Европа е една страна по глобалните стандарти

В столицата на Малайзия Куала Лумпур съм буден до зори, за да гледам мач от Шампионската лига на осем часови зони разстояние. Градът оживява точно когато отборът от крайбрежна Португалия отбелязва късен победен гол срещу отбора от Северен Лондон (има се предвид първият осминафинал между Порто и Арсенал; в реванша англичаните победиха с дузпи – бел. прев.) Това е паневропейски турнир, но тук, в един по-фрагментиран регион на света, виждам за първи път как Европа може да изглежда като една нация, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш.

В Югоизточна Азия има страни, чиято основна религия е ислямът (Индонезия), будизмът (Тайланд) или католицизмът (Филипините). Доходите на глава от населението варират от Камбоджа, която е в групата на „най-слабо развитите“ страни на ООН, до Сингапур, който е по-богат от Швеция. На следващо място е въпросът с придвижването. За да стигна от Ханой (столицата на Виетнам – бел. прев.) до Куала Лумпур ми отне три часа и половина със самолет. Можете да прекосите Европа - от Париж до Атина, да речем - за по-малко време. Така че, без да напускам държавите-членки на ASEAN (Асоциация на страните от югоизточна Азия – бел. прев.), или пък съседните им, или дори само моята майчина Малайзия, чието етническо китайско малцинство е почти една четвърт от населението, съм свидетел на повече разнообразие - културно, материално - отколкото има от Галуей (Ирландия) до Талин, пише авторът.

Някои неща относно дома се виждат по-лесно отдалеч. Независимо дали Европа някога ще бъде самостоятелна политическа единица, по глобалните стандарти континентът е отделна страна. Ако дефинираме Европа като ЕС плюс Великобритания и страните от EFTA (Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – бел. прев.), цялата тя е предимно християнска или пост-християнска. Всичките ѝ държави отговарят на критерия на Световната банка за високи доходи. Всички са демокрации, дори една или две да се колебаят. Времето за пътуване е толкова кратко, че приятели от другаде търсят в Google, за да потвърдят, че не се шегувам, споделя Гънейш.

Творческият и интелектуален живот на Европа е интегриран от векове: Пусен (френски художник – бел. прев.) в Рим, Хендел в Лондон, Бекет в Париж. Няма и помен от отделеността, породена от географските разстояния и различните азбуки, която според професор Найл Грийн характеризира Азия от хилядолетия. (Книгата с мисли на Конфуций не е била преведена на някои основни азиатски езици до миналия век.)

Говоренето за Европа като едно нещо се възприема едновременно като елитарно, защото федералистите от Брюксел го правят, и вулгарно, защото го изразяват туристите от Новия свят. Нека надраснем това? Беше справедливо да се изтъква завидното разнообразие на Европа, когато контрастът бяха САЩ (една суверенна държава с повече или по-малко един език и много по-малко население). Но с възхода на други региони Европа ще започне да се чувства от една страна малка, а от друга - сходна. Кой е по-ограничен? Човекът, който не може да види разликите в Европа – между протестанти и католици, между морски и континентални страни – или този, който вярва, че те са значителни в световен мащаб? Аз подкрепям, споделя авторът, австралийските туристи по този въпрос - има такова нещо като „посещение на Европа“.

Поглеждайки назад, привържениците на Брекзит възприемаха Европа напълно погрешно и същевременно я разбираха по-добре от всеки друг. Погрешно, защото въпреки цялото им биене в гърдите, че напускат един муден континент за сметка на по-широкия свят, една наистина глобална гледна точка би разкрила Европа такава, каквато е: обединена и управляема единица. (Само ASEAN има 660 милиона души.)

Същевременно в едно Брекзит прозрение има мъдрост. Единството на Европа е твърде вкоренено, за да зависи от ЕС. Студентската програма „Еразъм“ (кръстена на холандски учен отпреди пет века) свидетелства, че един паневропейски академичен свят е процъфтявал векове преди да има ЕС. Наскоро взех влак от Лондон до Париж така сякаш прекосявам един град. Това се дължи донякъде на политиката, но много повече на съществен факт от европейския живот: самата географска гъстота на хора и места. Единният пазар може би е най-забележителната международна конструкция в моя живот, отбелязва Гънейш. Без него нямаше да има евтини полети, а Полша не щеше да се доближава до Великобритания по доход на човек от населението.

Този предизвикателен век с течение на времето ще донесе на европейците усещане за техния мащаб. Не мога да реша дали Европа толкова наподобява една държава, че трябва да се федерализира, или толкова много прилича на една страна, че не трябва да се вълнува от това, завършва авторът.