Как Латвия се превърна в основен доставчик на алкохол за Русия

Латвия, една от най-малките държави членки на Европейския съюз (ЕС) с население под 2 милиона души, се превърна в доставчик номер едно на уиски за притиснатата от западните санкции съседна Русия, пише Deutsche Welle.

През първите девет месеца на миналата година Русия е внесла уиски за близо 244 млн. евро. От доставките близо три четвърти идват от Латвия, става ясно от данни, публикувани от руската информационна агенция РИА Новости. На второ място е друга балтийска страна - Литва  която е продала на Русия уиски за 27 млн. евро.

Латвия, която има хладен климат и произвежда незначителни количества вино в сравнение с големите играчи в сектора, изпреварва най-големия производител на ферментирал гроздов сок в света, Италия, за да стане водещ доставчик за Русия. Италия е продала на Русия вино за 68 млн. евро миналата година, докато Латвия е доставила количества на стойност 73 млн. евро.

Според официалния статистически портал на латвийското правителство износът на страната за Русия е бил на стойност над 1,1 млрд. евро през 2023 г., като повече от половината от доставките представляват напитки, спиртни напитки и оцет.

Едни и същи вериги на доставка, различен път на документацията

Разбира се, Латвия и Литва не са се превърнали за една нощ в големи производители на вино и уиски. Голяма част от алкохолните напитки, които се доставят в Русия от Латвия, всъщност се продават от западноевропейски компании, регистрирани в Латвия.

„Изглежда има някои по-големи компании от западноевропейските страни, които просто използват Латвия като вид разпределителен център“, коментира пред DW Матис Миросниковс, икономист в Латвийската централна банка. „Така че не става въпрос непременно за производство от латвийската индустрия, а за реекспорт“, добавя той.

Вениамин Грабар, ръководител на руската компания за внос на спиртни напитки Ladoga Group, потвърждава това в коментар за РИА Новости. „Докато по-рано в документите се казваше, че вносът в Русия просто минава през Латвия или Литва, сега балтийските държави се появяват като дестинация на износа“, изтъква той пред информационната агенция.

Реално няма почти никаква промяна по отношение на действителните вериги на доставка, посочват двамата експерти. Същите производители продават и в Русия. Единствената разлика е, че Латвия вече е посочена като страна на дестинация. След това компаниите в балтийската държава обработват износа за Русия, включително свързаните с него митнически документи.

Западните компании искат да запазят репутацията си

Строго погледнато, този износ не нарушава санкциите на ЕС, наложени на Русия след нейното нахлуване в Украйна преди две години. Но очевидно фактът, че много западноевропейски компании изпитват необходимост да използват Латвия като нещо като дистрибуторски център, показва, че те са загрижени за своя имидж, твърди Миросниковс.

За някои компании тяхното оцеляване е заложено на карта. „Някои фирми имат само Русия и Беларус като клиенти. Така че те не искат и всъщност не могат просто да спрат търговията“, изтъква икономистът.

Все още съществува етичният въпрос за търговията с Русия, докато тя води война с Украйна. Базирана в Лондон агенция за морален рейтинг например беше създадена след инвазията на Русия в Украйна, за да проследи дали компаниите спазват ангажиментите си да напуснат страната.

Френската компания Pernod Ricard, известна с марки като водка Absolut и ирландско уиски Jameson, е един от най-големите доставчици на алкохолни напитки за Русия.

Руските медии съобщиха, че Pernod Ricard планира да прекрати бизнеса си със страната. Но френската група казва, че все още ще са необходими няколко месеца, за да направи това.

Морални угризения

От началото на войната Латвия и Литва са сред най-близките поддръжници на Киев, което прави още по-изненадваща интензивната търговия с алкохол между тези страни и Русия.

Давис Витолс, ръководител на латвийската асоциация на алкохолната индустрия LANA, изтъква необичаен аргумент, оправдаващ продажбите: „Алкохолът може би наистина е единственият продукт, който все още може да се продава, защото е вреден за здравето, ако се консумира в излишък“, посочва той пред латвийска телевизия, подчертавайки, че това е негово собствено мнение, а не на асоциацията.

Миросниковс изтъква пред DW, че има два начина да се гледат нещата: „От една страна, е добре да получаваме пари от Русия, защото тогава те могат да харчат по-малко пари за военни цели. От друга страна, това позволява на елитите да правят това, което те искат, а именно да водят възможно най-нормален живот, така че не искат да настояват за промяна".

Алкохолът ли е сляпото петно ​​на балтийската линия спрямо Русия?

Нарастващата търговия със спиртни напитки с Русия е в рязък контраст с политиката на балтийските страни като цяло. Латвия, Литва и Естония, които в миналото са били част от Съветския съюз и имат значителни рускоезични малцинства, настояха за санкции в рамките на ЕС.

Много преди войната те предупреждаваха други държави от ЕС за възможността руският президент Владимир Путин да става все по-агресивен.

Естония и Латвия също се отказват от руския език: образованието вече трябва да се провежда само на съответните национални езици. Всеки, който желае да живее в Латвия с руски паспорт, дори ако е прекарал целия си живот там, сега трябва да достигне минимално основно ниво на владеене на латвийски или рискува да бъде изправен пред депортиране.

Има ли смисъл да се потискат Русия и руската култура, но да се продава и да се печели от износа на алкохол? Министерството на земеделието на Латвия е отхвърлило искането на DW за интервю, позовавайки се на ограничения във времето.

Бившият министър на икономиката на Латвия Илзе Индриксоне заяви пред местните медии, че правителството отдавна призовава компаниите да спрат да търгуват с Русия и Беларус.

„Обсъдихме и физическо затваряне на границата и предотвратяване на наземния транспорт“, разкрива тя. „Но ако затворим границата и никоя от другите страни, граничещи с Русия и Беларус, не го направи, това няма да доведе до нищо“, допълва тя.