Кризата в Червено море тества амбициите на Китай за влияние в региона

Под напрежение

Въпреки че хутите казват, че няма да атакуват китайски или руски кораби, интересите на Китай все пак са застрашени от кризата.

Подобно на много международни оператори на товарни кораби, китайските държавни компании COSCO и OOCL отклониха десетки кораби от Червено море към много по-дългия маршрут, минаващ покрай Южна Африка. Такива заобикаляния обикновено добавят повече от 10 дни към пътуването, забавяйки доставките и увеличавайки разходите.

Базираната в Сан Франциско международна логистична фирма Flexport казва, че исторически 90% от товарите, изпращани от Китай до Европа, са се движили през Червено море, но сега 90% от този трафик се движи по заобиколен маршрут около Африка.

Поради смущението тарифите за океански товарни превози от Шанхай до Европа скочиха с повече от 300% между ноември и януари, изчислява Shanghai Shipping Exchange – което представлява голямо предизвикателство за китайските износители в една вече забавяща се икономика.

Прекъсването на търговията удря всички по портфейла. Египет губи милиони долари на ден от намаления трафик през Суецкия канал в северния край на Червено море. Саудитска Арабия, която води мирни преговори с хутите след продължилата девет години война в Йемен, също е с вързани ръце.

Това поставя Китай в трудна позиция: той трябва да намери деликатен баланс между Иран, антиамерикански съюзник, и страните от Персийския залив, може би по-важните икономически партньори на Китай в региона.

Глобални амбиции

Миналата година Пекин посредничи за историческо сближаване между Саудитска Арабия и Иран, два дългогодишни регионални съперника, но спирането на атаките на хутите може да се окаже по-трудна задача за Китай, смятат анализатори.

Китай е най-големият търговски партньор на Иран през последното десетилетие и купува 90% от петролния износ на Иран. Но колко това може да се превърне във влияние ще бъде тест за политическия елит в Пекин.

„Реалността е, че Китай има ограничени лостове за реално въздействие върху поведението на Иран“, смята Уилям Фигероа, асистент в университета в Грьонинген, Нидерландия.

„Китайските инвестиции в Иран са сравнително ниски и политиката и логистиката за пълно спиране на търговията с петрол биха били сложни. Това не означава, че Китай не може или няма да анулира никакви сделки или да намали вноса на петрол, за да накаже Иран, но означава, че е малко вероятно, освен ако китайските кораби не бъдат изрично насочени или ескалацията продължи“, коментира Фигероа.

Ескалацията на конфликта в Близкия изток също повдигна въпроси относно Инициативата за глобална сигурност (GSI) на Си Дзинпин, която беше представена от Пекин като „китайски решения и мъдрост за решаване на предизвикателствата пред сигурността“.

Инициативата, стартирана от Си през 2022 г., се фокусира върху съвкупност от общи принципи на китайската външна политика.

Концепцията беше добре приета сред правителствата в региона, които искаха икономическо развитие и повече преки чуждестранни инвестиции. И за известно време изглеждаше, че нещата вървят в тази посока.

През август Уан, дипломат номер едно на Китай, заяви, че „вълна на помирение“ обхваща Близкия изток с помощта на Китай. Но този разказ беше разбит след малко повече от месец, когато „Хамас“ атакува Израел, хвърляйки региона в нов конфликт.