Нетаняху има какво да губи от деескалация на напрежението в Близкия изток

Изявлението на говорителя на израелските отбранителни сили контраадмирал Даниел Хагари по-рано тази седмица изненада мнозина, като се има предвид сериозността на картината, която той нарисува за продължаващата ескалация на северната граница на Израел.

Предупреждавайки, че „нарастващата агресия на „Хизбула“ ни довежда до ръба на това, което може да бъде по-широка ескалация“, изявлението му беше последвано от това на израелския външен министър Израел Кац, за когото е известно, че не пести думи, предупреждавайки, че страната е готова за „тотална война“, която би „променила правилата на играта“, пише Euronews.

Това, което вдъхнови толкова силни изявления като тези, идващи от военното и политическото ръководство на Израел, беше изпълнената с най-много насилие седмица досега на границата с Ливан – т.е. от началото на неотдавнашната ескалация след нападението на „Хамас“ на 7 октомври.

Подобна ескалация в реториката се наблюдава и от страна на „Хизбула“, която за първи път от няколко дни пое пряка отговорност за атаките с дронове близо до израелския град Метула.

Имайки предвид смъртта на най-високопоставения служител на „Хизбула“ досега, командващия Талеб Абдула, както и факта, че „Хизбула“ извърши едни от най-тежките си ракетни обстрели до момента, в допълнение към явните заплахи от лидера на групировката Хасан Насрала да атакува израелска инфраструктура, заплахата от ескалация е много реална.

Споровете с Вашингтон не помагат

След като Амос Хохщайн - старши помощник на президента на САЩ Джо Байдън, който служи като посредник на Байдън от началото на конфликта - посещава региона с цел предотвратяване на по-нататъшна ескалация, въпросът, който си задава е какво на практика може да направи американската администрация.

Състоянието на отношенията между САЩ и Израел в момента е достигнало историческо дъно, което може да се сравни само с края на мандата на президента Барак Обама, когато Вашингтон се въздържа от противоречива резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Отношенията между Байдън и премиера на Израел Бенямин Нетаняху също достигнаха своето дъно тази седмица, когато Нетаняху, в публикувано в социалните платформи видео на английски, обвини администрацията на Байдън в отказ на военна помощ за Израел, най-големият бенефициент на американска военна помощ в световен мащаб.

Спорът доведе до отмяната на стратегическия диалог за Иран само ден преди той да се проведе във Вашингтон с членове на израелската делегация, включително съветника по националната сигурност на Израел, които вече пътуваха. „Това решение ясно показва, че има последствия за извършването на подобни каскади“, коментира американски служител, имайки предвид клипа на Нетаняху.

И докато Вашингтон се опитва да притисне израелския министър-председател, поставяйки искания относно израелските операции в Рафах и отменяйки обсъжданата среща, това, което пропуска администрацията на Байдън, е, че си имат работа с човек, който буквално няма какво да губи.

„Г-н Сигурност“ изпада в немилост

Най-дълго управлявалият премиер на Израел, известен някога като „г-н Сигурност“, вече не разполага с огромната обществена подкрепа, която имаше преди, като се оказа четвърти от шестима израелски политици, с едва 42% подкрепа в проучване, проведено през март.

Той изпреварваше само от крайнодесните лидери на Израел Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир (съответно с 37% и 33%).

Клането на 7 октомври и провалите на разузнаването и военните, които завинаги ще бъдат свързани с този ден, разбиха всички предубедени представи за Нетаняху като единствения, който може да осигури безопасността и сигурността, които израелските граждани толкова отчаяно търсят.

Наистина, призивите за отчетност стават все по-силни. Само тази седмица десетки хиляди протестиращи от всички слоеве на израелското общество поискаха комисия за разследване, нещо, което Нетаняху блокира държавния инадзорник Матаняху Енгелман да сформира.

През всичките 17 години на власт на Нетаняху не е сформирана нито една подобна комисия, което прави „вероятността за разследване много, много малка“, изтъква професора по обществена политика в Еврейския университет Раанан Сулицеану-Кенан.

В личен план не бива да се забравя, че Нетаняху все още е изправен пред продължаващ процес за корупция, който беше подновен този декември въпреки войната в Газа.

На фона на обвиненията в измама, подкуп и злоупотреба с доверие в три отделни случая, очевидно е какво може да спечели Нетаняху, като удължи, ако не и ескалира ситуацията със сигурността на Израел.

В тази светлина само преди три месеца адвокатите на Нетаняху отправиха петиция до Окръжния съд на Йерусалим за отлагане на свидетелските показания, „стига да няма съществена промяна в ситуацията със сигурността в страната“.

Богат арсенал от средства за самосъхранение

С Нетаняху в позиция, в която той илюстрира това, което Джеймс Болдуин нарече „най-опасното творение във всяко общество, човекът, който няма какво да губи“, Байдън и САЩ трябва да действат внимателно, когато призовават за деескалация.

Добре известен с любимия си псевдоним „Биби“, той направи кариера чрез личността, която си изгради: самопровъзгласилият се „Крал Биби“, който може да спаси Израел.

Оклеветяването на американските демократи в година на избори и може би неусетното правене на всичко по силите, за да осигури смяна на администрацията, са само някои от инструментите в огромния му арсенал за самосъхранение.

Нетаняху лесно се възползва от този деликатен баланс, описвайки всяко действие на Вашингтон като поставящо под въпрос непоколебимата подкрепа на САЩ за еврейската държава.

Въпреки че „Хизбула“ не вижда сериозна ескалация с Израел като свой стратегически интерес, тя все пак може да се възползва от отчаяната нужда на Нетаняху от продължаваща криза в сигурността, съчетана с това, което възприема като затишие в отношенията САЩ-Израел, за да постигне като резултат така необходима победа на фронта на сигурността.

Насрала е дори по-малко сдържан от Нетаняху, с ограничен фокус върху бъдещето на Ливан.

Кой ще стреля първи?

„Хизбула“ ще спечели в очите на ливанската общественост, ако се смята, че държи израелската армия на разстояние и ще спечели битката за сърцата и умовете, ако се стигне и до ескалация.

Това се дължи на военните загуби, които Израел несъмнено би понесъл, включително на вътрешния фронт и по време на евентуален процес на възстановяване в Ливан.

Въпреки че „Хизбула“ ще бъде отговорна за унищожаването на страната, тя също ще играе важна роля в нейното възстановяване, като се има предвид фактическата липса на централно правителство в Ливан.

Въпреки това, след като последните проучвания в Израел показват, че 60% подкрепят атакуването на „Хизбула“ с пълна сила, а 36% искат да видят това в непосредствена перспектива, невъзможно е да се познае коя страна, върху която САЩ имат малък или никакъв контрол, ще бъде първата, която ще ескалира ситуацията.