Преди три месеца, след изслушванията в Конгреса за НЛО миналото лято, Службата за разрешаване на аномалии във всички области (AARO) на Пентагона публикува доклад от 63 страници, анализиращ доказателства, събирани почти 80 години. Заключението му – без да е изненада, като се има предвид името на службата – може да се обобщи по следния начин: няма нищо за гледане, продължавайте.
Комисията по разузнаването в Сената обаче не е убедена, пише колумнистът на Bloomberg Тайлър Коен. Законът за упълномощаване на разузнаването (който упълномощава плащания, бел. ред.), който беше приет миналата седмица, наред с други неща призовава за нов преглед. Законопроектът също така ще ограничи разследванията на наричаните вече неидентифицирани аномални явления (НАЯ), освен ако Конгресът не бъде информиран, и се предвижда допълнителна защити за лица, подаващи сигнали за нередности.
По-малко правдоподобните твърдения за видени НАЯ все още се разпространяват по-бързо отчасти благодарение на усилията на Дейвид Груш, които миналата година свидетелства пред Конгреса, докладвайки за скрити извънземни тела, тайни конспирации и др. Тези твърдения, които не са потвърдени от основни свидетели, не са много за вярване и последвалия дебат около тях значително помогна за това притесненията за поява на НАЯ да изглеждат по-скоро глупави.
Въпреки всичко, истината е, че има систематични наблюдения и данни от сензори за бързо движещи се обекти, които правителството не може да обясни. И не е нужно да вярвате, че това са извънземни, за да осъзнаете, че са заплаха за националната сигурност. Най-малкото, самият факт, че някои опитни военни пилоти подхранват по-спекулативните хипотези, свързани с извънземни, предполага, че военните не обработват информацията съвсем ефективно. Чувстват ли се по-добре хората, когато подобни сведения на пилоти се отхвърлят като налудничави?
НАЯ остават проблем, докато Китай и Русия (както вероятно и други страни) все още са заплаха за националната сигурност, тъй като американската армия винаги ще се опитва да идентифицира навлизащи в нейното въздушно пространство летателни апарати. И никакви доклади или бюрократични процеси няма да могат са премахнат тези опасения. И тук се стига до патова ситуация, при която една мощна сила – желанието да се получи информация – се сблъсква с неподвижен обект – липсата на информация.
Оттук разочарованието на Комисията по разузнаване – изразено в гласуването на Законът за упълномощаване на разузнаването със 17 на 0 – е разбираемо.
В този смисъл разочарованието на комисията по разузнаване на Сената - изразено чрез нейния единодушен вот със 17-0 - е разбираемо. Докладът на Пентагона представя някои от по-неправдоподобните твърдения за НАЯ и отбелязва, че няма сериозни доказателства, които да ги подкрепят. И така просто са отхвърлени и някои от по-големите загадки, свързани с НАЯ, като например видеата от самолетоносача „Нимиц“.
Едва на страница 26 докладът споменава: „Малък процент от случаите имат потенциално аномални характеристики или тревожни характеристики. AARO информира Конгреса напълно и текущо за своите констатации. Проучванията на AARO продължават по тези случаи“. Тези изречения трябваше да бъдат на първа страница и след това докладът да представи доказателствата за тези случаи. Ако това беше курсова работа за студенти, щеше да получи D+ (по американската система на оценяване, което са равнява на 3+ у нас, бел. ред.)
Обсъжданията между вътрешни хора, някои от които със сигурност стигат и до сенаторите, наблягат, че някои данни са много трудни за обяснение. Някои – като Джон Бренън, бивш директор на ЦРУ – дори спекулират, че наличните доказателства може да предполагат дори контакт с извънземна цивилизация. Независимо дали сте съгласни, или не, такова признание е само белег за това колко малко знаем
Конспирацията – доколкото има такава – не е за това да се скрият доказателства за различни форми на живот, а за да се избегне признанието на неудобната липса на реални отговори. Така че най-малкото разузнавателната комисия в сената заслужава да ѝ бъде призната за повдигането повторно на въпроса.
Осмислянето на такива мащабни въпроси може би е трудно. Хората често са по-загрижени за това да отхвърлят възможността за извънземен живот, отколкото да признаят, че може да съществува такава истинска несигурност. И тъй като дори и малко доказателство за извънземен живот може да изплаши обществеността твърде много, има стимул нещата да се пазят в тайна.
Когато мисля за всичко това, се опитвам да разгранича два въпроса. Първо, има ли някаква загадка, която трябва да бъде обяснена? И второ, кое е най-доброто обяснение за тази загадка? Това помага да се съсредоточим върху първия въпрос изолирано, тъй като изглежда не можем да мислим трезво, когато става въпрос за втория.
Признавайки, че в действителност има загадка за решаване, Комисията по разузнаването на Сената, даде решителен отговор на първия въпрос. След като изясним точно каква е загадката, може би ще успеем да постигнем известен напредък и по обяснението ѝ.