Путин се готви за следващата ескалация

Вследствие на терористичната атака в московската концертна зала Crocus City Hall миналия петък, при която загинаха най-малко 143 души, Русия е в траур. Лидерите на страната, междувременно, правят нещо друго: Те кроят заговор.

Целта е ясна. Въпреки че ИДИЛ пое отговорност за атаката, руското ръководство многократно обвини Украйна и нейните западни поддръжници. Дори когато президентът Владимир Путин неохотно призна в понеделник, че нападението е извършено от „радикални ислямисти“, той предположи, че те действат по нечие друго нареждане. Засега Кремъл държи опциите си в готовност: неговият говорител Дмитрий Песков каза, че е „ твърде рано “ да се обсъжда реакцията на Русия. И все пак какофонията от необосновано обвиняване на Киев, придружена от нови удари по гражданската инфраструктура на Украйна, е ясен знак за определено намерение, пише New York Times.

От гледна точка на Путин, ескалацията в Украйна — включваща засилване на атаките срещу украинските войски отвъд фронтовите линии с цел претенции за завземане на възможно най-много територия, заедно със засилените въздушни бомбардировки над градовете на Украйна, за да се измори населението — има своя смисъл. Това ще покаже на обикновените руснаци, че онези, които им навредят, ще бъдат наказани, ще отклони вниманието от провала на органите за сигурност да предотвратят атаката и може би дори ще генерира по-голяма подкрепа за войната.

Но дори и без атаката срещу Crocus City Hall, Путин беше готов да засили инвазията си срещу Украйна. След убедителната си победа на президентските избори по-рано този месец Путин е по-сигурен от всякога в позицията си и е свободен да се съсредоточи изцяло върху военните усилия. Във военно отношение руските сили сега имат материално и човешко предимство пред Украйна. Моментът също е добър: тъй като западната военна подкрепа за Киев е затънала в несигурност, следващите няколко месеца предлагат на Москва възможност за нови офанзиви.

Може би най-важното е, че геополитическите условия са поразително в полза на Путин. Откакто нахлу в Украйна преди две години, Русия преориентира цялата си външна политика, за да служи на военните си цели. Тя е поставила икономиката си на солидна незападна основа и си е осигурила устойчиви на санкции вериги на доставки, като до голяма степен се изолира от бъдещ западен натиск. Тя също така си осигури стабилно снабдяване с оръжия от Иран и Северна Корея. Тези диктатури, за разлика от западните държави, могат да изпращат значителни количества оръжие в чужбина, без да се притесняват от бюрократични пречки и общественото мнение.

Руските официални лица работят неуморно, за да интегрират незападни държави в структури на лоялност, намалявайки риска тези партньори да притиснат Москва да забави хода във войната. В центъра на тези дипломатически амбициозни усилия е клубът на развиващите се нации, известен като БРИКС, който наскоро разшири своите редици. Русия упорито лобира за непрекъснато нарастваща група от страни, принадлежащи към това, което обича да нарича „глобалното мнозинство“ – от Алжир до Зимбабве – да си сътрудничат с блока. Като председател на групата тази година, политически хиперактивната Русия организира около 250 събития, кулминиращи със среща на върха през октомври.

След февруари 2022 г. Русия побърза да убеди незападната публика, че в Украйна води прокси война със САЩ. Ако мнението, че Западът е тласнал Русия към война, вече беше популярно в развиващия се свят преди две години, всяко западно военно оборудване, изпратено в Украйна, само го затвърди още повече. Надеждата, че страни като Бразилия, Китай или Индия може да подтикнат Путин да отстъпи в Украйна, отдавна се разсея, предвид продължаващите приятелски отношения помежду им. Войната в Украйна, която никога няма да бъде нормална за народа на Украйна, се нормализира в голяма част от света.

Нещо повече, Путин съчета офанзивата си със засилената конфронтация със Запада. Под негово ръководство и наблюдение Русия култивира проблеми и точки на натиск върху западните страни, които ги затрудняват да останат фокусирани в подкрепата си за Украйна. Кремъл например отхвърли предложенията на САЩ за възобновяване на преговорите за контрол на ядрените оръжия и понижи усилията за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия. Категоричното нежелание на Москва да се справи със споделените опасности, от риска от ядрена война до изменението на климата, излива още повече напрежение върху и без това крехкия международен ред, изтъква NYT.

Руското правителство също действа по-агресивно в подбуждането на антизападните сили по целия свят. То се приближи до Северна Корея, подкрепи военните диктатури в африканския регион Сахел на юг от Сахара и насърчи Иран и неговата мрежа от подставени лица. Навсякъде, където има заплаха за западните интереси, руската военна подкрепа или политическо покровителство не остава по-назад. Взети заедно, машинациите на Москва подхранват усещането за нарастваща нестабилност в световен мащаб. В тази атмосфера войната в Украйна се разглежда като само един от многото проблеми.

Западните поддръжници на Украйна едва ли са невинни за това състояние на нещата. Подкрепата за безсъвестната военна кампания на Израел в Газа, от една страна, опетни имиджа на Запада и унищожи всякакъв оставащ шанс, макар и малък, да може да събере повече подкрепа за отбраната на Украйна в останалия свят. Западът не остана глух за обвиненията в лицемерие и двойни стандарти по отношение на Газа. Той просто, чрез комбинация от инерция и безстрастност, не желае да промени курса.

Две години след най-голямата атака срещу европейска държава след Втората световна война европейските столици все още се борят да отговорят решително. Те са твърде мудни в изпращането на боеприпаси в Украйна и продължават да са разделени относно това как да държат линията срещу Русия. В САЩ „коронацията“ на Доналд Тръмп като републикански кандидат за президент заплашва да хвърли сянка върху администрацията на Джо Байдън, тъй като изборите през ноември наближават, а партийната задънена улица пречи на Конгреса да приеме крайно необходимото финансиране за Украйна. Способността на Запада да се събере никога не е изглеждала по-отчайваща.

Предстоят трудни месеци за Украйна. Ако не друго, атаката край Москва - която брутално преобърна претенциите на Путин да гарантира сигурността на Русия - вероятно ще влоши нещата. С инициативата на бойното поле и с факта, че голяма част от света гледа в друга посока, Русия може скоро да започне да се възползва от предимството си. В сряда руските войски удариха североизточния град Харков с въздушни бомби за първи път от 2022 г. Това може да е сигнал за предстояща ескалация, заключва NYT.