Ще предизвика ли силата на долара нова валутна война?

Силата на долара може да предизвика нова валутна война. Засега само няколко държави се намесват, за да противодействат на срива на валутите си спрямо щатския долар, и тези държави имат една обща черта: всички са в Азия. Този анализ за случващото се на валутния пазар през 2024 г. направи Веселин Бекяров, главен валутен дилър на iBanFirst.

Смесени резултати

„Индонезия повиши лихвените си проценти през май, за да подкрепи рупията, а Япония разчита на директни покупки на йени на валутния пазар“, посочи експертът и отбеляза, че по-рано този месец Японската централна банка направи две интервенции на стойност 60 млрд. долара. „За да бъде успешна намесата ѝ, САЩ също ще трябва да изкупуват йени, което не е планирано“, съобщи той.

Веселин Бекяров напомни, че Японската централна банка ще трябва да продължи да нормализира паричната си политика и предположи, че крайно гъвкавата политика е несъвместима със силна валута в дългосрочен план.

Конкурентно обезценяване в Азия

Според валутния дилър пазарът е силно обезпокоен от риска от конкурентни обезценявания в Азия, които да противодействат на силния долар. „Обезценяването на юана може да бъде първото падащо домино. Това би позволило на Китай да си възвърне конкурентоспособността и да стимулира своята ориентирана към износа икономика до равнищата отпреди пандемията“, посочи той и напомни, че анализаторите се опасяват от този сценарий от няколко месеца.

Веселин Бекяров е на мнение, че не съществува реален риск и призивите за значително поевтиняване (или дори обезценяване) на юана пренебрегват икономическите реалности. „Китай има значителен излишък по текущата сметка – около 1-2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Търговският му излишък е 3-4% от БВП, а излишъкът в търговията с промишлени стоки е над 10% от БВП. Като се има предвид размерът на китайската икономика – 18 трилиона долара, или 15% от световния БВП – тези излишъци са огромни“, аргументира се валутният експерт.

Рискът от изтичане на капитали

По думите му, това не означава, че няма да има проблеми, защото много износители не обръщат печалбите си в юани. „Поради разликите в лихвените проценти и липсата на доверие в китайската политика отливът на капитали е значителен. През 2023 г., те достигнаха най-високото си равнище от пет години насам, напомняйки на властите за неприятните събития от миналото“, припомни Бекяров.

Той е убеден, че при евентуално обезценяване на юана процесът може да засили изтичането на капитали, както се случи през 2015-2016 г. „Този труден момент от икономическата история на Китай вероятно кара Пекин да бъде предпазлив в управлението на валутния курс. От началото на годината Китай се стреми главно да поддържа стабилен курс на юана спрямо долара, без да използва големите валутни резерви на централната банка", разкри валутният дилър. Той обясни, че в политиката си Народната банка на Китай разчита на ежедневно фиксиране и пряка интервенция на пазара на публичните търговски банки, за да даде знак, че поевтиняването на юана спрямо долара не е желателно.

Валутна манипулация

Според Веселин Бекяров за разлика от ерата на Тръмп, администрацията на Байдън изглежда доволна от нивото на юана. „Излишъкът по текущата сметка на Китай не е достатъчно висок, за да може Министерството на финансите на САЩ да го счита за признак на валутна манипулация. Освен това, растежът на валутните резерви на Китай е относително стабилен, което допълнително показва, че няма манипулации. Вашингтон е наясно, че натискът за понижаване на юана отчасти отразява силния долар“, коментира експертът.

Той очаква, че докато Федералният резерв на САЩ не премине към понижаване на лихвените проценти, което според него не е сигурно, че ще се случи тази година – силният долар ще остане проблем за Китай и света. „Съмняваме се обаче, че подходящият отговор на силния долар е поредица от конкурентно обезценяване, особено в Китай“, е мнението на Бекяров.

Препратки към миналото

Той припомни, че всеки икономически цикъл има своята валутна война. През 20-те години на ХХ, век Франция, Германия и Белгия обезценяват валутите си, за да се върнат към златния стандарт, който е изоставен по време на Първата световна война. През 30-те години на ХХ век големите световни икономики прибягват до конкурентно обезценяване, за да възстановят благосъстоянието, загубено след срива на американската фондова борса през 1929 г.