Застрахованите щети, причинени от природни бедствия, в цял свят се увеличават бързо и се очаква да се удвоят до приблизително 10 години. Това става ясно от актуален доклад на Swiss Re Institute – подразделението за проучвания на презастрахователния гигант, цитиран от Bloomberg.
Финансовите последици ще са болезнени, ако посоката се запази, както се прогнозира. „Премиите трябва да се движат в синхрон с риска“, коментира Жером Жан Хагели, главен икономист на Swiss Re и водещ автор на доклада.
Застрахованите щети от природни бедствия растат бавно, но стабилно. Въпреки че миналата година имаше спад спрямо 2022 г. и 2021 г., това е четвъртата година поред, при която общата сума минава 100 млрд. долара. Само около 40% от икономическите загуби по света са застраховани, което означава, че щетите са много по-големи.
От историческа гледна точка години със силни урагани като „Харви“ (2017 г.) или „Катрина“ (2005 г.) са двигателите, които тласкат застрахованите щети да се увеличават и да минат прага от 100 млрд. долара. Но през последните години налице бе значително увеличение на по-малки по сила и мащаб събития – най-често тежки гръмотевични бури – които предизвикват големи щети.
Миналата година събитието, предизвикало най-много щети, бе земетресението в Турция и Сирия през февруари – трагедия, която отне живота на 58 хил. души. Застрахователното покритие в най-тежко засегнатите райони бе много ниско и застрахованите щети от труса възлязоха на около 6,2 млрд. долара.
В същото време 10 гръмотевични бури през 2023 г. са предизвикали щети за над 1 млрд. долара всяка. САЩ, които са относително добре застраховани, преживяват непропорционално голям брой гръмотевични бури, които отговарят за 85% от щетите от миналата година. Загубите от този тип бедствие – характерно с внезапни обилни валежи, силни ветрове и градушки – са се увеличили с около 7% на годишна база за 30 години.
Миналата година е била най-горещата в историята заради емисиите парникови газове, а януари и февруари тази година са най-горещите досега. Науката започва да установява взаимовръзка между появата на повече гръмотевични бури и растящите температури, предизвикани от промените в климата. „Гръмотевичните бури виреят в топла, влажна среда“, коментира Бернадет Удс Плаки, главен метеоролог на неправителствената организация Climate Central, пред Bloomberg през декември, когато от Swiss Re публикуваха предварителните си данни за загубите от природни бедствия за 2023 г.
Също така инфлацията е виновна за увеличените суми от щети заради гръмотевични бури, посочват от Swiss Re. Веднага след това следва ръстът на населението във високорискови области. Променящите се модели на поведение – като увеличаването на употребата на слънчева енергия, също има ефект. Градушката засега е основният причиняващ щети извършител при гръмотевичните бури, докато старите покриви, на които все по-често има (стъклени) соларни панели, са основната жертва, се казва в доклада.
От Swiss Re изчисляват, че климатичните промени са отговорни за само част от увеличението при щетите – около една осма – въпреки че се очаква приносът им да се увеличи. С обединението на фактори като инфлацията, експозицията и увеличаващите се природни бедствия, общо застрахованите загуби вероятно ще растат с 5% до 7% на година през следващото десетилетие.
По думите на Хагели тенденцията на по-високи стойности ще продължи, докато правителствата не предприемат повече стъпки за предотвратяване на заплахата.
„За да финансираме адаптирането към климата, ще се нуждаем от частен капитал“, казва той. А за да стане това, ще е необходима много по-голяма стандартизация на финансовите инструменти, които биха го позволили – като инфраструктурни облигации, коментира той.