Миннодобивният проект Los Azules е сгушен в красива, но сурова част от Андите. Само на няколко километра от границата с Чили, това е една от най-тихите и отдалечени части на Аржентина, пише Telegraph.
И все пак под повърхността на обекта се намира едно от 20-те най-големи находища на мед в света – огромна съкровищница от богатства във време, когато миннодобивните компании се надпреварват за осигуряване на нови доставки.
Преходът към зелена енергия е превърнал медта в „новия петрол“, изтъква Goldman Sachs. Червеният метал е търсен заради високата си електропроводимост и ще бъде необходим за всяка част от прехода – от вятърни турбини до батерии и електрически автомобили.
В момента изглежда, че няма да има достатъчно от него. Според консултантската фирма CRU Group миннодобивните концерни трябва да инвестират допълнително 150 млрд. долара от сега до 2032 г., за да избегнат глобален недостиг.
Глобалната битка за мед може да осигури огромни богатства на страните, които притежават ресурсите – и Хавиер Милей, новият президент на Аржентина, иска да се възползва от това.
Той се надява, че огромните залежи на страната му могат да помогнат за изваждането на закъсалата ѝ икономика от дългата криза.
За да направи това, икономистът с интересна прическа, който размаха моторна резачка пред публика, ще трябва да привлече чуждестранни инвеститори и да ги убеди, че активите им са в безопасност от намесата на правителството.
В опит да привлече задгранични бизнеси, той прокарва пакет от икономически реформи, включително стимули за добив, известни под общото наименование RIGI, които бяха одобрени от Сената на страната в четвъртък.
Реформите надхвърлят мащабите на минното дело, като пакетът се оказа противоречив, водейки до бурни протести и сблъсъци между демонстранти и полицията в Буенос Айрес миналата седмица. Някои аржентинци се опасяват, че пакетът на Милей ще тласне нагоре допълнително безработицата и инфлацията.
Милей залага на това, че Аржентина може да се измъкне от проблемите. Минното дело е особено обещаващ сектор в това отношение, като изобилните доставки на литий и мед в Аржентина го превръщат в ключов играч в бъдещите вериги на доставки на зелена енергия.
В момента Аржентина почти не произвежда мед, въпреки че има подобна геология като съседна Чили – най-големият производител в света, който осигурява една четвърт от световните доставки.
Сега много наблюдатели очакват това да се промени бързо, ако Милей постигне своето.
„Мисля, че сега Аржентина ще стане огромен съперник на Чили“, коментира Марсело Авад, бивш главен изпълнителен директор на миннодобивния гигант Antofagasta.
Попадайки в рамките на „неогенния металогенен пояс“ в Северозападна Аржентина, Los Azules е един от няколкото обекта за добив на мед, които се разработват. Той се ръководи от Роб Макюън, канадски магнат от минното дело, който за първи път инвестира в Los Azules през 2007 г.
Досега Аржентина оставаше в дъното на списъка с инвестиционни цели, изготвен от много компании в сектора.
„Аржентина е много богата на природни ресурси, но страната беше отровена от политиките на предишни правителства и приспана“, изтъква Макюън.
Бизнесменът, който се срещна лично с Милей преди месец и половина, оприличава президентската реформа на държавата с приказката "Спящата красавица".
„Милей е принцът, който целува спящата красавица и я събужда“, подчертава Макюън.
Наред с него, редица компании, включително листнатите в Лондон гиганти Glencore и Rio Tinto, както и базираната във Ванкувър First Quantum Minerals, сега също се интересуват от аржентинската мед.
Освен реформите на Милей, ненаситната нужда от метал също привлича инвеститорите.
Индустрията обаче е предпазлива. Миннодобивните компании излизат от това, което се описва като „10-годишен мечи пазар“, по време на който поеха огромни дългове и инвестираха в суровини само за да видят, че залозите им бяха ударени от забавянето на растежа в гладния за минерали Китай.
В резултат на това компаниите сега са много по-предпазливи при инвестирането, като големите играчи чакат изключително привлекателна икономическа среда.
Междувременно Макюън казва, че неговият проект ще може да извлича мед за 1,64 долара за паунд. При настоящите пазарни цени това предполага добра печалба.
Очаква се Los Azules да произвежда 400 000 паунда мед годишно при експлоатационен живот от 27 години, генерирайки хиляди строителни работни места и около 1000 постоянни позиции за работниците, управляващи съоръжението.
Макюън и неговата компания контролират 60% от McEwen Copper, предприятието, което притежава проекта Los Azules. Проектът също така си осигури подкрепа от европейския автомобилен гигант Stellantis и миннодобивния гигант Rio Tinto, които притежават съответно около 19% и 15% от проекта.
Основното нерешено препятствие е осигуряването на регулаторни одобрения, задача, която става по-трудна в международен план, тъй като правителствата въвеждат все по-строги екологични стандарти.
За да отговори на местните проблеми и да получи „социален лиценз“, Макюън казва, че компанията му залага на методи, които използват само 25 процента от водата, необходима при традиционните мини. Той също така ще използва възобновяема електроенергия за захранване.
Макюън обещава да построи хотел и вътрешни градини като част от мината в амбициозен опит да превърне комплекса в дестинация за „екотуристи“.
Миннодобивната индустрия повишава доходите в цялата икономика
Макюън и колегите му също подчертават икономическите ползи от добива. У дома в Канада, посочва той, индустрията е повишила доходите в цялата икономика.
„Миннодобивната индустрия в Канада е втората по размер на заплатите. Тя също така включва всички видове дисциплини, от контрол върху околната среда до връзки с общността и дори изкуствен интелект“, изтъква той.
При подходящи условия Макюън вярва, че добивът може да има същото положително въздействие в Аржентина.
„Това ще донесе големи ползи за района и ще бъде проект за няколко поколения“, категоричен е той.
По-големи фирми в сектора също се намесват. Миналата година Glencore придоби 100% права върху проекта за добив на мед Mara в провинция Катамарка, след като купи останалите 56,25% от канадската Pan American Silver.
Компанията също така притежава проекта El Pachón в провинция Сан Хуан.
Glencore очаква Mara да произвежда 200 000 тона мед годишно, след като бъде пусната в експлоатация. Гари Нагъл, шефът на компанията, залага много на червения метал и многократно предупреждава, че идва криза в предлагането.
Макюън е обнадежден относно перспективите на Лос Азулес. Строителството е планирано да започне през 2026 г. с производство, последвано от края на 2029 г., ако всичко върви по план.
За Милей инвестиции като тази могат да помогнат за постигането на икономическия бум, от който Аржентина отчаяно се нуждае. Икономистът прави опит за алхимия: превръща огромните залежи от мед на Аржентина в злато.