Може ли Европа да навакса изоставането си спрямо САЩ и Китай?

Все още има значителен контингент в Европа - и другаде - който предпочита отворените пазари и е подозрителен към правителствените намеси. Но много от европейските висши служители, политици на национално ниво и бизнес лидери все по-често говорят за необходимостта от по-агресивни колективни действия.

Без обединяване на публично финансиране и създаване на единен капиталов пазар, твърдят те, Европа няма да може да реализира такива инвестиции в отбрана, енергетика, суперкомпютри и други сфери, които са необходими, за да може регионът да се конкурира ефективно с Китай и САЩ.

И без консолидиране на по-малките компании, Европа не може да достигне икономиите от мащаба, достъпни за гигантските чуждестранни фирми, които са в по-добра позиция да погълнат пазарен дял и печалби.

Европа, например, има най-малко 34 големи мобилни мрежи, изтъква Драги, докато Китай има четири, а САЩ три.

Лета казва, че е изпитал от първа ръка особените конкурентни недостатъци на Европа, когато е прекарал шест месеца във визити на 65 европейски града, за да изготви своя доклад. Той споделя, че е било невъзможно да се пътува „с високоскоростен влак между европейските столици“. „Това е дълбоко противоречие, емблематично за проблемите на единния пазар“, категоричен е Лета.

Предложените решения обаче могат да се окажат в противоречие с политическите мотиви. Много лидери и гласоподаватели из целия континент са дълбоко загрижени за работните места, жизнения стандарт и покупателната способност. Те се притесняват да дадат на Брюксел повече контрол и финансова свобода. И често не са склонни да гледат как националните марки се сливат с конкуренти или познатите бизнес практики и административните правила изчезват.

Разгневени фермери от Франция и Белгия блокираха пътища и изсипаха камиони с оборски тор по-рано тази година в знак на протест срещу разпространението на екологичните разпоредби на ЕС, които управляват използването на пестициди и торове, графици за засаждане, зониране и много други мерки.

Обвиненията срещу Брюксел също са удобна тактика за крайнодесните политически партии, които искат да се възползват от икономическите тревоги сред избирателите. Антиимигрантската партия във Франция „Национален сбор“ нарече ЕС „враг на народа“.

В момента социологическите проучвания показват, че се очаква десните партии да спечелят повече места в Европейския парламент, оставяйки законодателния орган още по-разединен.

На национално ниво правителствените лидери могат да защитават прерогативите си. През последното десетилетие ЕС се опита да създаде единен капиталов пазар, за да улесни трансграничното инвестиране.

Но много по-малки държави, включително Ирландия, Румъния и Швеция, се противопоставиха на отстъпването на властта на Брюксел или на промяната на законите, притеснени да не поставят националните си финансови индустрии в неизгодно положение.

Гражданските организации също са загрижени за концентрацията на власт. Миналия месец 13 групи в Европа написаха отворено писмо, предупреждавайки, че по-голямата пазарна консолидация ще навреди на потребителите, работниците и малкия бизнес и ще даде на корпоративните гиганти твърде голямо влияние, което ще доведе до покачване на цените. Те се притесняват, че други икономически, социални и екологични приоритети ще бъдат игнорирани за сметка на това.

Повече от десетилетие Европа изостава по няколко показателя за конкурентоспособност, включително капиталови инвестиции, научноизследователска и развойна дейност и растеж на производителността. Но регионът е световен лидер в намаляването на емисиите, ограничаването на неравенството в доходите и разширяването на социалната мобилност, изтъква McKinsey.

И някои от икономическите различия със САЩ са резултат от избор. Половината от разликата в брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението между Европа и Америка е резултат от избора на европейците да работят средно по-малко часове през целия си живот.

Подобен избор може да е лукс, който европейците вече нямат, ако искат да запазят стандарта си на живот, предупреждават експерти. Политиките, управляващи енергетиката, пазарите и банкирането, са твърде различни, смята Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в Bruegel, базирана в Брюксел консултантска организация.

„Ако продължим да имаме 27 пазара, които не са добре интегрирани, не можем да се конкурираме с китайците или американците“, изтъква той.