Икономиката на носталгията на Байдън и Тръмп

Доналд Тръмп и Джо Байдън искат да върнат САЩ във фантастичното минало от средата на XX век. Тяхната мантра е да възстановят производството. Но нито един от двамата не разбира модерното производство или как САЩ могат да създадат динамично и сигурно бъдеще, пише Робърт Зоелик в коментар за Wall Street Journal.

Институтът Cato съобщи, че производството в САЩ може да се похвали с по-голям дял от световното производство, отколкото Япония, Германия, Южна Корея и Индия взети заедно. Производителността на Америка също е далеч напред. През 2019 г. добавената стойност на средностатистическия американски работник в производството е била 141 хил. долара, надхвърляйки втория в подреждането Южна Корея с повече от 44 хил.  долара на работник и Китай с повече от 120 хил. долара.

Световните пазари отразяват тази сила. Между 2002 г. и 2021 г. производственият износ на САЩ се е увеличил повече от два пъти, като по продажби страната се нарежда на второ място след Китай, който доминира в производството от нисък клас. Чужденците разбират американската индустрия по-добре от Джо Байдън или Доналд Тръмп; те инвестираха 2,1 трлн. долара в производството в САЩ, включително 121 млрд. долара само през 2021 г., преди Байдън да активира субсидиите.

Успехът на Америка се дължи на способността ѝ да премине от нискотехнологични, по-малко продуктивни сектори към такива с по-висока стойност като компютри, фармацевтични продукти, медицински и научни инструменти, космическа промишленост и електрически машини. САЩ дори подценяват представянето си, защото тяхното определение за производство е толкова старо, колкото техните кандидати за президент. Покойният Джордж Шулц казва, че Вашингтон може да реши политически проблем, като третира софтуера като произведена стока. Софтуерът сега представлява около половината от стойността на една нова кола. Политиците, които гледат на производството само като на огъване на метал, изостават във вижданията си.

Нагласата на Байдън-Тръмп пренебрегва връзките между производителността, растежа и по-високите доходи. Икономиката на XXI век, включително модерното производство, ще зависи от иновациите в областта на изкуствения интелект (ИИ), квантовите изчисления и технологиите с общо предназначение. Американското производство е продуктивно и изисква по-малко работници. Помислете дори за силно защитената стоманодобивна индустрия. Производството на стомана в САЩ се е увеличило с 8% между 1980 г. и 2017 г., въпреки че работната сила е намаляла значително през периода. Америка не е единствената страна, която преминава към по-високопроизводително производство с по-малко работници. От 1976 г. до 2016 г. заетостта в производството е намаляла почти наполовина в Германия и с две трети в Австралия.

Американците са се адаптирали към огромни икономически преходи и преди. През 1900 г. около 40% от американците се трудят в селското стопанство. Днес фермерите представляват 1% или 2% от работниците, но те отглеждат много повече храна. Между 1948 г. и 2017 г. селскостопанската продукция в САЩ се е утроила, докато броят на отработените часове е намалял с над 80%.

Държавният глава на САЩ Джо Байдън. Снимка: Getty

Еволюцията на икономиката на САЩ от селското стопанство към производството и сега към услугите отразява промените в това, което американците купуват. Днес това означава разходи за здравеопазване, развлечения, сложно оборудване и образование.

Икономиката на носталгията на Байдън-Тръмп няма да доведе до по-високи заплати. Изследване на Бюрото по трудова статистика и Федералния резерв в Сейнт Луис показва, че работниците в производството печелят по-малко от средния работник в частния сектор. Производствените работници във високотехнологичните сектори, с по-висока производителност, се справят по-добре. Тези работни места печелят от търговията, но господата Байдън и Тръмп не успяват да разберат как една модерна търговска програма може да обслужва интересите на Америка и да популяризира нейните ценности.

Ръстът в търговията с услуги надвишава този в търговията със стоки. Търговските услуги сега представляват около една четвърт от целия износ, като компютрите, научноизследователската и развойна дейност и здравните дейности са на преден план. Америка трябва да води програма за цифрова търговия, която се възползва от своите силни страни.

Бившият американски президент Доналд Тръмп. Снимка: Getty

Въпреки това, изправени пред промяната, двамата протекционистки президенти на Америка се оттеглиха. Тяхната формула е да обложат търговията чрез по-високи мита, да ограничат използването на чуждестранни вложения за американския бизнес и да разбият бюджета със стотици милиарди долари субсидии. Като насочват патронажа към предпочитани каузи и защитават другите от конкуренция, те добавят разходи, ограничават адаптивността на страната и подкопават финансовата устойчивост на САЩ.

Междувременно други страни се адаптират към търговията на XXI век, като договарят по-ниски търговски бариери и установяват правила и стандарти за икономическа дейност. Азия има регионално всеобхватно икономическо партньорство от 15 държави. Африканците стартираха континентално споразумение за свободна търговия. Когато Тръмп изтегли САЩ от Транстихоокеанското партньорство, други страни продължиха напред. Европейският съюз (ЕС) и Китай са договорили споразумения, които формират около 40% от тяхната търговия. На тази сцена правителството на САЩ постави американските работници и предприятия в неизгодно конкурентно положение.

Администрацията на Байдън наскоро увеличи грешките си, като се оттегли от преговорите в Световната търговска организация (СТО) и Индо-тихоокеанската икономическа рамка за просперитет за определяне на правилата на бъдещата цифрова икономика. Вместо да насърчи американските иновации, екипът на Байдън се страхува от технологии, които не може да управлява, и подозира големите, успешни компании. Администрацията пречи на големи и малки предприятия, които искат да използват данни, за да подобрят услугите си.

Анкети на Чикагския съвет по глобални въпроси показват, че голяма част от американците предпочитат повече търговия и откритост. Засега най-голямата надежда е спирането на надпреварата Байдън-Тръмп към атрофията. Някой ден по-млад политик ще възприеме духа на Америка за приемане на науката, технологиите, иновациите и възможностите, заключва Зоелик.