

Руските магнати са изправени и пред проблема къде да инвестират дивидентите си, след като санкциите принудиха мнозина да се насочат към вътрешния пазар.

През май частните инвеститори са вложили 116,3 млрд. рубли на Московската борса, което е месечен рекорд досега през 2024 г.

Инвестициите в руската индустрия са скочили с 14,5% на годишна база през първото тримесечие до рекордните почти 6 трлн. рубли, сочат данни на централната банка.

Но все пак вътрешните възможности са ограничени. "Просто има твърде много несигурност, за да могат магнатите да правят големи инвестиции в този момент", особено когато могат да получат високи лихвени проценти от руските банки по депозити в рубли, казва Уийфър. "За повечето от тях разумният начин на действие е да изчакат."

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:43 | 09.07.24 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Свят виж още

Коментари

Финанси виж още