Аржентинците се надигат срещу реформите на своя новоизбран президент

Аржентинският Сенат одобри на 13 юни законодателния пакет с реформи на президента Хавиер Милей, известен като основен закон (Lay de Bases), с решаващия вот на вицепрезидента Виктория Виляруел. Предизвикалото много полемики предложение, заедно с фискален пакет, ще бъде върнато сега за гласуване в долната камара на Конгреса - Камарата на депутатите, която даде първоначалното си одобрение още през април.

Въпреки че все още няма потвърдена дата за следващата сесия, тя се очаква да се състои през идната седмица.

Правителството направи големи отстъпки и промени няколко раздела от своите водещи предложения, за да получи повече подкрепа в горната камара, особено по отношение на пенсиите и приватизацията.

След като Камарата на депутатите даде окончателното си одобрение, както се очаква, Милей ще получи законодателни правомощия по административни, икономически, финансови и енергийни въпроси за една година. Текстът също така предвижда и въвеждането на извънредно положение по тези теми през този период

Хавиер Милей ще има правото да закрива или преструктурира обществени организации. Засега институциите, свързани с науката и технологиите, не са застрашени, както и тези в областта на културата, включително Националният институт за кино (INCAA).

Други институции, които не са заплашени, са Националната база генетични данни, Администрацията на националните паркове, Националната метеорологична служба и Националната служба за здраве и агрохранително качество (SENASA). На изпълнителната власт също е забранено да поема управлението на Националната комисия за атомна енергия.

Трудова реформа

Заложената трудова реформа вдига изпитателния срок от три на шест месеца, като позволява на най-малките фирми да  го удължат и до една година. Дава се също така възможност на работодателите да заменят обезщетенията при уволнение с "фонд за съкращения", който ще идва от заплатите на служителите и ще им бъде изплатен в случай, че бъдат уволнени.

Пенсии

Основна промяна спрямо първоначалния текст е частта за пенсиите. Сенаторите премахнаха член, който би сложил край на пенсионния мораториум от 2023 г., който в момента позволява на хората да имат достъп до държавна пенсия, като плащат за липсващи години социалноосигурителни вноски. Ако Долната камара приеме тази промяна, обезщетението ще остане в сила.

Приватизации

Приватизациите бяха препъникамъкът, когато законопроектът понесе провал през февруари и много имена на компании бяха премахнати от списъка. Сенатът извади Aerolíneas Argentinas, пощенската компания Correo Argentino и аржентинската радио и телевизия от списъка с публични компании, които ще бъдат приватизирани. Въпреки това енергийният доставчик Energía Argentina и Intercargо компания, която предоставя услуги за товарене на багажа на летищата - все още ще бъдат напълно приватизирани, докато други, като компанията за доставка на вода AYSA и жп оператора Trenes Argentinos, ще бъдат отдадени на концесия.

Преди дни президентският говорител Мануел Адорни каза, че правителството ще настоява за приватизация на компаниите, премахнати от списъка. "Всички публични компании подлежат на приватизация", каза той, имайки предвид президентския мегауказ, който ги превърна в дружества с ограничена отговорност през декември, първата стъпка към приватизация. "Ще видим дали ще се случи сега или в бъдеще. Долната камара ще реши това", добави той.

Големи инвестиции

Рамката за стимулиране на големи инвестиции ще предостави данъчни облекчения на компании, които искат да инвестират над 200 милиона щатски долара в Аржентина. Те ще бъдат освободени от национални и местни данъци и ще имат право да внасят стоки, без да плащат такси.

Сенаторите също въведоха някои промени в текста за защита и насърчаване на местните производители и наемането на аржентинци след критики за това как тази рамка ще облагодетелства вноса и чуждия капитал за сметка на националните малки и средни компании.

Докато пакетът от реформи се обсъждаше в Сената, хиляди хора протестираха по улиците на Буенос Айрес срещу исканите от правителството приватизации и това, което смятат за началото на унищожаването на държавния сектор. Имаше тежки сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност в екипировка за борба с безредиците, които отговориха на хвърлянето на коктейли Молотов и камъни със сълзотворен газ, водни оръдия и гумени куршуми. Около трийсет души бяха ранени, а повече от двадесет арестувани. Ранени бяха и трима полицаи. Правителството поздрави в изявление полицейските сили за ефективния отговор на това, което нарече "опит за преврат, атака срещу нормалното функциониране на Конгреса на аржентинската нация".

По повод първите шест месеца от президентския мандат на Милей Wola, организацията, която се занимава със защитата на правата на човека в Северна и Южна Америка, е направила равносметка на социално-икономическата ситуация в страната и въздействието на мерките, прилагани досега от правителството, пише италианското издание "Интернационале". Аржентинският президент въведе план за строги икономии за борба с инфлацията, девалвира националната валута, песото, намали министерствата и държавните субсидии за транспорт, бензин и пенсии. Тези мерки имаха сериозни последици върху населението, както от по-ниските слоеве на обществото, така и върху средната класа. Само за няколко месеца покупателната способност на гражданите е намаляла с над 20 процента, а цените на храните и лекарствата са се повишили.

Понастоящем бедността засяга 55 процента от населението, а крайната бедност -  18 процента. Безработицата също е  нараснала, като са налице големи съкращения в общественото образование и секторите на науката и културата. Сякаш това не е достатъчно, правителството на ултралибералния лидер разпространява антидемократични ценности не само чрез политиките си, но и с непрекъснати атаки срещу своите опоненти, срещу всички хора, които го критикуват, медиите, феминистките и природозащитни асоциации, според оценката на организацията. "Уола" приканва международната общност да разгледа икономическата ситуация в Аржентина, без да пренебрегва състоянието на демокрацията и влошаването на човешките права в страната.

/БТА/